Михаил ЕКИМДЖИЕВ, адвокат

Действително пред парламента бе изнесено нещо потресаващо. Ако онова, което беше рецитирано от министър Цветан Цветанов миналата седмица се потвърди, очевидно ние сме изправени пред нещо невъобразимо, нещо, което не може да бъде обхванато от нормалния човешки разсъдък и морал.

И ако провежданият разговор между лекарите се потвърди в хода на делото (защото медиците трябва да бъдат съдени не за онова, което си говорят, а за това, което са направили), те би трябвало да понесат своята отговорност.

Обществото обаче още не е наясно дали всичко от въпросните специални разузнавателни средства е възпроизведено коректно. На няколко места има замълчване или затихване на гласовете, възможно е от СРС да се извадят изречения извън контекста.

От друга страна, в професионалния жаргон нещата безусловно се хиперболизират и още не е сигурно дали всичко, което се говори по този груб начин, е направено.

С други думи, ако се потвърди, че онова, което си говорят двама лекари за новороденото бебе, е и направено, законът трябва да се приложи с цялата суровост

спрямо виновните

Всичко това обаче не дава право на държавата в лицето на министър Цветанов да нарушава правилата.

Това, което отличава държавата от бандитската шайка, е неотменимото й задължение да спазва законите, които сама създава и иска от гражданите да зачитат.

Случаят има поне два правозищитни проблема.

Първо, неоправдана е бруталността при арестите на медиците. Дори да е вярно всичко онова, което излиза чрез СРС, няма никаква нужда от оковаването в белезници и разкарването на лекарите като панаирджийски мечки пред пациентите. Не е имало нужда и д-р Гецова да бъде събличана гола и претърсвана. Ясно е, че по тялото й не може да бъде открито оръдието, нито следи от престъпление. Явно, че това е направено, за да бъде унижено човешкото достойнство на тези хора, които въпреки записите от СРС се смятат за невиновни до доказване на противното.

Второ, озадачаващи са действията на министър Цветанов, който с артистична лекота чете пред целия парламент данните от СРС, които по дефиниция са класифицирана информация.

Действително законът позволява самият министър сам да снеме секретността им. Вероятно това е и направено.

Остава обаче въпросът дали е дадено предварително съгласие на наблюдаващия прокурор, което е задължително съгласно чл. 179, ал. 1 от НПК за разгласяването на следствена тайна. А макар и декласифицирана, информацията, събрана със СРС, е доказателство по образуваното наказателно производство.

Ако липсва предварително разрешение от наблюдаващия прокурор имам всички основания да мисля, че министър Цветанов е осъществил признаците на престъпление по чл. 360 от НК -за разгласяване на следствена тайна.

От тази гледна точка е важно да се знае дали към момента на парламентарно-ГОзазявление на министъра такова разрешение е имало. Макар че има реално опасност прокуратурата, която в последно време нееднократно е доказвала готовността си да козирува на МВР, да произведе такъв документ постфактум.

И да „амнистира вътрешния министър"

Очевидно Борис Велчев, който обяви, че е много доволен от разсекретяването на СРС в случая е по-загрижен за разпадащия се имидж на прокуратурата,

отколкото за законността в България. А именно прокуратурата е институцията, която трябва да санкционира действията на министър Цветанов, ако осъществяват състава на престъпление.

Прокуратурата обаче не направи това нито при зрелищните полицейски акции, нито срещу Роман Василев, въпреки очевидната злоупотреба с власт. Това не стана и при бракониерските набези на НАП с хеликоптера, където на практика също бяха използвани СРС.

В случая тя трябва да установи не само какво точно са извършили лекарите в Горна Оряховица, но и дали министърът е имал законно позволение от наблюдаващия прокурор за разгласяване на следствена тайна. Не от главния прокурор, чиято индулгенция явно получава, както личи от изявлението на Борис Велчев.

Независимо от конкретиката на изнесените факти, както дали те ще се потвърдят, случаят „Горна Оряховица" бе удобен за министър Цветанов

да демонизира лекарското г съсловие

което от месеци наред активно отстоява интересите си по неосъществената здравна реформа. От друга страна, много лекари представиха на съда експертизи по знакови дела, които явно не се харесаха на полицията и прокуратурата.

Това пък обяснява изключителния хъс, с който и министърът предприе действия на ръба на закона по разсекретяването на СРС-тата от Горна Оряховица. Това се потвърждава и от операция срещу двама уважавани лекари в Благоевград, държани близо две денонощия в ареста само заради полицейски съмнения, че дадените от тях експертизи не са били верни.

Всичко това ме кара да подозирам институционална отмъстителност към „белите престилки".

Съветници ще поискат оставката на управителя на общинската болница в Горна Оряховица д-р Миролюб Кожухаров на извънредна сесия на общинския съвет. Според председателя на местния парламент Даниел Костадинов на сесията ще се обсъжда скандалът в АГотделението, управлението на финансовата политика на здравното заведение. Г-н Костадинов обаче не отрече, че утре вероятно ще бъде поискана отново за трети път и оставката на болничния шеф. На сесията ще бъде потърсен отговор от кмета на общината инж. Йордан Михтиев защо е подновил автоматично договора на болничния шеф. Кметът на Горна Оряховица инж. Йордан Михтиев отхвърли отправените му упреци, че еднолично и самоволно е удължил договора на д-р Кожухаров по приятелска линия. „Аз искам да изчакам сесията на общинския съвет и там предложението за удължаване на правомощията на д-р Кожухаров да бъде разгледано. Но пет дни преди самата сесия ми беше казано, че ако не продължа договора със стария шеф, няма да има кой да представлява болницата и да подпише договорите със здравната каса за клиничните пътеки през новата година. Ако това не се случеше, болницата щеше да бъде закрита. Затова аз бях принуден да назнача по-рано д-р Кожухаров без одобрението на съветниците. Със свое решение от 30 септември общинският съвет прие в бъдеще договорите с управителите на болницата вече да се подписват от председателите на общинския съвет.

Според Костадинов случилото се през последната седмица е потресаващо, крайно неприятно и е хвърлило черно петно не само върху АГ отделението и работещите там лекари, но и върху цялата болница. Тримата гинеколози, озовали се в центъра на скандала, са най-добрите АГ специалисти.


Мъртви близначета се родиха в Благоевград
Румен Жерев

Две мъртвородени близначета акушираха благоевградските лекари от АГ отделението късно вечерта в петък. Бебетата са тежали 500 и 620 грама. Родилката е била бременна в 25-26 седмица, приета е била за задържане на плода. „Майката е стабилизирана и вече не е в реанимация, заяви шефът на МБАЛТ-Благоевград, д-р Красимир Михайлов. Лекарският екип е направил всичко възможно, но момиченцата са били мъртви още в утробата на майката. Имахме готовност за транспортиране в София, но за съжаление изходът бе фатален. Става дума за спонтанен аборт, а не за раждане“, обясни д-р Михайлов. .

Нелегален метадон от Македония е залял черния пазар у нас, измествайки напълно хероина от определени региони в страната. С цената си от 15 лева за доза метадонът е по-евтин от бялото прахче и е по-достъпен за тийнейджърите. Масово наркозависими от Ямбол, Свиленград, Враца и Монтана се друсат с метадон. Това сочат наблюденията на сдружение „Майки срещу дрогата”, съобщи неговият председател Веселина Божилова.

Тя уточни, че по принцип метадонът се използва за заместителни програми, с определени редуциращи дози,

които се приемат под строг лекарски контрол

Затова майките предполагат, че масовото преминаване към този вид дрога се дължи или на злоупотреба с лекарските програми, или е нелегален внос от Македония.

Друго тяхно тревожно наблюдение е, че наркозависимите момичета стават все повече. Те употребяват предимно амфетамини, като при тях зависимостта се развива по-бързо в сравнение с момчетата. Досега съотношението на момичета спрямо момчета е било едно към четири, каза Божилова. „Миналата седмица ми се обадиха три майки от страната. Едното наркозависимо момиче беше на 15 години, а другите две тийнейджърки са по на 16 години”, обясни Веселина.

„В последния европейски доклад за наркотиците по брой на смъртните случаи България е на челно място. Истината е, че данните са силно занижени, защото смъртните случаи у нас след свръхдоза просто не се отчитат.

Ние не искаме повече да погребваме децата си и да не знаем как да ги спасим”, се казва в отвореното писмо на майките до премиера Бойко Борисов, до председателя на НС Цецка Цачева и до президента.

Според майките никъде в страната не е помислено

за лечение на деца под 18 години

Затова много родители са принудени да изпращат децата си в Испания, Италия, Гърция или Великобритания. Специалистите не препоръчват участието на деца под 18 години в комуни. За тях е най-резултатна индивидуалната психотерапия или посещение на дневен център. Психолози и психиатри обаче има само в големите градове в страната, уточниха майките.

В откритото писмо те настояват за законодателни промени, които да регулират лечението на наркозависимите, включително и в затворите.

Лекарският стаж на тези двама благоевградски лекари е повече от три десетилетия, косите им са побелели от грижи за болните, волята им е трени-рана в битка срещу болестите, които връхлитат човека. Всички тези детайли и обстоятелства за въоръжените до зъби полицаи явно не са означавали нищо! И какво че двама невинни българи престояват 72 часа в ареста? Че е ударен нов позорен печат върху родната интелигенция? Че са погазени елементарни човешки права? Отговаря ли някой заради това? Извинява ли се поне от кумова срама? Не! Никой не отговаря за грубото нарушаване на законността, нито намира за нужно да поднесе извинения! Мисля си, щом нашите писатели търсят сюжети, за да не бъдат техните творби изсмукани от пръстите, нека се обърнат към стана¬лото в Благоевград, там ще открият обозначената от Вапцаров „човешка драма".

Но по-фрапиращ е арестът на четиримата медици от Горна Оряховица. Използвайки версия за „извършено убийство на новородено", полиция¬та, с познатия си репертоар от средства за арестуване (оковаване в белезници) и чрез реализиране на показна полицейска акция, се намесва в медицински случай, съчетавайки бруталност, насилие и некомпетентност: ставало въпрос не за седеммесечно бебе, както твърдят от полицията, а за плод четвърта степен на недоносеност, който няма шансове да оживее (медицинският стандарт, както пише пресата, е 22 седмици и 600 грама).

Министърът на вътрешните работи Цв. Цветанов съобщи пред народните представители на 3 декември текст от „сересета", които „дешифрират" разговори между горнооряховските лекари след извършването на аборта на младото момиче. От тези разговори излиза, че се е родило живо бебе, което поради лекарска грешка умира, докато лекарите продължават да настояват, че плодът се е появил безжизнен, иначе казано - мъртъв.

Склонен съм да смятам като свидетел и на други практики на родната полиция, че гинеколозите от Горна Оряховица стоят по-близко до истината, че техните слова преднамерено се трактуват превратно - отделни словесни фрагменти се изваждат от контекста, за да бъдат медиците уличени в престъпно деяние. Народът казва, че на лъжливото овчарче никой не вярва! Г-н Цветанов не за първи път със смразяваща сериозност „окачва на въжето" запланувани за санкционира¬не индивиди. И ние, жадната за зрелища тълпа, му се доверяваме, очаровани от полицейския му нюх и принципност! Дали и отношението

към горнооряховското произшествие не се базира върху подобен критерий?

Разбира се, би трябвало да се изчака как ще приключи медицинско¬то обследване. И ако лекарите наистина са виновни, да си понесат наказанието. Но човек не може да не се запита дали и този случай не е звено от наказателна акция срещу лекарското съсловие, осмелило се да протестира масово срещу политиката на изпълнителната власт в здравеопазването, да призове Симеон Дянков час по-скоро да се завърне в родината на своята съпруга - Съединените американски щати?

Щом Цветанов си позволи да изрича заблуди и лъжи във връзка с един бивш главен прокурор и един бивш вътрешен министър, да сътворява „октоподи", резултат на негови манипулативни техники, да крие кой му е давал крупни суми, за да му изготви стратегически информации за вътрешната ни сигурност и т.н., и т.н., защо и сега да не ръководи операция за отклоняване на общественото мнение и наказване на непослушната лекарска общност? След като в знак на отмъщение изпълнителната власт проведе серия от финансови проверки на болници и конкретни лекари, след като дълго време населението беше убеждавано колко порочни и престъпни са българските лекари, толкова ли е невъзможно да присъстваме на нов полицейски екшьн, пълен с кръв и цинизъм?

Депутатите бяха стреснати от вулгарния, изпъстрен с цинизми език, на който лекарите разговарят след оперативната намеса. От това, че в една драматична ситуация лекарите си подхвърлят остри шеги и безсърдечно звучащи предложения как да „закърпят" случая. Но, уважаеми господа, нима в обикновения живот, когато не знаете че родната полиция ви подслушва, вие самите сте образци на лингвистичен пуризъм и благочести-вост? Известно е освен това, че особено хирурзите, които най-непосредствено се борят за оцеляването на болния или от тях зависи раждането на новия човек, са хора по-нервни и по-избухливи от останалите, в техния езиков регистър „псувнята" е клише за.освобождаване от безпокойства.

Преди десетина години претърпях тежка сърдечна операция. Тогава в интензивното отделение на клиниката станах свидетел как цяла нощ медицински сестри в крехка възраст се мъчеха да възстановят от упойка опериран пациент, по една случайност мой колега. Останах изненадан, че те налагаха с тупаници безжизненото все още тяло, разменяха си пиперливи приказки по повод на физическите „особености" на болния ми колега. Но на другия ден, и после, изненадата ми още повече нарасна, когато видях същите момичета да се грижат всеотдайно, възпитано и с немска точност за окончателното излекуване на болния.

По време на парламентарното изслушване министърът на здравеопазването си беше стиснал главата. Коментарът: от срам! Не вярвам г-н Костадинов да не познава не само „тънкостта" на конкретния случай, но и всекидневието, манталитета на лекарите, чийто грапав и циничен език не им пречи да принадлежат на най-благородната човешка професия. По-вероятно е г-н Костадинов по този начин да е искал да се хареса на уважаемия вицепремиер и вътрешен министър Цветанов. Защото кога ли гинекологът от Кюстендил Стефан Константинов си е представял, че именно той ще реализира мечтата на Големанова - да е министър на пъпа на София.

И все пак да приемем, че лекарите са действително виновни, което по всичко изглежда твърде абсурдно. И тогава, дори и да са налице данни от „сересетата", дори и да има смущаващи обстоятелства, полицията е длъжна да действа цивилизовано. Възниква и въпросът от кого полицията е получила разрешение за такава акция без изготвена медицинска експертиза и сравняване на СРС-та със свидетелските показания? От друга страна, кой е подтикнал полицията да започне да подслушва лекарите? Самоинициатива на полицията ли е? Наложително ли е било лекари без криминално минало, до този момент граждани с „добро име", да бъдат по този насилнически начин арестувани? Те не са оказвали съпротива, нито са тръгнали да се укриват. Вероятно целите на полицията са били други. И те тепърва би трябвало да излязат на видело, ако сме донякъде правова държава.

Вместо да постъпят в съответствие с разума, вложен в законите, горнооряховските полицаи нахълтват в болницата, гаврят се с човешкото достойнство на български лекари, третират ги като вече доказани престъпници. Ето как документира случи¬лото се журналистката Веселина Ангелова във в. „Труд" (3 декември). Тя пише по повод на ареста на гинеколозите доктор Милатович и неговите колеги д-р Стефан Лазаров, д-р Катя Гецова и шефа на отделението д-р Димитър Сотиров, как двама от тях - д-р Лазаров и д-р Милатович -са арестувани във вторник, на място, в болницата, за ужас на техните колеги. По време иа разпита полицаите наричали д-р Лазаров „престъпник" и отправяли заплахи към него. Най-зрелищен обаче бил арестът на д-р Милатович. Него го развеждат като добитък по коридорите на отделението, за да бъдат скандалът и опет-няването му запомнящи се. Полицаят Мариян Маринов, отвеждайки лекаря от АГ отделението, крещял: „Какви сте вие, бе? Ще ви унищожа, ще ви

сплета като свински черва! Бял ден няма да видите. Ще ви дам Лазаровци, Сотировци, Кожухаровци. Шефове ще ми ставате? Няма шефове. Няма болници, няма отделение. На единия 20 години, на теб - 10, и хайде!"

Това са смразяващи кръвта реплики. Такива сме ги чували единствено от „черните гарвани" на латиноамериканските диктатори с генералски пагони, а в миналото най-вече сме чели за подобни изрази, за такива персонажи в романистиката на руски класици като Салтиков Шчедрин и А. П. Чехов. Има какво да учи от нашия полицай, верен кадър на министъра на вътрешните ни работи, дори и унтерофицерът Пришиоеев на Чехов. Впрочем да не забравяме, че този типаж, с чисто българско/ балканско произхождение намира неповторимия си летописец в разказите на Алеко Константинов.

Тук смайваща е арогантността на субекта, убеден в собствената си безнаказаност и непогрешимост. Трудно е да се предположи, че тъкмо полицаят не познава поне най-общите казуси на закона. Но същият полицай знае как за новата власт принципът „невинност" нищо не значи, как доказателствата са като употребена тоалетна хартия, как за началниците най-важното е да има планина от арести, да се трупат точки чрез показване на кукиш пред всеки гнил интелигент, населението да се държи в страх и покорство. Така здравата физика на полицая тържествува над хилавото тяло на лекаря, мундирът - над дрехата на цивилния гражданин, който всеки момент (по прищявка на онзи, стоящия начело) може да се превърне в следствен и подсъдим.

С доктор Катя Гецова полицаите постъпват още по-мръсничко. Нея, жената с трийсет и пет години трудов стаж, я принуждават да усети колко личността е назащитена. В присъствието на две служителки я събличат чисто гола, даже свалят обувките й, във всичко тършуват - и в чантата й, и във всяка гънка на дрехата й. За съжаление, произшествията с българските медици от Благоевград и Горна Оряховица не са изключение. Преживяхме вече куп арести на бизнесмени, политици и обикновени поданици, които след известно време се оказват актове на полицейски произвол (в най-добрия случай на лошо свършена следствена работа). В държавата се отделят повече бюджет¬ни средства за подслушване, отколкото за развитие на науката в БАН. Актуално за българите в момента е не „напред, науката е слънце", а „напред, полицията е слънце". В скалата от ценности днес на най-високо равнище е поставен полицейският арест. Медиите това ни го втълпяват непрекъснато като на слабоумни. Внушава се, че всеки от нас е потенциален, ако не същински престъпник. Всеки, освен управляващите, непременно е корумпиран и носител на разтление!

Когато се видя, че и самият вътрешен министър Цветан Цветанов не е цвете за мирисане, когато се разбра, че председателят на Софийския общински съвет Андрей Иванов е готов за „богоугодните заведения на МВР, когато стана явно, че назначената с протекциите на Бойко Борисов за шеф на фонд „Земеделие" Калина Илиева е измамница, когато се разбра, че сред масово подслушваните е министърът на земеделието Мирослав Найденов, когато се пропукаха ледовете пред заместник-председателя на парламента Лъчезар Иванов, когато лъсна ситуацията с предлаганите от ГЕРБ лобистки закони, властта предприе общ поход за изкореняване на истината.

Методите, използвани от управляващите, са няколко.

На първо място, управляващите все по-тотално овладяват медийното пространство. В сутрешните и вечерните блокове на телевизиите с национален обхват основното време е заето от интервюта с министри, заместник-министри, ръководители на ГЕРБ, „Атака и Синята коалиция, от висши полицейски чинове, политолози и

социолози, доказващи, че ГЕРБ е прав, дори когато греши (виж стихотворението на Хр. Радевски). През последно време към „артилерията" на водещите Бойко Василев, Ани Цолова и Виктор Николаев се прибавиха ударните и структурирани в „правил¬на' насока предавания на Николай Бареков и Иван Гарелов в телевизиите „7 дни" и БНТ.

Според мен медийният и банков чадър над изпълнителната власт не би трябвало да се подценява. Този чадър няма как да се сломи, освен при обществена буря, каквато по мое мнение трудно ще назрее у нас.

На второ място, защитни функции изпълнява пропагандно-агитационната машина, функционираща под крилото на ГЕРБ. Тази машина е твърде мобилна, маневрена, бързо реагира, успешно създава поредица от съобщения, отговарящи на популист-ките настроения, дава приоритет на показната риторика за сметка на смисъла и съдържанието.Ще дам няколко примера за ефикасността на тази пропагандно-агитационна машина.

