Обяснителен меморандум контекст на предложението



страница1/13
Дата23.07.2016
Размер2.78 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

  • Основания и цели на предложението

Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ [COM(2010) 2020] се основава на три взаимосвързани и подсилващи се приоритета: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; насърчаване на нисковъглеродна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите; и стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

Обществените поръчки играят ключова роля в стратегията „Европа 2020“ като един от пазарните инструменти за постигане на тези цели чрез подобряване на бизнес средата и условията за фирмите да се занимават с иновации и чрез насърчаване на по-широкото използване на екологични обществени поръчки, подпомагащи прехода към нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите. В същото време в стратегията „Европа 2020“ се подчертава, че политиката за обществените поръчки трябва да гарантира най-ефикасното използване на публични средства, а пазарите на обществени поръчки трябва да продължат да бъдат отворени за целия ЕС.

Предвид тези предизвикателства съществуващото законодателство в областта на обществените поръчки трябва да се преразгледа и модернизира, за да е по-способно да се справи с развиващия се политически, социален и икономически контекст.

В съобщението си от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар: дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“, Комисията посочи като едно от дванадесетте ключови приоритетни действия, които трябва да бъдат предприети от институциите на ЕС преди края на 2012 г., преразглеждането и модернизирането на правната рамка в областта на обществените поръчки, така че процедурата по възлагането им да е по-гъвкава и да се дава възможност за по-доброто им използване в подкрепа на други политики.

Настоящото предложение има две допълнителни цели:


  • да се повиши ефективността на публичните разходи, за да се осигурят възможно най-добри резултати от обществените поръчки от гледна точка на съотношението качество-цена. С това по-конкретно се предвижда опростяване и по-голяма гъвкавост на съществуващите правила за обществените поръчки. Рационализираните и по-ефикасни процедури ще са от полза за всички икономически оператори и ще улеснят участието както на МСП, така и на трансгранични оференти.

  • да се даде възможност на възложителите да използват по по-добър начин обществените поръчки в подкрепа на общи обществени цели, които включват опазване на околната среда, подобрена енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите, борба с промените на климата, насърчаване на иновации, заетост и социално приобщаване, както и гарантиране на възможно най-добрите условия за осигуряване на висококачествени обществени услуги.

  • Общ контекст

Обществените поръчки играят важна роля в цялостната икономическа ефективност на Европейския съюз. В Европа публичните органи изразходват около 18 % от БВП за доставки на стоки, строителни работи и услуги. Предвид този обем обществените поръчки могат да се използват като мощен лост за постигане на единен пазар, в който се насърчава интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж.

Действащият набор от директиви относно обществените поръчки, а именно директиви 2004/17/ЕО1 и 2004/18/ЕО2, е резултат на дълъг процес на развитие, който започна през 1971 г. с приемането на Директива 71/305/ЕИО. С осигуряването на прозрачни и недискриминационни процедури тези директиви целят най-вече да гарантират, че икономическите оператори в целия единен пазар могат да се възползват напълно от основните свободи, когато се конкурират в сферата на обществените поръчки.

Цялостната икономическа оценка показа, че директивите за обществените поръчки са постигнали целите си в значителна степен. Те доведоха до по-голяма прозрачност и по-високи нива на конкуренция, като същевременно бяха реализирани значителни икономии благодарение на по-ниските цени.

Въпреки това заинтересованите страни изразиха искане за преразглеждане на директивите за обществените поръчки с оглед опростяване на правилата, повишаване на ефективността и ефикасността и привеждането им във вид по-способен да се справи с развиващия се политически, социален и икономически контекст. Рационализираните и по-ефикасни процедури ще дадат по-голяма гъвкавост на възлагащите органи, ще са от полза за всички икономически оператори и ще улеснят участието както на МСП, така и на трансграничните оференти. Освен това усъвършенстваните правила за обществените поръчки ще дадат възможност на възлагащите органи да ги използват по-добре в подкрепа на общи обществени цели, които включват опазване на околната среда, подобрена енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите, борба с промените на климата, насърчаване на иновации и социално приобщаване, както и гарантиране на възможно най-добрите условия за осигуряване на висококачествени обществени услуги. Тези ориентировъчни насоки бяха потвърдени в резултатите от консултациите със заинтересованите страни, проведени от Комисията през пролетта на 2011 г., при които преобладаващото мнозинство подкрепи предложението за преразглеждане на директивите за обществените поръчки с цел по-доброто им адаптиране към новите предизвикателства, пред които са изправени както възложителите, така и икономическите оператори.



  • Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Заедно с предложението за нова директива за комуналните услуги настоящото предложение ще замени директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО като основни елементи на законодателната рамка на Европейския съюз в областта на обществените поръчки.

Директивата ще се допълва и от следните елементи на тази законодателна рамка:



  • Директива 2009/81/ЕО3, която предвижда конкретни правила за обществените поръчки в деликатната област на отбраната и сигурността;

  • Директива 89/665/ЕИО4, която предвижда общи стандарти за националните процедури по преразглеждане, за да се гарантира наличието на бързи и ефективни средства за правна защита във всички държави–членки на ЕС, в случай че оферентите считат възлагането на обществена поръчка за несправедливо.

Настоящото предложение е в изпълнение на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ [COM(2010) 2020] и нейните водещи инициативи „Програма в областта на цифровите технологии за Европа 2020“ [COM(2010) 245], „Съюз на иновации“ [COM(2010) 546], „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията“ [COM(2010) 614], „Енергетика 2020“ [COM(2010) 639] и „Европа за ефективно използване на ресурсите“ [COM(2011) 21]. С него също така се изпълнява актът за единния пазар [COM(2011) 206] и по-специално неговото дванадесето ключово действие „Преразгледана и модернизирана правна рамка на обществените поръчки“. То е част от стратегическа инициатива, предвидена в Работната програма на Комисията за 2011 г.

2. Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието

  • Консултация със заинтересованите страни

Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията

На 27 януари 2011 г. Комисията публикува Зелена книга относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки – към по-ефективен европейски пазар на обществените поръчки5, лансираща широка обществена консултация относно вариантите за законодателни промени, като целта е възлагането на обществени поръчки да стане по-лесно и гъвкаво, както и да се подобри тяхното използване в подкрепа на други политики. Предназначението на Зелената книга бе да се определят няколко ключови области за реформа и да се съберат мненията на заинтересованите страни относно конкретни варианти за законодателна промяна. Сред засегнатите въпроси бяха необходимостта от опростяване и разчупване на процедурите, стратегическото използване на обществените поръчки за насърчаване на целите на други политики, подобряването на достъпа на МСП до договори за обществени поръчки и борбата с облагодетелстването, корупцията и конфликтите на интереси.

Обществената консултация приключи на 18 април 2011 г. и предизвика голям интерес. Бяха получени общо 623 отговора от широк кръг групи на заинтересовани страни, в това число централните органи на управление в държавите-членки, областни и общински възложители и техни сдружения, предприятия, промишлени асоциации, академичните среди, организации на гражданското общество (включително профсъюзи) и отделни граждани. Мнозинството от отговорите дойдоха от Обединеното кралство, Германия, Франция и в по-малка степен – от Белгия, Италия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Испания и Дания.

Резултатите от консултацията бяха обобщени в синтезиран документ6 и бяха представени и обсъдени на проведената на 30 юни 2011 г обществена конференция7.



Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид

Много голяма част от заинтересованите страни оцениха инициативата на Комисията да преразгледа настоящата политика за обществените поръчки. Сред различните теми, разгледани в Зелената книга, заинтересованите страни акцентираха особено силно върху необходимостта от опростяване и разчупване на процедурите. Отявлено мнозинство например подкрепи идеята за разрешаване на по-широкото използване на състезателната процедура на договаряне. Силна подкрепа получиха и мерките за облекчаване на административната тежест, свързана с избора на оферент.

Смесени бяха становищата на заинтересованите страни относно стратегическото използване на обществените поръчки за постигане на обществените цели на стратегията „Европа 2020“. Много от тях, особено фирмите, показаха общо неодобрение към идеята за използване на обществените поръчки в подкрепа на целите на други политики. Други заинтересовани страни, по-специално организациите на гражданското общество, подкрепиха активно подобно стратегическо използване и се застъпиха за важни промени в самите принципи на политиката за обществените поръчки на Европейския съюз.


  • Събиране и използване на експертни становища

В допълнение към консултацията по Зелената книга, през 2010 и 2011 г. Комисията извърши цялостна оценка на въздействието и ефективността на законодателството в областта на обществените поръчки на ЕС, като се позова на обширен доказателствен материал и ново независимо изследване. В проучванията се оцениха най-вече разходите и ефективността на процедурите по обществени поръчки, въпросите на трансграничните поръчки, достъпът на МСП до пазарите на обществени поръчки и стратегическото използване на обществените поръчки в Европа.

Констатациите от оценката показаха ясно, че директивите в областта на обществените поръчки 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО са спомогнали за изграждане на култура на прозрачност и ориентирани към резултатите обществени поръчки, което води до икономии и по-високо качество на резултатите от процедурите, които далеч надвишават разходите за провеждането им както за възложителите, така и за доставчиците. При оценката се констатира също, че разликите в изпълнението и прилагането на директивите са довели до различни резултати в отделните държави-членки. Времето за приключване на процедурите и разходите за възложителите варират значително между държавите-членки.



  • Оценка на въздействието

Оценката на въздействието и резюмето ѝ дават общ преглед на различните варианти за всяка от петте групи основни проблеми (административна организация, обхват, процедури, стратегически обществени поръчки и достъп до пазарите на обществени поръчки). Въз основа на анализ на предимствата и недостатъците им бе определен пакет от предпочитани варианти, които следва да оптимизират съвместното съществуване на различните решения, като така ще се реализират икономии, тъй като един тип действие ще неутрализира разходите, произтичащи от друго (например възможното увеличение на процедурните изисквания, причинено от стратегическите обществени поръчки, може частично да се неутрализира от икономиите, свързани с по-доброто проектиране на процедурите). Тези предпочитани варианти формират основата на настоящото предложение.

Проектодокладът от оценката на въздействието бе проучен внимателно от Комитета по оценка на въздействието, който поиска внасянето на изменения, отнасящи се по-специално до посочването на конкретните елементи от правната рамка, на които трябва да се обърне внимание, описанието на обсъжданите варианти, по-задълбочен анализ на разходите и ползите от избраните основни действия и систематично включване на мненията на заинтересованите страни както при дефинирането на проблемите, така и за допълване на анализа на въздействието. Тези препоръки за усъвършенстване бяха взети предвид при изготвянето на окончателния доклад. Становището на Комитета за оценка на въздействието относно доклада е публикувано заедно с настоящото предложение, както и с окончателния доклад за оценка на въздействието и с неговото резюме.



3. Правни елементи на предложението

  • Правно основание

Предложението се основава на член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

  • Принцип на субсидиарност

Принципът на субсидиарността се прилага, доколкото предложението не е от изключителната компетентност на ЕС.

Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради следната причина:

Координирането на процедурите за обществени поръчки над определени прагове се доказа като важно средство за сформиране на вътрешния пазар в тази област, като осигури ефективен и равен достъп до обществени поръчки на икономическите оператори в рамките на единния пазар. Опитът с директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, както и с по-ранните набори от директиви за обществените поръчки показа, че общоевропейските процедури в тази сфера осигуряват прозрачност и обективност, което води до значителни икономии и по-добри резултати, които са от полза за органите на държавите-членки и в крайна сметка за европейските данъкоплатци.

Тази цел не би могла да се изпълни в достатъчна степен чрез действия от отделните държави-членки, които неизбежно биха довели до различни изисквания и евентуално противоречиви процедурни режими, усложняващи регулаторната среда и създаващи неоправдани препятствия пред трансграничната дейност.

Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.


  • Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не излиза извън границите на необходимото, за да се постигне целта за осигуряване на правилно функциониране на вътрешния пазар чрез набор от координирани общоевропейски процедури за обществените поръчки. Освен това то се основава на подход, обхващащ набор от инструменти и предоставящ максимална свобода на държавата-членка при адаптиране на процедурите и средствата към конкретното си положение.

В сравнение с настоящите директиви за обществените поръчки предложението значително ще намали административната тежест, свързана с провеждането на процедурата, както за възлагащите органи, така и за икономическите оператори. Там, където се предвиждат нови изисквания (например в контекста на стратегическите обществени поръчки), те ще бъдат компенсирани от премахването на ограничения в други сфери.



  • Избор на инструменти

Тъй като предложението се основава на член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от ДФЕС, ползването на регламент по отношение на разпоредби, приложими към обществените поръчки както за стоки, така и за услуги, не би било разрешено от Договора. Вследствие на това, предложеният инструмент е директива.

В процеса на изготвяне на оценката на въздействието бяха отхвърлени незаконодателни варианти поради причини, подробно изложени в оценката на въздействието.



4. Отражение върху бюджета

Предложението няма отражение върху бюджета.



5. Допълнителна информация

  • Отмяна на съществуващо законодателство

Приемането на предложението ще доведе до отмяна на съществуващо законодателство (Директива 2004/18/ЕО).

  • Преразглеждане / редакция / клауза за автоматично прекратяване

Предложението съдържа клауза за преразглеждане по отношение на икономическите ефекти на праговите суми.

  • Мерки за транспониране и обяснителни документи

Предложението засяга област, в която законодателството на Съюза има координираща функция със значително отражение върху широк диапазон от национални юридически сектори. Независимо от координиращата цел, много разпоредби предполагат пълна хармонизация и предложението включва голям брой законови задължения. За функционирането на цялата система е необходимо държавите-членки да допълнят правилата на Съюза с национални разпоредби.

В този контекст Комисията е набелязала определен брой фактори, които правят обясненията от страна на държавите-членки необходими както за правилното разбиране на мерките за транспониране, така и за функционирането на пълната картина на правилата за възлагане на обществени поръчки на национално ниво:



  • мерки за транспониране и изпълнение се приемат на различни институционални нива (национално/федерално, регионално, местно);

  • освен различните регулаторни равнища, в много държави-членки са установени правила според съответния отрасъл или съответния тип обществени поръчки;

  • административни мерки от общ или конкретен характер допълват и в някои случаи се припокриват с основната законова рамка.

Единствено държавите-членки могат да обяснят как различните мерки транспонират директивите на Съюза в сектора на обществените поръчки и как същите мерки взаимодействат помежду си.

По тези причини документите, обясняващи отношението между различните части на настоящата директива и съответните части на националните мерки за транспониране, трябва да се обявяват едновременно с мерките за транспониране – особено таблиците за съответствие, които представляват оперативен инструмент за анализа на националните мерки.



  • Европейско икономическо пространство

Предложеният акт урежда материя, свързана с Европейското икономическо пространство (ЕИП), поради което действието му следва да обхване ЕИП.

  • Подробно обяснение на предложението

1) Опростени и по-гъвкави процедури за обществени поръчки

Предложената директива осигурява опростен и по-гъвкав процедурен режим от установения с действащите директиви за обществени поръчки. За тази цел тя съдържа следните мерки:



Изясняване на обхвата: Основното понятие за „обществени поръчки“, което фигурира и в заглавието на предложената директива, е въведено наново, за да определи по-добре обхвата и целта на законодателството в областта на обществените поръчки и да улесни прилагането на праговете. Определенията на някои основни понятия, определящи обхвата на директивата (като публичноправен орган, обществени поръчки за строителство и услуги, смесени поръчки) са преразгледани в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Същевременно предложението се опитва да осигури приемственост в използването на понятия, които са разработени през годините в практиката на Съда и са добре известни на практикуващите лица. В този контекст трябва да се отбележи, че дребни отклонения от формулировките и изложението, познати от предишните директиви, не означават непременно промяна по същество, а може да се дължат на опростяването на текстовете.

