Обяснителен меморандум контекст на предложението общ контекст

ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

4. ОБЯСНИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

Във връзка с настоящата директива, Комисията смята, че предаването на такива документи е обосновано поради следните причини:

• 
  Сложността на транспонирането на изменената Директива относно ядрената безопасност на национално равнище
  

Следователно, различните задължения, произтичащи от изменената директива, най-вероятно ще доведат до сложно транспониране на национално равнище. Дори и съществуващите разпоредби на Директивата относно ядрената безопасност вече са транспонирани обикновено с по няколко национални мерки за транспониране в отделните държави членки, като в някои случаи техният брой надхвърля 15 мерки за транспониране. С новите разпоредби, които се предлага да бъдат добавени към съществуващата директива, може основателно да се очаква броят на нотифицираните мерки за транспониране да нарасне. Също така, поради специфичността на ядрената безопасност, при транспонирането се използват и се нотифицират до Комисията различни по вид мерки за транспониране, като се започне от закони, правителствени постановления, министерски наредби, и се стигне до инструкции и решения на националните регулаторни органи в областта на ядрената безопасност.

При тези обстоятелства очевидно са необходими обяснителни документи, изясняващи връзката между изменената Директива относно ядрената безопасност и съответните части от националните мерки за транспониране.

• 
  Вече съществуващо национално законодателство
  

• 
  Рамкова директива
  

За Комисията е важно във връзка с нейния мониторинг на транспонирането и прилагането да знае кои национални разпоредби транспонират общите принципи и изисквания, формулирани в изменената директива. Например, в предложението се предвижда да бъдат въведени общи цели и изисквания за безопасност по отношение на всички видове ядрени инсталации. Като се има предвид много широкият обсег на тези нови цели и изисквания за безопасност, от първостепенна важност за Комисията, а също и за обществеността, е да може да се провери със сигурност как те се транспонират на национално равнище.

Изискването за предоставяне на обяснителни документи може да създаде допълнително административно натоварване за държавите членки. Но това натоварване не е непропорционално, като се имат предвид целите на изменената Директива относно ядрената безопасност и сложността на нейния предмет. Също така, за Комисията е необходимо да може реално да проверява правилността на транспонирането. По-облекчени мерки, даващи възможност за реална проверка, не съществуват, като се има предвид очакваната сложност на транспонирането на национално равнище, която може да доведе едновременно до приемане на нови и изменяне на съществуващи законодателни актове. Също така, следва да се отбележи, че редица държави членки вече са предоставяли на Комисията полезни обяснителни документи относно транспонирането на съществуващото законодателство на Евратом, като например съществуващата Директива относно ядрената безопасност или други нормативни актове.

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и по-специално членове 31 и 32 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия, изготвено след получаване на становището на група лица, определени от Научния и технически комитет измежду научни експерти от държавите членки,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

1. 
   В член 2, буква б) от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-нататък „Договорът за Евратом“) се предвижда установяването на единни стандарти за безопасност с цел опазване на здравето на работниците и населението.
   
2. 
   В член 30 от Договора за Евратом се предвижда установяване на основни стандарти в рамките на Общността за опазване на здравето на работниците и населението от опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения.
   
3. 
   В Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение²⁶ са формулирани основните норми за безопасност. В тази директива са формулирани изисквания за система за радиационна защита, включително за обосновка и оптимизизация на нивото на облъчване и ограничаване на дозите на облъчване на населението и намиращите се в централата лица. Определени са изисквания за контрол на радиационното облъчване на населението и работниците, както при нормални експлоатационни условия, така и при аварийни ситуации. Разпоредбите на Директива 96/29/Евратом са допълнени от по-конкретно законодателство.
   
4. 
   Съдът на Европейския съюз е отбелязал в своята съдебна практика²⁷, че Общността споделя със своите държави членки компетентността в областите, попадащи в обхвата на Конвенцията за ядрена безопасност²⁸.
   
5. 
   С Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации²⁹ са въведени задължения на държавите членки да създадат и поддържат национална рамка за ядрена безопасност. Тази директива отразява разпоредбите в основните международни инструменти, а именно Конвенцията за ядрена безопасност³⁰ и Основните принципи на безопасността³¹, приети от Международната агенция за атомна енергия („МААЕ“). Срокът за държавите членки да въведат в действие и да нотифицират до Комисията законите, наредбите и административните процедури, необходими за спазването на Директива 2009/71/Евратом изтече на 22 юли 2011 г.
   
