Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.4.1.1. Пролувиално-делувиални наслаги ( pr-d Qp)
- 4.4.1.2. Алувиални наслаги на надзаливни тераси ( а Qp)
- 4.4.2.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси ( a Qh)
- 5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ
- 5.1. Развитие на представите
- 5.2. Структури в метаморфните терени
- 5.2.1.1. Зони на срязване
- 5.2.1.2. Гънкови структури
- 5.2.2. Структури с локално значение
4.4. КВАТЕРНЕРКватернерните наслаги са поделени на литогенетичен принцип на алувиални и пролувиално-делувиални с плейстоценска и холоценска възраст. 4.4.1. Плейстоцен4.4.1.1. Пролувиално-делувиални наслаги (pr-dQp)Наслагите се разкриват южно от долината на р. Арда, където запълват стар меандър на реката. Основата им е изградена от хоризонтално наслоени червеникавокафяви песъчливо-глинести разновидности, в горната част прослоени от неиздържани ръбести плоски чакъли с глинест матрикс. На места матриксът е в незначително количество. Нагоре в разреза количеството и големината на ръбестите и полуръбестите чакъли се увеличава. Матриксът им е глинест. Големината на чакълите е от 1 cm до 10 cm. В отделни разкрития те са несортирани, разположени хаотично. На повърхността чакълите се смесват с ръбести късове с валунни размери от метаморфитите, изграждащи склона. Дебелината на пролувиално-делувиалните наслаги достига 10 m. 4.4.1.2. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (аQp)Алувиалните наслаги с плейстоценска възраст изграждат надзаливните тераси на р. Арда в околностите на с. Славеево и западно от него. В основата са изградени от едро- и среднокъсови заоблени, преобладаващо плоски чакъли от кварц, гнайси, амфиболити, пегматити, вулкански скали и полузаоблени късове от варовици. Следват жълтеникави, косо наслоени фино- до дребнозърнести пясъци с лещи от едрозърнести пясъци и дребнокъсови чакъли. Разрезът завършва с песъчливи глини с дебелина 0,5–1 m. На места чакълите с тънки изклинващи прослойки и лещи от пясъци преобладават. Дебелината им е до 10 m. Западно от с. Драбишна алувиалните наслаги са предимно от заоблени до полузаоблени чакъли от кварц, амфиболити, мигматити и ортогнайси. Количеството на пясъците варира, а на места напълно липсват. Точни данни за дебелината им няма, но вероятно е в границите на 8–10 m. 4.4.2. Холоцен4.4.2.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh)Холоценските алувиални наслаги изграждат заливната тераса на р. Арда и по-големите ù притоци. Алувият е представен от сиви до сивожълтеникави разнозърнести пясъци с хоризонтална или коса слоестост – разливен фациес. Рядко се наблюдават добре заоблени, предимно плоски, двустранно сплеснати дребнокъсови чакъли, формиращи тънки неиздържани лещи. Нагоре в разреза се налагат глинести пясъци, песъчливи глини и глини. Русловият алувий е чакълен или чакълно-валунен. Дебелината на холоценските алувиални наслаги варира от 3–5 до 10 m.
Съвременният строежен план на Родопската област се разглежда (Burg et al., 1990, 1994; Ricоu et al., 1998; Ж. Иванов, 1998) като резултат на син и постметаморфно алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В резлтат на синметаморфните срязвания се изгражда навлачна постройка, в която са отделени три навлачни терена – долен, междинен и горен. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Предложеният от Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Родопите се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка. 5.2. Структури в метаморфните терени5.2.1. Регионални структуриВ рамките на к. л. Ивайловград се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионният етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Белоречката подутина и късните, разломни нарушения. 5.2.1.1. Зони на срязванеКомпресионни зони на срязване. Железинска зона. Железинската зона отделя парашистния разрез от метагранитите около селата Кобилино и Пелевун. Характерът на зоната е пластично синметаморфно срязване с южна посока на транспорт. Милонитната зона обхваща пластично деформирани гранити и шисти от двете пластини. Части от зоната се разкриват СИ от Камилски дол, в СИ ъгъл на картния лист. Екстензионни зони на срязване. Изявите на късноалпийската корова екстензия (Ж. Иванов, 1998) се изразяват с възникването на крехко-пластични и крехки зони на срязване, част от които имат характер на разломи на отделяне. Пелевунска зона (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне). Пелевунската зона е развита в основата на алохтонния фрагмет на Мандришката литотектонска единица. Този фрагмент е известен в литературата като Пелевунски навлак (Р. Иванов, 1961; Боянов, Кожухаров, 1971). По характера на милонитите, Пелевунската зона е преобладаващо крехка, но има участъци (извън картния лист), в които се наблюдават и срязвания в зеленошистен – до нисък амфиболитов фациес. Това дава основание Пелевунската зона да се разглежда като реактивирана синметаморфна зона, която в сегашния си вид представлява част от описания (Ж. Иванов, 1998) Орешино – Меденбукски разлом на отделяне между Белоречката и Мандришката литотектонска единица. Като цяло висящият алохтонен блок на този разлом на отделяне е изграден от диафторизирани гнайси и гнайсошисти, мрамори, амфиболити и трансгресивно (?) залягащите върху тях нискометаморфни скали на Мандришката и Мъгленишката група. В рамките на картният лист са установени само мрамори в района на Орешино. Около вр. Калето са установени и няколко мраморни клипи, които са част от Пелевунския алохтон. 5.2.1.2. Гънкови структуриСинметаморфните напрежения, свързани с придвижванията на алохтонните пластини в юг–югозападна посока, водят до формирането на гънкови структури с различни размери и посоки на шарнирите. Гънките с километрови размери се очертават от регионалната фолиация. Сравнително добре издържана синформна структура се оформя в скалите на парашистния разрез в района на Камилски дол, известна в литературата като Камилдолска синклинала. Тя представлява плитка структура с посока на шарнира СЗ–ЮИ. В ядрото се разкриват амфиболити. Бедрата са изградени от мрамори. Наклонът им е между 30–40°. 5.2.1.3. ПодутиниСъществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста одавна. За района на Източните Родопи, Р. Иванов (1961) описва Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Д. Яранов (1960); И. Боянов, Д. Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски структури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време. По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира същата структура, като Белоречка подутина, формирана в резултат на късноалпийската корова екстензия, която започва да се развива в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). Картен лист Ивайловград обхваща източната част от ядрото на тази структура, изградена от скалите на Белоречката литотектонска единица, представени от метагранити и алтернация на шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Ядрото на структурата се ограничава от изток от Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Основната зона на този разлом се разкрива между селата Орешино и Меден бук. В рамките на картния лист се разкрива част от алохтония блок, изградена от мраморите на Пелевунския алохтон. Равнината на разлома на отделяне потъва полегато (20–30°) на изток. 5.2.2. Структури с локално значение5.2.2.1. Късни разломни нарушенияКъм тази група отнасяме разломите, които разместват метаморфния фундамент и покриващите го палеогенски седименти и вулканити. В рамките на картния лист се очертава добре издържан сноп от разседни нарушения в района на Камилски дол. Той разсяда и денивелира южното бедро на Камилдолската синформна структура. Посоката на разломите е СЗ–ЮИ (130–140°). Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|