Когато започнаха разобличенията във връзка със забогатяването на Цветан Цветанов и Андрей Иванов, веднага се пристъпи към разобличава¬не - без доказателства - на бившия вътрешен министър и един от лидерите на БСП Румен Петков. Така внимание¬то на социума се пренасочи към Румен Петков, а не към фактологията за корупция по върховете на ГЕРБ. „Сагата" започна като демаскиране на криминално проявения Румен Петков, за да завърши като обобщение за БСП като главен и единствен организатор и изпълнител на криминалния преход.

Когато се разнищи положението с фалшивата диплома на Калина Илиева, управляващите умело изместиха интереса към начина, по който е легализиран лъжливият документ. На заден план остана въпросителната защо ГЕРБ назначи на висок държавен пост лице като К. Илиева, без необходимия професионален стаж и качества за боравене с милиарди левове и европейски фондове? Как тъй журналистката в „Труд", десет дни преди оповестяване на резултатите от провеждания конкурс за шеф на фонд „Земеделие", е наясно с решението: Калина Илиева?

Защо ГЕРБ и Калина Илиева извършват чистка във фонда на подготвени млади кадри с езици, със сериозна финансова и икономическа подготовка? Назначил ли е министърът на земеделието госпожица Илиева на съответната длъжност поради връзките й с ОЛАф? Може ли да се допусне, че ръководството на партия ГЕРБ не е било осведомено за 400-те доноса на Илиева към ДАНС, МВР, ОЛАф и различни други ведомства срещу различни лица и институции? Възможно ли е ГЕРБ да е подслушвало най-преданите си и високопоставе¬ни кадри като министър Найденов? Що за полицейски стил? Какви са онези милион, които Илиева била • прахосала - поради неграмотност ли е, или поради корист?

Сега тези тревожни въпроси заглъхват в кампанията за спасяване „честта на мундира". И сред многоти-ражните издания само вестниците „Труд" и „Сега", както и „жълтата" „Галерия" показват склонност към обективност и морал. По този начин във фондовото пространство, зад кулисите, отшумява главният въпрос: Вярно ли е, че Калина Илиева е назначена и предопределена да спече¬ли конкурса поради протекцията на Бойко Борисов, близък приятел на

бащата на Илиева - ръководител на пожарната команда в столицата?

С подобен похват се формира и представата за двамата полицаи -върховни владетели на България: единият добър, другият лош. Забележително е, че вече не представлява смелост вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов да бъдат изобразявани като демони, в замяна на това Бойко Борисов задължително се рисува като ангел с еполети на полицейски командир. Симеон Дянков може да бъде виновен за ликвидира¬нето на БАН, но ролята на съдника, на притежателя на справедлива воля се възлага на премиера Борисов. Цветанов може да бъде сочен за корупция, за купуване на апартаменти на двойно по-ниска цена, за лобиране на лица, оказвали му услуги. Тези простьпки обаче не могат да бъдат присъщи за водача на ГЕРБ: той е по-чист и от утринна зора!

Двама министри на здравеопазването „изгоряха", защото натвориха глупости. Отново обаче Борисов се изважда от конфликтите, за да може той, и само той, да възвести справедливостта.

Когато стане потребно, в услуга на властта се притичват традиционни и мрачни антикомунисти като Николай Колев-Босия, Стефан Цанев или Едвин Сугарев, полицейски провокатори като Атанас Атанасов, зависими от правосъ¬дието субекти като Александър Томов.

Неудобната за властта информация се премълчава или се съобщава като дребна подробност от пейзажа. В друга държава например топ новина би бил процесът в днешна Сърбия срещу организираната престъпна организация на мафиота Сретен Иосич, поръчал убийствата на реди¬ца свои партньори - българи и сърби, както и на враговете си в „бизнеса". На този процес се изясня¬ва, че убийството на един от босове¬те на СИК Бай Миле е извършено от групировката на Йосич. Пак там, през април на съдебно заседание Иосич твърди, че негов покровител в България е бил главният секретар на МВР Бойко Борисов. А защитеният свидетел, хърватинът Томислав Марянович, член на престъпното общество, през последните, дни потвърждава казаното от Йосич, че „техният човек" в София бил днешният премиер и тогавашен главен секретар на МВР Бойко Борисов.

Не ми се иска да вярвам на такива показания, но в същото време би било задължително, щом съществуват твърдения от подобен порядък пред официален чуждестранен съд, да бъдат делегирани на процеса представители на следствието и прокуратурата, а медиите да изпратят журналисти, за да получат допълнително информация, при възможност, въз основа на факти¬те, да опровергаят твърденията. В края на краищата тук става дума не за обикновен гражданин, а за бивш главен секретар на МВР, за бивш кмет на София, за лидер на най-голямата българска партия и едновременно премиер на страната. Нищо подобно не се случва! Тишина и... непрозрачност! И уплах да се прояви интерес към съдебно дело, в което са замесени биографията, политическата и човешка същност на знакова личност в общественото ни битие.

На трето място, напоследък се разбира, че редица от непремерените и авантюристични ходове на кабинета в икономиката, финансите, науката, образованието, здравеопазването, сигурността и съдебната система се покровителстват от посланика на САЩ г-н Джеймс Уорлик. Установяват се

негови опити да постави на предно място процедурата на арестите без доказателства пред защитата на човешките права. С негово съдействие се развихрят в България фантомите на антикомунизма и русофобията, тоест стимулира се онази политика, която разделя българин от българин. С поведението и публичните си изказвания уважаемият посланик репрезентира себе си като двигател на вътрешната политика на Р България, а в очите на обществото той изпъква в качеството на самоназначил се проконсул в някаква си римска провинция. Тази ситуация спъва демократичните процеси и създава предпоставки за авторитарна власт с белези на тоталитаризъм.

Несъмнено подобна външна намеса помага за временно укрепване на управлението на ГЕРБ и коалиционните му партньори. Но в перспектива подронва устоите на относителния ни суверенитет, както и предмостията за социалнодемократически подем. Ерозират се позиции и на САЩ като пример на модерно устроена демократична държава.Отново ще поставя въпроса от началото на тази публикация: кой носи вината?

Отговорът не е толкова неразгадаем: проблемът е дали имаме вътрешно зрение и смелост, за да го дадем! И още, дали ще признаем, че сами сме си виновни за участта. И нека не струпваме собствените грехове само върху сили, които са извън нас. Кой ще отрече, че на последните избори около седемдесет процента от българи¬те гласуваха да ни управлява нова тройна коалиция - ГЕРБ, „Атака" и Синята коалиция? Кой няма да си признае, че умореният и озлобен от криминалното „досие" на прехода български народ отдавна мечтае за „силна" личност, за появяване на Спасителя, който бързо ще ни изведе до възжелания Ханаан? Мечтае и дава гласа си за онзи, който го манипулира най-цялостно! Кой ще опровергае, че се поддаваме лесно на апела да се мразим взаимно, да доносничим едни срещу други, да обслужваме партийни водачи, чийто героизъм пред електронните медии се трансформира в раболепие пред господарите от чужбина.

И така: Кой носи вината?

Накрая ми се ще да цитирам част от оправдателната реч на обвиняемия унтерофицер Пришибеев, изпитвайки наслада от забележителното вникване на А. П. Чехов в душата и строгото чувства за ред на руския жандарм от ХГХ век. Цитатът говори сам по себе си, но и в асоциация с възприемателните способности на всеки читател поотделно:

„Вие, Ваше благородие, благоволихте да кажете, че не е моя работа да разгонвам народа... Добре... Ами ако има безредие? Мигар може да се позволи народът да върши безобразия? Къде е писано в закона да се дава свобода на народа? Аз не мога да позволя. Ако аз не почна да ги разгонвам и гълча, то какво ще стане? Никой не знае истинския ред, в цялото село единствен аз, може да се каже, Ваше благородие, зная как да се отнасям с простия народ и, Ваше благородие, аз мога всичко да разбирам. Аз не съм прост селяк, а унтерофицер, каптенармус в оставка, във Варшава съм служил, в щаба, след това, ако желаете да знаете, след като се уволних, бях пожарникар, а след това поради слабост от болест, напуснах пожарната и две години служих като вратар в мъжката класическа прогимназия... Зная целия ред!"