6. 
   С Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци³² са въведени задължения на държавите членки да създадат и поддържат национална рамка за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.
   
7. 
   В Заключенията на Съвета от 8 май 2007 г. относно ядрената безопасност и безопасното управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци³³ е посочено, че „ядрената безопасност е национална отговорност, която при целесъобразност се упражнява в съответна рамка на ЕС. Решенията относно действията за осигуряване на безопасност и относно надзора на ядрените инсталации остават под компетентността единствено на операторите и националните власти.“
   
8. 
   В резултат от поканата на Съвета за създаване на Група на високо равнище на равнище ЕС, както е отбелязано в гореспоменатите Заключения от 8 май 2007 г., с Решение 2007/530/Евратом на Комисията от 17 юли 2007 г. за създаване на Европейска група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците³⁴ бе създадена Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG), която да допринесе за постигане на целите на Общността в областта на ядрената безопасност.
   
9. 
   Ядрената авария във Фукушима през 2011 г. отново насочи вниманието на целия свят към мерките за свеждане на риска до минимум и за осигуряване на най-високи равнища на ядрена безопасност. Въз основа на мандат, възложен от Европейския съвет през март 2011 г.³⁵, Европейската комисия, съвместно с Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG), организираха целия ЕС комплексни оценки на риска и безопасността на ядрените централи (така наречените „стрес тестове“). Резултатите показаха редица възможни подобрения, които могат да бъдат постигнати в подходите за постигане на ядрена безопасност и в практиката в ядрените инсталации на страните, участвали в тестовете³⁶.
   
10. 
    Освен това, Европейският съвет поиска от Комисията да преразгледа съществуващата правна и регулаторна рамка за безопасността на ядрените инсталации и да предложи евентуални необходими подобрения. Европейският съвет изтъкна също, че в ЕС следва да се прилагат и непрекъснато да се усъвършенстват най-високи стандарти за ядрена безопасност.
    
11. 
    Комисията включи някои първоначални виждания за подобрения в нормативната уредба в своето Съобщение от 24 ноември 2011 г. относно междинния доклад за комплексните оценки на риска и безопасността („стрес тестовете“) на ядрените централи в Европейския съюз³⁷.
    
12. 
    В съответствие с общите принципи за консултация и диалог, Комисията проведе също обществено обсъждане в Интернет (в периода от декември 2011 г. до февруари 2012 г.), чрез което Комисията потърси мнения по въпроса в кои области е необходимо да се засили общностната нормативна рамка за ядрена безопасност.
    
13. 
    Комисията определи няколко области, в които настоящата Директива 2009/71/Евратом се нуждае от преразглеждане, както е посочено в нейното съобщение от 4 октомври 2012 г. до Съвета и Европейския парламент относно широкообхватните оценки на риска и безопасността („стрес тестове“) на атомните електроцентрали в Европейския съюз и свързаните с тях дейности³⁸.
    
14. 
    При определянето на областите, в които са необходими подобрения, Комисията взе предвид постигнатия в Европа и света технически прогрес, опита и резултатите от стрес тестовете, констатациите на различни доклади за ядрената авария във Фукушима, гледищата от обществената дискусия във връзка със засилването на общностната нормативна рамка в тази област, гледищата на различни заинтересовани страни, включително на националните компетентни регулаторни органи, на представители на ядрения сектор и на гражданското общество, както и резултатите от предварителната оценка на мерките за транспониране, приложени от държавите членки.
    