Традиционното разделение между така наречените приоритетни и неприоритетни услуги (услуги „A“ и „Б“) се премахва. Резултатите от оценката показват, че вече не е оправдано да се ограничава пълното приложение на законодателството в областта на обществените поръчки към определена група услуги. Също така стана ясно, че обичайният режим за обществените поръчки не е пригоден към социалните услуги, които имат нужда от специфичен набор от правила (виж по-долу).



Подход на инструментариума: Системите на държавите-членки ще осигурят две основни форми процедури – открита и ограничена процедура. Те могат освен това при определени условия да предвидят състезателната процедура с договаряне, състезателния диалог и/или партньорството за иновации – новаторска форма за обществени поръчки (виж по-долу).

Възлагащите органи освен това ще имат на свое разположение набор от шест специфични техники и инструмента, предназначени за комбинирани и електронни обществени поръчки: рамкови споразумения, динамични системи за покупки, електронни търгове, електронни каталози, централни органи за покупки и съвместни обществени поръчки. В сравнение със съществуващата директива тези инструменти са подобрени и изяснени с оглед улесняване на електронните обществени поръчки.



По-лек режим за нецентралните възлагащи органи: В съответствие със Споразумението за обществените поръчки на СТО предложението осигурява опростен режим за обществени поръчки, който се прилага за всички възлагащи органи под равнището на централните държавни органи – например местните и регионални власти. Тези възложители могат да използват обявление за предварителна информация като покана за участие в състезателна процедура. Ако те използват тази възможност, тогава няма нужда да публикуват отделно обявление за обществена поръчка, преди да стартират процедурата. Те могат също така да установят по-гъвкаво определени срокове след взаимно споразумение с участниците.

Насърчаване на електронните обществени поръчки: Използването на електронни комуникации и обработка на транзакции от страна на възложителите може да доведе до значителни икономии и подобряване на резултатите от обществените поръчки при същевременно намаляване на загубите и грешките. Предложението има за цел да помогне на държавите-членки да постигнат преминаване към електронни обществени поръчки, което да позволи на доставчиците да вземат участие в процедурите онлайн в целия вътрешен пазар. За тази цел предложената директива предвижда задължително изпращане на обявленията по електронен път, задължително предоставяне на документите за обществените поръчки в електронен вид и задължава преминаването към напълно електронна комуникация – в частност електронното подаване на документи – във всички процедури за обществени поръчки с преходен период от две години. Това рационализира и подобрява динамичните системи за покупки и електронните каталози – изцяло електронни инструменти за обществени поръчки, които са специално пригодени за комбинираните обществени поръчки от множество разнородни елементи, възлагани от централните органи за покупки. Инструментът за електронни обществени поръчки би дал възможност на възлагащите органи да предотвратяват, откриват и коригират грешките, които са като цяло породени от погрешно разбиране или тълкуване на правилата за възлагане на обществени поръчки.

Модернизация на процедурите: Предложението осигурява по-гъвкав и удобен подход за определени важни функции на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Сроковете за участия и подаване на оферти са съкратени, което позволява по-бързо и по-рационално възлагане на обществени поръчки. Разграничението между подбора на оферентите и възлагането на поръчката, което често е източник на грешки и недоразумения, е направено по-гъвкаво и позволява на възлагащите органи да решават коя е най-практичната последователност, като проучват критериите за възлагане преди критериите за подбор и да отчитат организацията и качеството на персонала, ангажиран с изпълнението на поръчката, като критерий за възлагането.

Основанията за изключване на кандидати и оференти са преразгледани и уточнени. Възлагащите органи ще имат право да изключват икономически оператори, които са показали значителни или постоянни недостатъци при изпълнението на предишни поръчки. Предложението също така предвижда възможността за „самостоятелно почистване“: възлагащите органи могат да приемат кандидати или оференти независимо от наличието на основания за изключване, ако те са взели необходимите мерки за отстраняване на последиците от съответните неправомерни действия и ефективно предотвратяване на бъдещи случаи на такива действия.

Измененията на договорите за обществени поръчки в рамките на техния срок става все по-належащ и проблематичен въпрос за практикуващите лица. Конкретна разпоредба за изменението на договорите се съобразява с основните решения, разработени от съдебната практика, и осигурява прагматично решение за справянето с непредвидени обстоятелства, изискващи адаптиране на договор за обществена поръчка в рамките на неговия срок.

2) Стратегическо използване на обществените поръчки в отговор на нови предизвикателства

Предложената директива е основана на разрешителния подход и осигурява на възлагащите органи необходимите инструменти за принос към постигането на стратегическите цели на „Европа 2020“, като използват своята покупателна способност да поръчват стоки и услуги, които насърчават иновациите, съхраняват околната среда, борят се с промяната на климата и подобряват заетостта, здравеопазването и социалните условия.



Оценка на разходите за целия жизнен цикъл: Предложението дава на възложителите възможността да обосновават своите решения за възлагане на разходите за целия жизнен цикъл на продуктите, услугите или строителството, обект на поръчката. Жизненият цикъл включва всички етапи от съществуването на стоката, строежа или предоставянето на услугата от придобиването на суровината или генерирането на ресурсите до депонирането, разчистването и финализирането. Разходите, които трябва да се отчитат, не включват само преките парични разноски, но и косвените разходи за околната среда, ако те могат да се остойностят и проверят. Там, където съществува общоевропейска методология за изчисляване на разходите за целия жизнен цикъл, възлагащите органи са длъжни да я използват.

Производствен процес: В техническите спецификации и критериите за възлагане възлагащите органи могат да се позовават на всички фактори, пряко свързани с производствения процес, когато става въпрос за аспекти на производствения процес, които са тясно свързани с конкретното производство или предоставяне на закупена стока или услуга. Това изключва изисквания, които нямат отношение към процеса на производство на продуктите, строителството или услугите, включени в поръчката – например общите изисквания за социална отговорност на фирмите, обхващащи цялостната дейност на изпълнителя.

Етикети: Възлагащите органи може да изискват строителството, стоките или услугите да носят определени етикети, удостоверяващи екологични, социални или други характеристики, стига да приемат и еквивалентни етикети. Това се отнася например за европейски или (мулти)национални екологични етикети или етикети, удостоверяващи, че за продукта не е използван детски труд. Въпросните схеми за удостоверяване трябва да засягат характеристики, свързани с предмета на поръчката, да бъдат изготвени на основата на научна информация, да са установени с открита и прозрачна процедура и да са достъпни за всички заинтересовани страни.

Санкциониране на нарушенията на задължителното социално, трудово или екологично право: Съгласно предложената директива възлагащият орган може да изключи икономически оператори от процедурата, ако открие нарушения на задължения, наложени от законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право или на разпоредбите на международното трудово право. Освен това възлагащите органи ще се задължават да отхвърлят оферти, ако установят, че тяхната стойност е необичайно ниска поради нарушения на законодателството на Съюза в областта на социалното, трудовото или екологичното право.

Социални услуги: Оценката на въздействието и ефективността на законодателството в областта на обществените поръчки на ЕС сочи, че социалните, здравните и образователните услуги имат специфични характеристики, които правят неподходящо прилагането на обичайните процедури за възлагане на обществени поръчки за услуги към тях. Тези услуги обикновено се извършват в специфичен контекст, който се различава силно в отделните държави-членки поради различни административни, организационни и културни обстоятелства. Поради специфичното си естество услугите имат силно ограничено трансгранично измерение. Държавите-членки следователно трябва да имат голяма свобода да организират избора на доставчиците на услуги по свое усмотрение. Предложението отчита това, като предвижда специфичен режим за обществени поръчки за тези услуги с по-висок праг от 500 000 EUR и налага единствено спазването на основните принципи за прозрачност и равнопоставеност. Количествен анализ на стойностите на поръчките за съответните услуги, възложени на икономически оператори от чужбина, сочи, че поръчките под тази стойност обикновено не представляват трансграничен интерес.

Иновации: Изследванията и иновациите играят централна роля в стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Възложителите трябва да имат възможност да купуват новаторски продукти и услуги, насърчаващи бъдещия растеж и подобряващи ефективността и качеството на обществените услуги. За тази цел предложението предвижда партньорството за иновации – нова специална процедура за разработката и покупката впоследствие на новаторски продукти, строителство и услуги, стига те да могат да бъдат доставени при договорените нива на изпълнение и разходи. Освен това предложението подобрява и опростява процедурата на състезателния диалог и улеснява съвместните трансгранични поръчки, което представлява важен инструмент за новаторски покупки.

3) По-добър достъп до пазара за малките и средните предприятия и новите фирми

Малките и средните предприятия (МСП) имат огромен потенциал за създаване на работни места, растеж и иновации. Лесният достъп до пазарите на обществени поръчки може да им помогне да отключат този потенциал, като същевременно позволява на възлагащите органи да разширят своя контингент от доставчици и оказва положително въздействие благодарение на по-високата конкуренция за обществени поръчки. За да се направят обществените поръчки възможно най-достъпни за МСП, през 2008 г. Комисията публикува „Ръководството за добри практики за облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до обществени поръчки“8. Предложението надгражда върху тази основа и предвижда конкретни мерки за премахване на бариерите пред достъпа до пазара от страна на МСП.



Опростяване на задълженията за информация: Цялостното опростяване на задълженията за информация в процедурите за възлагане на обществени поръчки ще бъде от голяма полза за МСП. Предложението предвижда задължителното приемане на декларациите от собствено име като доказателство на първо време за целите на подбора. Действителното представяне на документални доказателства ще бъде улеснено от стандартизиран документ – европейски паспорт за обществени поръчки, който представлява свидетелство за липса на основания за изключване.

Разделяне на обособени позиции: Възлагащите органи ще бъдат приканени да разделят обществените поръчки на еднородни или разнородни обособени позиции, за да ги направят по-достъпни за МСП. Ако не направят това, те ще бъдат задължени да дадат съответно обяснение.

Ограничение на изискванията за участие: За да се избегнат неоправдани бариери по отношение на участието на МСП, предложената директива съдържа изчерпателен списък на евентуалните условия за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки и изрично постановява, че всички подобни условия следва да бъдат ограничени до „подходящите за гарантиране, че един кандидат или оферент има... възможностите и... способностите да изпълни възлаганата поръчка“. Изискванията за оборот, които често представляват съществено препятствие пред достъпа от страна на МСП, са изрично ограничени до трикратната прогнозна стойност на поръчката освен в надлежно обосновани случаи. И накрая всички условия за участие на групи от икономически оператори – инструмент от особено значение за МСП – трябва да бъдат оправдани с обективни и пропорционални причини.

Директно заплащане на подизпълнителите: Освен това държавата-членка може да предвиди възможността подизпълнителите да заявяват директно заплащане от страна на възлагащия орган на доставки, строителство и услуги, предоставени на главния изпълнител в контекста на изпълнение на поръчката. Това предлага на подизпълнителите, които често са МСП, ефикасен начин да защитават своя интерес да получат парите си.

4) Стабилни процедури

Заложените финансови интереси и тясното взаимодействие между държавния и частния сектор правят обществените поръчки рискова област за нездрави бизнес практики, например конфликт на интереси, облагодетелстване и корупция. Предложението подобрява досегашните предпазни мерки срещу подобни рискове и предвижда допълнителна защита.



Конфликти на интереси: Предложението съдържа специална разпоредба за конфликтите на интереси, обхващаща ситуации с действителен, потенциален или предполагаем конфликт на интереси, засягащи членове на персонала на възлагащия орган или на доставчиците на услуги, предмет на поръчката, които се намесват в процедурата, както и членове на ръководството на възлагащия орган, които биха могли да повлияят на резултата от процедурата, дори официално да не участват в нея.

Неправомерни действия: Предложението съдържа специална разпоредба срещу неправомерни действия от страна на кандидати и оференти, например опити за неправомерно влияние върху процеса на взимане на решения или сключване на споразумения с други участници с цел манипулиране на резултата от процедурата, като те трябва да бъдат изключени от нея. Подобни неправомерни действия нарушават основните принципи на Европейския съюз и могат да доведат до сериозни изкривявания на конкуренцията.

Нелоялно предимство: Пазарните консултации са полезен инструмент за възлагащите органи за получаване на информация за структурата, възможностите и капацитета на пазара, като същевременно информират участниците на пазара за проектите и изискванията на възложителите на обществени поръчки. Предварителните контакти с участниците на пазара обаче не трябва да водят до нелоялно предимство и изкривяване на конкуренцията. В тази връзка предложението съдържа специална разпоредба за предпазните мерки срещу необосновани преференции в полза на участници, консултирали възлагащия орган или участвали в подготовката на процедурата.

5) Управление

Национални надзорни органи: Оценката сочи, че не всички държави-членки последователно и систематично следят изпълнението и функционирането на правилата за обществените поръчки. Това нарушава ефикасното и еднакво прилагане на правото на Европейския съюз. В тази връзка предложението предвижда държавите-членки да определят един национален орган, отговарящ за следенето, изпълнението и контрола на обществените поръчки. Само единен орган с всеобхватни задачи може да осигури цялостна представа за основните затруднения при изпълнението и да предложи подходящи решения на проблеми от по-структурно естество. Той ще бъде в състояние да осигури незабавна обратна връзка за функционирането на политиката и потенциалните слабости в националното законодателство и практика, като по този начин ще допринесе за бързото откриване на решения и подобряването на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Центрове за знания: В много случаи възлагащите органи нямат необходимия собствен опит за справяне със сложни проекти за възлагане на обществени поръчки. Подходяща и независима професионална помощ от административни структури би могла съществено да подобри резултатите от обществените поръчки чрез разширяване на базата от знания и професионализма на възложителите и осигуряване на помощ на фирмите – особено на МСП. В тази връзка предложението задължава държавите-членки да осигурят помощни структури, предлагащи юридически и икономически консултации, напътствия, обучение и подпомагане при подготовката и провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Помощни структури или механизми вече съществуват на национално ниво, но са организирани по много различни начини и обхващат различни области от интерес за възлагащите органи. Държавите-членки следователно ще могат да използват тези механизми, да надграждат върху техния опит и да популяризират техните услуги като подходящ и съвременен инструмент, способен да осигури необходимата помощ на възлагащите органи и икономическите оператори.

В подкрепа на борбата срещу корупцията и облагодетелстването възлагащите органи ще бъдат задължени да предоставят текста на сключените договори на надзорния орган, който по този начин ще може да контролира тези договори за подозрителни елементи, и да осигурят достъп на заинтересованите лица до тези документи, доколкото това не застрашава легитимните обществени или частни интереси. Трябва обаче да се избегне създаването на прекомерна административна тежест; задължението за предоставяне на пълния текст на сключените договори следва да бъде ограничено за договорите на сравнително висока стойност. Предложените прагове биха постигнали подходящ баланс между увеличаването на административната тежест и осигуряване на по-голяма прозрачност: при праг от 1 000 000 EUR за доставките и услугите, както и от 10 000 000 EUR за строителството, това задължение ще се прилага спрямо 10—20 % от всички поръчки, публикувани в Официален вестник.

Не се предвижда изискванията, засягащи надзорните органи и центровете за знания, да генерират като цяло допълнителна финансова тежест за държавите-членки. Разходите за реорганизиране или прецизиране на дейностите на съществуващите механизми и структури се очаква да бъдат неутрализирани от намаляването на разходите по съдебните дела (както за възлагащите органи, така и за фирмите), на разходите, свързани със забавеното възлагане на поръчките поради погрешно прилагане на правилата или лоша подготовка на процедурите за възлагане на обществените поръчки, както и на разходите, свързани с факта, че консултациите за възлагащите органи в момента се осигуряват откъслечно и неефективно.

Административно сътрудничество: Предложението предвижда също така осигуряване на ефективно сътрудничество, позволяващо на националните надзорни органи да споделят информация и най-добри практики и да си сътрудничат през Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП).

2011/0438 (COD)

Предложение за

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница