Обяснителен меморандум контекст на предложението общ контекст
РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО2.1. КонсултациИ със заинтересованите страни В периода след ядрената авария във Фукушима Комисията встъпи в задълбочен и прозрачен процес на провеждане на диалог с различни заинтересовани страни и широката общественост, включително с организирането на открито обсъждане в Интернет, в съответствие със стандартите на Комисията за провеждане на консултации21. В отговор на общественото обсъждане в Интернет, при което бяха потърсени мнения относно засилването на съществуващите нормативни изисквания за ядрена безопасност в рамките на Евратом, бяха получени становища от ядрени регулаторни органи, други публични органи, дружества, неправителствени организации, както и от отделни лица. Това обсъждане даде възможност да бъдат проучени широк спектър от становища на заинтересовани страни. Резултатите от обсъждането показват, че над 90 % от респондентите потвърждават важното значение на нормативната уредба на Евратом в областта на ядрената безопасност, с която се определят общи правила за държавите членки на ЕС, а 76 % изразяват съгласие, че необходимо да се засили съществуващата нормативна уредба в тази област. Също така, Комисията получи както писмени, така и устно изразени по време на срещи приноси от различни заинтересовани страни, например ядрени регулаторни органи, други публични органи, отделни дружества, отраслови асоциации и неправителствени организации. Също така, Комисията организира съвместно с ENSREG конференции и обществени дебати с участието на широк кръг заинтересовани страни, включително и неправителствени организации, които бяха посветени на процеса, междинните и крайните резултати от стрес тестовете22. Бяха консултирани също и европейските социални партньори от Секторния комитет за социален диалог в областта на електроенергетиката. В своите отговори социалните партньори изтъкват ролята на нормативната уредба на Евратом в областта на ядрената безопасност за определянето на общи правила за държавите членки. Специална роля бе отредена на ENSREG, в която са съсредоточени уникални експертни умения, тъй като в нея участват високопоставени представители на националните ядрени регулаторни органи от всички държави членки на ЕС, включително и от държавите, в които няма ядрени инсталации. Получена бе и бе взета под внимание подробна разработка, подготвена от ENSREG. И накрая, като част от процедурата по Договора за Евратом, Комисията проведе консултация и с Групата от научни експерти по чл. 31 от посочения договор. В своето становище експертите приветстваха предложението на Комисията за изменение на Директивата относно ядрената безопасност и направиха редица предложения за засилване на връзката с нормативната уредба в областта на радиационната защита.
През 2012 г. бе разработена оценка на въздействието. В документа са анализирани предизвикателствата във връзка с осигуряването на достатъчни равнища на ядрена безопасност в ЕС. Определени са общите и специфичните цели за засилване на превантивната дейност и ограничаване на последиците от ядрени аварии. Предложени са и са анализирани няколко варианта за политика, като се започне от запазване на сегашното положение и се стигне до провеждането на по-дълбоки реформи. Всеки вариант е оценен въз основа на неговите въздействия по отношение на безопасността, въздействията му върху околната среда, както и икономическите и социални въздействия.
3.1. Правно основание Всяко законодателно изменение следва да надгражда и подобрява подхода, възприет в сега действащата Директива относно ядрената безопасност. Следователно, правното основание продължават да са членове 31 и 32 от Договора за Евратом. 3.2. Субсидиарност и пропорционалност Предложението е насочено към още по-голямо засилване на ролята и значението на компетентните регулаторни органи, тъй като е ясно че само силни регулатори, разполагащи с всички необходими правомощия и гаранции за независимост биха могли да упражняват надзор и да гарантират безопасната експлоатация на ядрените инсталации в ЕС. Насърчават се тясното сътрудничество и обменът на информация между регулаторите, като се вземат предвид потенциалните трансгранични въздействия, които би могла да има една ядрена авария. Като се имат предвид големите последствия при ядрена авария и особено обществената потребност от информация в такива случаи, от съществено значение е подходът за осигуряване на прозрачност в целия ЕС. По този начин може да се гарантира, независимо от държавните граници, адекватно информиране на обществеността по всички въпроси във връзка с ядрената безопасност. В такава насока са изменени съответните съществуващи разпоредби в директивата. Стрес тестовете в Европа потвърдиха, че не само продължават да съществуват различия между държавите членки по отношение на осигуряването на цялостно и прозрачно определяне и управление на ключовите въпроси на безопасността, но че продължават да съществуват и пропуски в тази област. По тези причини се предлага засилване на разпоредбите на Директивата относно ядрената безопасност, така че да бъде включен набор от споделени цели, насочени към хармонизиране на подхода за ядрена безопасност в ЕС. Също така, опитът от ядрената авария във Фукушима и ценните изводи, направени въз основа на стрес тестовете, ясно показват, че обменът на информация и партньорските проверки представляват съществен елемент за осигуряване на реално и непрекъснато прилагане на всеки един режим за безопасност. В съответствие с принципа на пропорционалност, предложеното законодателно действие не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели. Освен това, като се имат предвид различните ситуации в държавите членки, е определен гъвкав и пропорционален подход по отношение на степента на приложимост. Определен е механизъм за съвместно разработване от държавите членки на отнасящи се за целия ЕС технически указания, специално съобразени с принципа на пропорционалност, като се използват знанията и практическият опит на регулаторните експерти. Приложимостта и обхватът на разпоредбите в предложението варират в зависимост от вида на ядрената инсталация. Ето защо държавите членки следва при привеждането в изпълнение на тези разпоредби да използват пропорционален подход, вземайки предвид рисковете при различните видове ядрени инсталации. 3.3. Правни елементи на предложението Предложението се отнася за въвеждането на нови и за засилване на съществуващите разпоредби на Директивата относно ядрената безопасност, с общата цел за непрекъснато подобряване на ядрената безопасност и на нейното регулиране на равнището на ЕС. По-долу е дадена конкретна информация за основните предлагани изменения на Директивата относно ядрената безопасност. Цели Член 1 се допълва с нова цел, насочена към осигуряване на мерки срещу изхвърлянето на радиоактивни вещества през всички стадии от жизнения цикъл на ядрените инсталации (избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация). Определения В член 3 се въвеждат нови определения, съответно за понятията, използвани в новите разпоредби, като например „авария“, „ненормално събитие“, „проектни основи“, „проектна авария“, „надпроектна авария“, „периодичен преглед на безопасността“. Тези определения са съобразени с международната терминология, като например посочената в IAEA Safety Glossary (Речника на МААЕ, отнасящ се за ядрената безопасност). Законодателна, регулаторна и организационна рамка Член 4 е изменен с оглед на допълнително изясняване на основните елементи на националната рамка. Например, посочено е, че националните изисквания за безопасност по член 4, параграф 1, буква а), следва да се отнасят за всички стадии от жизнения цикъл на ядрените инсталации. Компетентен регулаторен орган (реална независимост, регулаторна роля) В досегашната Директива относно ядрената безопасност се съдържат само минимални разпоредби, изтъкващи независимостта на националния компетентен регулаторен орган — в член 5, параграф 2. В съответствие с най-новите международни указания23 тези разпоредби се усилват, като се определят строги и ефективни сравнителни критерии и изисквания, с оглед осигуряването на реална независимост на регулаторите. Новите изисквания включват: осигуряване на реална ефективна независимост при вземането на решения, собствени бюджетни средства с подходящ размер и автономия при изпълнението на бюджета, ясни изисквания за назначаването и освобождаването на персонал, предотвратяване и преодоляване на конфликти на интереси и обезпеченост с персонал с необходимите квалификация, опит и експертни умения. В досегашната Директива относно ядрената безопасност — в член 5, параграф 3, са изброени в обобщен вид основните правомощия на компетентния регулаторен орган. В предложеното изменение тези разпоредби са формулирани по-подробно, така че да се осигури наличието на съответни правомощия на регулаторите, с които те да могат да упражняват регулаторен надзор. За тази цел, към съществуващите регулаторни компетенции на компетентния регулаторен орган е добавена ключовата задача да определя национални изисквания за ядрена безопасност.
Съществуващите разпоредби в член 8 от Директивата относно ядрената безопасност включват само общи изисквания за информиране на обществеността. Освен това, в този член не е включено никакво задължение за притежателя на лицензията, който носи основната отговорност за ядрената безопасност. За да се попълнят тези празноти, съответните разпоредби в предложеното изменение са разширени и конкретизирани. По този начин се въвежда изискване както към компетентния регулаторен орган, така също и към притежателя на лицензията, да разработят стратегия за прозрачност, обхващаща предоставянето на информация при нормални експлоатационни условия на ядрените инсталации, както и съобщенията в случай на авария или ненормално събитие. Ролята на обществеността е изцяло призната чрез изискването тя реално да участва в процеса на лицензиране на ядрените инсталации. При неотдавна организирания обмен на мнения с експерти24 в тази област бе потвърдено, че обществеността трябва да играе важна роля като участва реално в процесите на вземане на решения и че съответните гледища трябва да се вземат под внимание, в съответствие с разпоредбите на Орхуската конвенция25. Цели в областта на ядрената безопасност Настоящата Директива относно ядрената безопасност не включва специфични изисквания за различните стадии от жизнения цикъл на ядрените инсталации. Ето защо, например, рисковете във връзка с въпросите, установени при анализа на аварията във Фукушима и последвалите стрес тестове, не са достатъчно определени и разгледани в разпоредбите на сега съществуващата директива, например:
В съответствие с принципа за непрекъснато подобряване на ядрената безопасност, с изменението се въвеждат общи цели за безопасност на ядрените инсталации (член 8а), които отразяват постигнатия напредък в рамките на Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори (WENRA) при разработването на цели за безопасността на новите ядрени централи. За да могат да бъдат постигнати тези високи цели за ядрена безопасност са формулирани по-подробни разпоредби за различните фази от жизнения цикъл на ядрените инсталации (член 8б). Също така, за да се подпомогне пълноценното прилагане на тези цели, в член 8в са формулирани методологични изисквания относно избора на площадка, проектирането, строителството, въвеждането в експлоатация, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрените инсталации. Този подход осигурява гъвкавост на националните рамки, като предписва високи цели, които трябва да бъдат застъпени в националната нормативна уредба, в съответствие с принципа за непрекъснато подобряване на ядрената безопасност. Например, това дава на държавите членки възможност за избор между наличните инженерни решения за подобрение на техните ядрени инсталации във връзка с въпросите в областта на безопасността, на база на поуките от тежките аварии, като например необходимостта от осигуряване на възможност за безопасно снижаване на налягането в херметичния обем на реактора в случай на авария (посредством съпроводено с филтриране изпускане [на пара/газове] от херметичния обем — containment filtered venting). Вътрешна аварийна готовност и действия при аварии В изменението са включени разпоредби относно вътрешната аварийна готовност и действията при аварии, тъй като в сегашния вариант на директивата не са предвидени такива мерки. Новите разпоредби включват указания за планирането и организационните мерки, които трябва да бъдат осигурени от притежателя на лиценза (член 8г). Например ново изискване, формулирано в изменението, е че всяка ядрена инсталация трябва да има център за реагиране при извънредни ситуации на площадката, който да е достатъчно защитен от въздействията на външни събития и тежки аварии, включително радиационни, и да е оборудван с необходимите материали за намаляване на въздействията от тежки аварии. Партньорски проверки Съществуващите разпоредби в Директивата относно ядрената безопасност — в член 9, параграф 3, включват изискване за периодични самооценки на националната рамка и компетентните регулаторни органи на държавите членки, в съчетание със задължение да се отправя покана за международна партньорска проверка по съответните сегменти. Тази постановка остава непроменена в предложението, съответно в член 8д, параграф 1. С изменението се въвеждат нови разпоредби относно самооценките и партньорските проверки на ядрените инсталации въз основа на въпроси от областта на ядрената безопасност, подбрани от държавите членки съвместно и в тясна координация с Комисията в рамките на цялостния жизнен цикъл на ядрените инсталации (като пример може да се посочи гореспоменатото снижаване на налягането в херметичната обвивка на ядрения реактор в случай на тежка авария, за да се избегне водороден взрив). Ако държавите членки не успеят съвместно да изберат поне един подобен въпрос, изборът на въпросите, които да бъдат разгледани при партньорските проверки, следва да бъде направен от Европейската комисия. Освен това, всяка държава членка трябва да определи методика за изпълнение на техническите препоръки от процеса на партньорска проверка. Ако Комисията установи значителни отклонения или закъснения при изпълнението на техническите препоръки от процеса на партньорска проверка, Комисията следва да покани компетентните регулаторни органи на останалите държави членки, които не са били обект на съответната проверка, да организират и проведат верификационна мисия, с която да обрисуват цялостна картина на ситуацията и да информират съответната държава членка за възможните мерки за отстраняване на установените слабости. В случай на авария с външни за съответната площадка последици следва да бъде организирана специална партньорска проверка. Този нов задължителен и редовен механизъм за партньорски проверки от ЕС (член 8д, параграфи 2—5) има за цел да се провери степента на техническо съответствие с целите в областта на безопасността на във всяка държава членка. Така описаните нови разпоредби, определящи механизма за партньорски проверки, не засягат правилата за процедурите за нарушение, приложими в случай че дадена държава членка не изпълни задължение по Договорите, както е посочено в членове 258, 259 и 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Пропорционално изпълнение на изменената директива В изменението се признава, че приложимостта и обхватът на разпоредбите в изменената директива варират в зависимост от вида на ядрената инсталация. Ето защо държавите членки следва при привеждането в изпълнение на тези разпоредби да използват пропорционален подход, вземайки предвид рисковете при конкретните видове ядрени инсталации, които планират или експлоатират. Докладване относно практическото прилагане на изменената директива Настоящото предложение не включва промяна на разпоредбите за докладването в Директивата относно ядрената безопасност, като по този начин датата за първото докладване остава 22 юли 2014 г., когато от държавите членки се очаква да представят доклад за изпълнението на съществуващите разпоредби на директивата. При второто докладване, обаче, чийто срок е 22 юли 2017 г., държавите членки следва да докладват за прилагането на Директивата относно ядрената безопасност, както е изменена от настоящото предложение.
|