15. 
    Наличието на силен и независим компетентен регулаторен орган представлява фундаментално изискване на европейската регулаторна рамка за ядрена безопасност. Неговата независимост и безпристрастното и прозрачно изпълнение на пълномощията му са ключови фактори за осигуряване на висока степен на ядрена безопасност. Необходимо е да се реализират обективни регулаторни решения и действия за привеждането им в изпълнение, без каквото и да е неправомерно външно влияние, което би могло да застраши безопасността, като например упражняването на натиск във връзка с променящи се политически, икономически или обществени условия, или на натиск от правителствени служби или каквито и да са други публични или частни организации. Отрицателните последици от липсата на независимост ясно проличаха при аварията във Фукушима. Разпоредбите на Директива 2009/71/ЕО за функционално отделяне на компетентните регулаторни органи следва да бъдат засилени, така че да се осигури реална независимост на регулаторните органи и да се гарантира, че те разполагат с адекватни средства и правомощия за правилното изпълнение на възложените им отговорности. По-специално, регулаторните органи следва да имат достатъчно правомощия, достатъчен персонал и достатъчни финансови ресурси за правилното изпълнение на възложените му отговорности. От друга страна, обаче, засилените изисквания с цел осигуряване на независимост при изпълнението на регулаторните задачи не следва да засягат тясното сътрудничество, според конкретните случаи, с други съответни национални органи, нито да засягат общите правителствени указания за провежданите политики, които не са свързани с правомощията и задълженията на регулаторните органи.
    
16. 
    Независимостта при вземането на решения от регулаторните органи зависи също и от компетентността на техния персонал. Следователно, необходимо е регулаторните органи да разполагат с персонал с необходимата квалификация, опит и експертни умения за изпълнението на неговите функции и отговорности. Като се имат предвид специализираният характер на ядрения сектор и ограниченият брой на специалистите с необходимите експертни умения и компетентност, което води до възможна ротация на лицата с ръководни постове между ядрения сектор и регулаторните органи, необходимо е да се обръща специално внимание на недопускането на конфликт на интереси. Също така, трябва да се вземат мерки за осигуряване на липса на конфликт на интереси и по отношение на организациите, които предоставят на регулаторните органи консултации или услуги.
    
17. 
    Във връзка с предприемането на инфраструктурни проекти, които биха могли да повлияят на ядрената безопасност на ядрени инсталации, необходимо е да съществуват съответни национални механизми за провеждане на консултации с националните регулаторни органи и с обществеността и изразените от тях становища следва изцяло да бъдат вземани под внимание.
    
18. 
    За ядрените инсталации са в сила и разпоредбите в Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда³⁹. Тази директива съдържа задължение за държавите членки да осигуряват, преди предоставянето на разрешение за реализация на съответните проекти, те да подлежат на оценка на въздействието върху околната среда, ако биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение. В това отношение тази директива представлява инструмент, осигуряващ включване в процеса на лицензиране на ядрените инсталации на съображения, свързани с околната среда.
    
19. 
    Всяка оценка по настоящата директива не засяга която и да е съответна оценка на въздействието върху околната среда.
    
20. 
    За ядрените инсталации, за които задължението за изготвяне на оценки на въздействието върху околната среда възниква едновременно от настоящата директива и от друг законодателен акт на ЕС, държавите членки могат да предвидят координирани или съвместни процедури, в съответствие с изискванията на съответната нормативна уредба на ЕС.
    
21. 
    Последиците от ядрените аварии могат да прехвърлят националните граници, поради което е необходимо да се насърчава тясното сътрудничество, координация и обмен на информация между регулаторните органи на съседни страни или на страни в един и същ регион, независимо дали в тези страни се експлоатират или не ядрени инсталации. В това отношение, държавите членки следва да осигурят наличието на подходящи разпоредби за насърчаване на такова сътрудничество по въпроси на ядрената безопасност, имащи трансгранично значение, включително и с трети страни. Следва да се търсят синергии с Механизма за гражданска защита на ЕС⁴⁰, който осигурява европейска рамка за сътрудничество между държавите членки в областта на гражданската защита, за подобряване на ефективността на системите за предотвратяване, съответна подготовка и действия при природни и причинени от човека бедствия.
    
22. 
    За да се осигури придобиването и поддържането на подходящи умения и адекватно равнище на компетентност, всички страни следва да осигуряват постоянен процес на обучение на целия персонал (включително на подизпълнителите), носещи отговорност във връзка с ядрената безопасност на ядрените инсталации и с аварийната готовност и действията при аварии. Това може да бъде постигнато чрез въвеждането на програми и планове за обучение, периодично преразглеждане и актуализиране на програмите за обучение, както и предоставяне на подходящ бюджет за обучението.
    
23. 
    Друга ключова поука от ядрената авария във Фукушима е важното значение на осигуряването на прозрачност по въпросите на ядрената безопасност. Наличието на прозрачност е също важно и с оглед на осигуряването на независимост при регулаторното вземане на решения. Ето защо съществуващите разпоредби в Директива 2009/71/Евратом относно информацията, която трябва да се осигурява на обществеността, следва да бъдат конкретизирани и да се посочва какъв вид информация следва да се осигурява като минимум съответно от националния регулаторен орган и от притежателя на лицензия, и в рамките на какъв времеви график. За тази цел, например, видът на информацията, която следва да бъде осигурявана като минимум от националния регулаторен орган и от притежателя на лицензия би следвало, например, да бъде определена като част от техните по-широкообхватни стратегии за прозрачност. Информацията следва да бъде подавана навреме, особено в случай на ненормални събития или аварии. Резултатите от периодичните прегледи на безопасността и от международните партньорски проверки следва също да са публично достъпни.
    
24. 
    Изискванията на настоящата директива по отношение на прозрачността са взаимно допълващи се с вече съществуващи изисквания в нормативна уредба в рамките на Евратом. Решение 87/600/Евратом на Съвета от 14 декември 1987 г. относно договорености на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност⁴¹ налага задължения на държавите членки в случай на радиационна опасност на тяхната територия съответно да нотифицират и предоставят информация на Комисията и на останалите държави членки, а Директива 89/618/Евратом от 27 ноември 1989 г.⁴² включва изисквания към държавите членки да информират обществеността за мерките за опазване на здравето и стъпките, които трябва да се предприемат в случай на радиационна ситуация, както и да осигуряват изпреварваща и непрекъсната информация на населението, за което има вероятност да бъде засегнато в случай на такава извънредна ситуация. Но в допълнение на информацията, която следва да се предоставя при такова събитие, според настоящата директива държавите членки следва да въведат подходящи разпоредби за прозрачност, предвиждащи бързо и редовно подаване на актуална информация, така че работниците и широката общественост да бъдат информирани относно събитията, свързани с ядрената безопасност, включително ненормалните събития и авариите. Също така, на обществеността следва да бъдат предоставяни възможности да участва реално в процеса на лицензиране на ядрените инсталации, и компетентният регулаторен орган следва да предоставя всяка свързана с безопасността информация независимо, без да има необходимост от предварително съгласие на който и да е публичен или частен субект.
    
25. 
    С Директива 2009/71/Евратом се формулира правно обвързваща рамка на Общността, която стои в основата на нормативната, административната и организационната система в областта на ядрената безопасност. Тя не включва конкретни изисквания към ядрените инсталации. Като се има предвид техническият прогрес, постигнат от МААЕ, както и от Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори („WENRA“) и от други източници на експертиза, включително и поуките от стрес тестовете и от ядрената авария във Фукушима, Директива 2009/71/Евратом следва да бъде изменена, така че да включи целите на Общността по отношение на ядрената безопасност, обхващащи всички стадии на жизнения цикъл на ядрените инсталации (избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация).
    
26. 
    С методи, отчитащи информацията за риска (risk-informed methods), се разглежда вероятността за всяко събитие в дадена последователност от събития, което би могло да предизвика или да допринесе за авария, както и съответните възможни последици от аварията. Отговорите могат да се използват за преценяване на предимствата и недостатъците на проекта и експлоатацията на дадена ядрена инсталация и по този начин да насочат изискванията и регулаторното внимание към въпросите, при които може да бъде постигната най-голяма полза за безопасността на дадена ядрена инсталация. След като през последните десетилетия бяха вложени значителни ресурси в разработването на вероятностни оценки за безопасността на ядрените инсталации, по-специално на ядрените централи и научноизследователските реактори, притежателите на лицензии и компетентните регулаторни органи в цял свят вече имат възможност да използват така получените преценки за подобряване на безопасността на ядрените инсталации на база информираност за риска, като в същото време постигат и по-ефективна експлоатация.
    
27. 
    Стареенето на конструкциите, системите и компонентите на дадена ядрена инсталация, имащи значение за безопасността, и по-специално окрехкостяването на компонентите, които практически е трудно да бъдат сменени, като например корпусите на реакторите, обуславя естествено ограничение на допустимото време на непрекъсната работа. Въз основа на съображения за безопасност и от икономическа гледна точка, максималният експлоатационен период обикновено е 40 години след началото на стопанската експлоатация; във връзка с което държавите членки следва да осигурят, че при евентуално удължение на експлоатационния период на съществуващи ядрени централи работниците и населението няма да бъдат подложени на допълнителни рискове. За тази цел, Директива 2009/71/Евратом следва да бъде изменена, така че в нея да бъдат включени нови обхващащи цялата Общност цели за безопасност, които да бъдат съблюдавани от регулаторните органи и притежателите на лицензии в случай на удължаване на експлоатационния период на съществуващи ядрени централи.
    
28. 
    За новите конструкции реактори се очаква още в първоначалния проект да бъдат взети мерки за проблемите, които са били с надпроектен характер при предишните поколения реактори. Близки до проектните аварийни състояния (design extension conditions) са тези аварийни състояния, които не се считат за проектни аварии (design basis accidents), но са разгледани в процеса на проектиране на инсталацията в съответствие с реалистична методика, и при които изхвърлянията на радиоактивни вещества остават в приемливи граници. Близките до проектните състояния биха могли да включват състояния при тежки аварии.
    
29. 
    Прилагането на концепцията за дълбоко ешелонирана защита в организационните, поведенческите или проектните дейности във връзка с ядрената инсталация гарантира, че свързаните с безопасността дейности са предмет на независими нива от разпоредби, така че ако настъпи отказ, той да може да бъде открит и компенсиран чрез подходящи мерки. Независимото действие на всяко от различните нива от разпоредби представлява съществен елемент от дълбоко ешелонираната защита за предотвратяване на аварии и за ограничаване на техните последствия, ако все пак се случат аварии.
    
30. 
    След ядрените аварии в Три Майл Айлънд и Чернобил, ядрената авария във Фукушима още веднъж показа колко важно значение има функцията на херметичната конструкция, която е последното препятствие, защитаващо хората и околната среда от аварийни изхвърляния на радиоактивни вещества. По тази причина кандидатът за лицензия за изграждането на нов енергиен или научноизследователски реактор следва да докаже, че проектът практически ограничава ефектите от увреждане на активната зона да бъдат само вътре в херметичния обем, т.е. трябва да докаже, че изхвърлянето на радиоактивни вещества извън херметичния обем е физически невъзможно или може да се счита за изключително малко вероятно с голяма степен на доверителност.
    
31. 
    В Директива 2009/71/Евратом не включва мерки във връзка с вътрешната аварийна готовност и действията при авария, а както пролича при ядрената авария във Фукушима, те имат ключово значение за ограничаване на последствията от ядрена авария. В Директива 96/29/Евратом е предвидено, че в случай на радиационни аварии е необходимо да се организира подходяща намеса за да се спре емисията на радионуклиди и да се оценят последиците от аварията и ефективността на намесата. Необходимо е също да бъдат въведени мерки за защита и мониторинг на околната среда и населението. Необходими са, обаче, по-конкретни разпоредби относно вътрешната аварийна готовност и действията при авария, за да се оценят ситуациите, при които би могло да са необходими защитни мерки, да има организационна структура и координация между службите, реагиращи при авария, както и да се осигури наличие на достатъчно ресурси за прилагането на тези защитни мерки дори и при извънредно тежки случаи.
    
32. 
    Стрес тестовете показаха ключовата роля на сътрудничеството и координационните механизми между всички участващи страни, носещи отговорност за ядрената безопасност. Партньорските проверки се оказаха добро средство за изграждане на доверие, с цел натрупване и обмяна на опит и осигуряване на общо прилагане на високи стандарти за ядрена безопасност. Обхватът на разпоредбите на Директива 2009/71/Евратом, обаче, включва само самооценките и партньорските проверки на законодателната, регулаторната и организационната структура на държавите членки и следва да бъде разширен, така че да включва и партньорски проверки на ядрените инсталации.
    
33. 
    С настоящата директива се въвеждат нови разпоредби относно самооценките и партньорските проверки на ядрените инсталации, на база на избрани въпроси от областта на ядрената безопасност, обхващащи целия жизнен цикъл на ядрените инсталации. На международно равнище вече има утвърден опит в провеждането на такива партньорски проверки в ядрени централи. На равнището на ЕС опитът от стрес тестовете показва колко голяма стойност има провеждането на координиран процес за оценка и преглед на безопасността на ядрените централи в ЕС. Подобен механизъм, основаващ се на сътрудничество между регулаторните органи на държавите членки и Комисията, следва да бъде приложен и в разглеждания тук случай. По този начин компетентните регулаторни органи чрез координацията помежду си в контекста на експертни групи, като например ENSREG, биха могли със своите експертни умения да допринесат за определяне на съответните въпроси от областта на безопасността и в провеждането на съответните партньорски проверки. Ако държавите членки не успеят съвместно да изберат поне един подобен въпрос, изборът на въпросите, които да бъдат разгледани при партньорските проверки, следва да бъде направен от Европейската комисия. Евентуалното участие на други заинтересовани страни, като например организации за техническа поддръжка, международни наблюдатели или неправителствени организации би могло да внесе добавена стойност в партньорските проверки.
    
34. 
    За да се гарантира строгостта и обективността на партньорските проверки, държавите членки следва, в съответствие с действащите процедури за достъп до поверителна информация, да осигуряват достъп до цялата необходима информация на съответния персонал и съответната ядрена инсталация.
    
35. 
    Следва да бъде въведен подходящ механизъм за последващи дейности, за да се осигури правилното прилагане на резултатите от тези партньорски проверки. Партньорските проверки следва да спомогнат за подобряване на безопасността на отделните ядрени инсталации, както и да допринесат за формулирането на технически препоръки за безопасност и на указания, които да са валидни в целия ЕС.
    
36. 
    Ако Комисията открие значителни отклонения или закъснения при изпълнението на техническите препоръки от процеса на партньорска проверка, Комисията следва да покани компетентните регулаторни органи на останалите държави членки, които не са били обект на съответната проверка, да организират и проведат верификационна мисия, с която да обрисуват цялостна картина на ситуацията и да информират съответната държава членка за възможните мерки за отстраняване на откритите слабости.
    
37. 
    Така описаните нови разпоредби, определящи механизма за партньорски проверки, не засягат правилата за процедурите за нарушение, приложими в случай че дадена държава членка не изпълни задължение по Договорите, както е посочено в членове 258, 259 и 260 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС).
    
38. 
    Периодичността на партньорските проверки и на докладването по настоящата директива следва да бъде съгласувана с циклите на преглед и докладване по Конвенцията за ядрена безопасност.
    
39. 
    В съответствие с принципа на пропорционалност, приложимостта на разпоредбите в глава 2, раздел 2 „Специфични задължения“ от настоящата директива зависи от вида на ядрените инсталации на територията на съответната държава членка. Ето защо държавите членки следва при привеждането в изпълнение на тези разпоредби да използват пропорционален подход, вземайки предвид рисковете при конкретните видове ядрени инсталации, които планират или експлоатират. По-специално, принципът на пропорционалност се отнася за тези държави членки, които разполагат само с малко количество радиоактивни материали, например във връзка с използването на малки научноизследователски реакторни инсталации, които в случай на тежка авария не биха породили последици, съпоставими с тези при авария на ядрена централа.
    
40. 
    Разпоредбите на директивата, които по своя характер са свързани с наличието на ядрени инсталации, по-специално разпоредбите за задълженията на притежателя на лицензия, новите специфични изисквания за ядрените инсталации и разпоредбите относно вътрешната аварийна готовност и действията при аварии не се отнасят за държавите членки, които нямат ядрени инсталации по смисъла на настоящата директива. Тези държави членки не е необходимо да транспонират и прилагат изискването за налагане на санкции на лицата, които не са спазили настоящата директива. Останалите разпоредби в настоящата директива следва да бъдат транспонирани и приложени по пропорционален начин, в съответствие с националните условия и като се има предвид фактът, че тези държави членки нямат ядрени инсталации, като в същото време бъде осигурено необходимото внимание към въпросите на ядрената безопасност от страна на правителството или на компетентните органи.
    
41. 
    Съгласно Директива 2009/71/Евратом държавите членки са длъжни да въведат и да поддържат национална законодателна, регулаторна и организационна рамка („национална рамка“) за ядрена безопасност на ядрените инсталации. Определянето на начина на приемането на разпоредбите на националната рамка и на инструмента за прилагането им остава в компетентността на държавите-членки.
    
42. 
    В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г., държавите членки са поели ангажимент, в случаите при които това е обосновано, да прилагат към уведомлението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита представянето на такива документи за обосновано.
    
43. 
    Поради това Директива 2009/71/Евратом следва да бъде съответно изменена,
    

Директива 2009/71/Евратом се изменя както следва:

1. 
   Заглавието на глава 1 се заменя със следното:
   

2. 
   В член 1 се добавя следната буква в):
   

3. 
   Член 2 се изменя както следва:
   

а) параграф 1 се заменя със следното:

б) параграф 3 се заменя със следното:

4. 
   В член 3 се добавят следните параграфи 6—17:
   

7. „ненормално събитие“ означава всяко нежелано произшествие, чиито последствия или възможни последствия не са пренебрежимо малки от гледна точка на защитата или ядрената безопасност;

8. „авария“ означава всяко непланирано събитие, включително грешки на персонала, откази на оборудване и други произшествия, чиито последствия или възможни последствия не са пренебрежимо малки от гледна точка на защитата или ядрената безопасност;

9. „рано настъпили изхвърляния“ означава ситуации, при които е необходимо да бъдат взети външни аварийни мерки, но времето за тяхното изпълнение е недостатъчно;

10. „големи изхвърляния“ означава ситуации, при които е необходимо да бъдат взети защитни мерки за населението, които не могат да бъдат ограничени по време или място;

11. „практическо елиминиране“ означава, че настъпването на дадено състояние е физически невъзможно или може да се счита за изключително малко вероятно с висока степен на доверителност;

12. „разумно постижими“ означава допълнителни мерки за намаляване на рисковете които (в допълнение към спазването на изискванията за добра инженерна практика) следва да бъдат търсени по отношение на проектирането, въвеждането в експлоатация, експлоатацията или извеждането от експлоатация на дадена ядрена инсталация, и които следва да бъдат приложени, освен ако може да се докаже, че са значително непропорционални спрямо подобрението на безопасността, което биха осигурили;

13. „проектни основи“ означава наборът от условия и събития, който изрично е взет предвид при проектирането на инсталацията, в съответствие с установени критерии, така че инсталацията да може да устои на тези условия без да надхвърли допустимите граници, посредством планираното действие на системите за безопасност;

14. „проектна авария“ означава авария, чиито условия са отчетени при проектирането на инсталацията в съответствие с установени критерии, и при която увреждането на горивото и изхвърлянето на радиоактивни вещества са задържани в рамките на допустими граници;

15. „надпроектна авария“ означава авария, която е възможна, но не е изцяло взета предвид при проектирането, защото е счетена за съвсем малко вероятна;

16. „анализ на близки до проектните аварийни състояния“ („design extension analysis“) означава анализ на състояния, близки до състоянията при проектни аварии, определени въз основа на инженерна оценка, детерминистични оценки и вероятностни оценки с цел допълнително подобряване на безопасността на дадена ядрена централа чрез увеличаване на възможността на централата да издържи (без неприемливи радиационни последствия) аварии, които са или по-тежки от проектните, или включват допълнителни откази на оборудване. Тези близки до проектните аварийни състояния се използват за определяне на допълнителни сценарии за аварии, които да бъдат разгледани при проектирането, а също и за планиране на практически приложими разпоредби за предотвратяване на такива аварии или за ограничаване на техните последствия, ако се случат.

17. „периодичен преглед на безопасността“ означава системна преоценка на безопасността на съществуваща инсталация, провеждана през редовни интервали и предназначена за разглеждане на кумулативните ефекти на стареенето, промените, експлоатационния опит, техническите развития и аспектите във връзка с разположението на площадката, и имаща за цел да се осигури високо равнище на безопасност през експлоатационния период на инсталацията.“.

5. 
   В глава 2 след заглавието „ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ се добавя следното заглавие: