Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 4.1. ПАЛЕОГЕН

Изтегляне 0.91 Mb.

страница	4/11
Дата	09.01.2018
Размер	0.91 Mb.
	#42730
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Сред последните са отделени вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси, както и от единици по-нисък ранг. На картния лист е представена само една от тези единици – киселите вулканити, принадлежащи на Планинецкия вулкански комплекс.

Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложното магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани схематично в Йорданов и др., 2008a.

4.1.1. Крумовградска група–неподелена (KgGPc-E2)

Обособяването на старопалеогенски отложения от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за първи път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовградската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела, и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991) се прави в Zagorchev (1998).

В регионален план скалите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение. В изследваната площ те участват в пълнежа на Горноселското понижение и Орешиновския участък („зона”). Установяват се на 4 km северозападно от с. Покрован, както и източно от с. Хухла.

Скалите от Крумовградската група се разполагат несъгласно с размив върху метаморфната подложка. Покриват се несъгласно с размив от Подрумченската свита (в Горноселското понижение) и конгломератно-пясъчниковата задруга (в Орешиновския участък). Просичат се от риолитите на Планинецкия вулкански комплекс.

По западната рамка на картния лист или в Горноселското понижение Крумовградска група е представена от грубокластични неяснослоести, предимно едровалунни до блокови, добре уплътнени брекчи. Брекчите са преобладаващо ръбести и по-рядко полуобработени. Кластите са изградени от пегматити, ортогнайси, кварц, амфиболити, мрамори, серпентинити и нискокристалинни шисти. Някои от късовете са силно окварцени и ожелезнени. Размерът на късовете варира от 1,5 до 3–5 m. Всред тази маса плуват единични блокове и плаки от мрамори, амфиболити, пегматити и аплитоидни ортогнайси. Матриксът е в силно подчинено количество или неравномерно разпределен. Изграждащите го зърна са от литити с аналогичен петрографски състав като този на псефита, малко кварц и железни хидроокиси.

В този район дебелината на единицата достига 150 m.

По долното течение на р. Арда на границата с Гърция, Крумовградската група е представена от груботеригенна уплътнена брекча. Текстурата е масивна, кластподдържана, без наличие на свързваща маса, а седиментацията е хаотична, без изразена слоестост. Размерът на късовете варира от чакъли до едри валуни (1 m³), но присъстват и блокове с големина над 20 m³ от ортоамфиболити, пегматити, гнайси и др. В югоизточна посока размерът на блокажите постепенно намалява, появява се полуобработени до добре обработени късове. Скалите са кластподдържани брекчоконгломерати, като песъчливият матрикс постепенно се увеличава. Матриксът е сиво-жълтеникав, неравномерно разпределен, изграден от полимиктови средно–едрозърнести пясъчници.

Следва да се отбележи, че отделянето на единицата в указания район е относително спорно. В горните си части тя притежава много общи белези с блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга на теригенния комплекс (к. л. Маджарово – М 1:50 000).

Дебелината на Крумовградска група по тези места варира от 0 до 200 m.

Основен белег на седиментите от групата е проксималният колувиално-пролувиален произход, брекчозният състав и пряката зависимост на литоложкия състав от непосредствената метаморфна подложка.

Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и Асеновградско) възрастта на групата се определя като палеоцен–среден еоцен.

4.1.2. Ивановска група

Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици. Към състава и са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст. По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).

Скалите на групата са изключително континентални образувания с преобладаващо груботеригенен строеж, но различни по окраска, състав и генезис.

В регионален план седиментите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист са представени само материалите на Подрумченската свита.

Възрастта на групата по стратиграфска позиция и взаимоотношения с други датирани единици, се определя условно като средно–късноеоценска.

4.1.2.1. Подрумченска свита (PE₃)

Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000, където се намират географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез (Саров и др., 2008b).

Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Карагюлева и др., 1956ф; С. Недялкова и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф; Боянов и др., 1961ф; Кожухаров и др., 1995).

Свитата се разкрива единствено в близост до западния контур на картния лист под формата на две изолирани малки разкрития. По тези места тя е част от пълнежа на Горноселското понижение.

Подрумченската свита заляга с размив върху скалите на Крумовградската група и метаморфния терен. Покривка не е съхранена.

Единицата е изградена от червеникави рахли брекчоконгломерати. Късовете са с чакълни до валунни размери. Изградени са от кварц, ортогнайси, нискостепенни метаморфити. Преобладава добрата обработка. Матриксът е червено-виолетов, песъчлив.

Дебелината на Подрумченската свита в картния лист достига 30 m.

Поради липсата на биостратиграфски данни, по геоложка позиция (подстилаща и зацепваща се в горните си нива с приабонски седименти западно от изследваната площ) възрастта на свитата се приема за ранноприабонската.

4.1.3. Теригенен комплекс

Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра).

Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.

В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение. В пределите на картния лист е представена една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата.

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)

Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф, 1961ф; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф; Кожухаров и др., 1995).

Задругата се разкрива непосредствено в околностите на Ивайловград – северно, западно и южно от него. Конкретно за картния лист тя се явява основен пълнеж на т. нар. Орешиновски участък, а в регионален план изпълва широкообхватното Ранилистко понижение.

Единицата заляга несъгласно с размив върху метаморфния терен и скалите на Крумовградската група. Покрива се чрез постепенен литоложки преход, изразен в алтернация на варовити пясъчници с песъчливи варовици и варовици, от мергелно-варовиковата задруга и с трансгресивна граница от туфозно-теригенно-карбонатната задруга.

Задругата е изградена от алтернация на полигенни чакълно-валунни конгломерати, преобладаващо едрозърнести полимиктови пясъчници и алевролити. В хоризонтален план отделните литоложки разновидности прехождат незакономерно помежду си, но общия тон на единицата придават матриксподдържаните конгломерати. Към по-високо разположените части на разреза се наблюдава устойчива тенденция към издребняване на теригенния материал, водеща до преход от типични конгломерати в долните отдели към едро- и среднозърнести пясъчници.

Конгломератите са сиви, сиво-зелени или пъстро оцветени. Преобладават полимиктовите разнокъсови разновидности. Късовете са изградени от разнообразни гнайси, пегматити, амфиболити, калкошисти, бял и сив кварц, и др. Преобладават късовете с чакълни и по-рядко валунни размери, с много добра до отлична степен на обработка. Матриксът е неравномерно разпределен, песъчлив, от запълващ или контактен тип.

Пясъчниците са жълтеникави до кафяви, сиви или зеленикави на цвят. Сортировката е слаба или липсва. Текстурата е масивна, с подчертана хоризонтална и по-рядко неясна коса слоестост в по-дребнозърнестите разновидности. Псамитният компонент е представен от кварц, К-фелдшпат, плагиоклаз, слюди, апатит, циркон, титанит и др. Спойката е базален до запълващ тип, преобладаващо равномерно разпределена. По състав е песъчливо-глинеста, варовита или глинесто-варовита с преходи между отделните разновидности.

Всред пясъчниците на задругата са наблюдавани тънки до 5 cm прослойки и лещи от кафяви блещиви въглища, съсредоточени по-често в долните нива на разреза.

Присъствието на въглищни прослои, в близост до които са установени зоофосили, типични за опреснени или слабосолени басейни (Йорданов и др., 1995ф); постепенното, но трайно нарастване на варовития компонент към горните части на разреза и наличието на лещовидни варовикови (водораслови) образувания в същите отдели маркират разнообразието в условията на образуване на седиментите на задругата – континентални, езерно-бракични до преходни към типично морска обстановка на отлагане.

Дебелината на задругата е значителна, варираща в границите 200–450 m.

Възрастта е определена като приабонска на базата на фосилни съобщества установени всред по-варовитите нива (Боянов и др., 1959ф; Боянов и др., 1961ф). Допълнителен аргумент за тази възраст е преходът към скалите на мергелно-варовиковата задруга с доказана биостратиграфски приабонска възраст (Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф).

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

Настоящото наименование е възприето в Геоложката карта на България в М 1:100 000 к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). В предишни изследвания задругата е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф и др.).

Мергелно-варовиковата задруга се разкрива на по-голяма площ около Ивайловград, както и по билните части запад–югозападно от него, където тя е представена от голямо рифово тяло с платовидна форма. Отделни по-малки рифови постройки има североизточно от града. Локално за картния лист единицата участва в строежа на Орешиновския участък.

Единицата заляга с постепенен преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Покрива се с рязка литоложка граница от туфозно-теригенно-карбонатната задруга.

Рифовете са изградени от органогенни варовици. Цветът им е бял, светлобежов до жълтеникав. Те са дебелопластови, с масивна или ядчеста текстура и органогенна структура. На места са интензивно напукани, шуплести. Съставени са главно от варовити водорасли и колониални корали. Срещат се още останки от гастроподи, бивалвии, бодлокожи, нумулити, дискоциклини и други плитководни организми, които са почти изцяло прекристализирали. Съдържанието на теригенен компонент е минимално.

Дебелината на задругата варира от 0 до 150 m.

Приабонската възраст на единицата в рамките на изследваната площ е доказана на базата на многобройни биостратиграфски данни, приведени от Боянов и др., 1959ф и Йорданов и др., 1995ф.

4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга

Единицата се отделя за първи път в настоящото изследване. Тези скали са причислявани при по-ранните изследвания (вкл. на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Ивайловград и Суфлион – Кожухаров и др., 1991, 1995) към „задруга на Вълчеполската моласа” (Вълчеполска свита – б. а.). Отделянето на тези материали в нова единица се основава както на характерния им литоложки състав, така и на новопридобитите при настоящите изследвания биостратиграфски данни.

Задругата е разпространена само в рамките на картните листове Ивайловград и Мандрица (М 1:50 000). В изследваната територия тя заема значителна площ в югоизточните части на картния лист, южно и източно от Ивайловград и с. Славеево. В тектонско отношение изпълва пространството на Драбишненското понижение.

Единицата се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху мергелно-варовиковата задруга и конгломератно-пясъчниковата задруга от състава на теригенния комплекс. Покрива се с размивна граница от плиоцен-плейстоценски алувиални наслаги.

Задругата е представена от тънко– до среднослоеста алтернация на мергели и пясъчници до варовити пясъчници с тънки прослои от варовици, кисели туфи и туфити.

Мергелите са тънко- до неяснослоести, светлосиви до бели. На места прехождат в песъчливи или глинести мергели. Някои от тях са обогатени с органично вещество.

Пясъчниците са предимно светлобежови до кафяви, разнозърнести, дебелослоести, с масивна текстура. На места прехождат в глинести или варовити. Рядко в състава им присъства и туфозен материал. В минералния им състав участват кварц, мусковит, фелдшпат, мафични минерали, латитови късчета, както и преотложени организмови останки. При разклона за вила Армира в горните части на разреза те изграждат пласт с дебелина 1,5 m.

Туфите са сиви до сиво-бели, пепелни, витрокристалокластични с кристалокласти от биотит. Туфитите са жълтеникавосиви, също съдържащи биотитови кристалокласти. На места всред пясъчниците се наблюдават глинести прослойки. Глините съдържат в различно количество примеси от варовито или алевритно вещество. Произходът им е свързан най-вероятно с разлагане на туфозни прослойки.

По сондажни данни всред указания разрез са описвани още калкаренити, както и тънки въглищни прослойки.

Между Ивайловград и селата Драбишна и Славеево задругата е изградена предимно от по-специфични пясъчници, което би позволило обособяването им и като самостоятелна пачка. Тези скали са преобладаващо слабоспоени до рахли. На цвят са кафяви, бежово-кафяви или жълтеникави. Пясъчниците са неясно-грубослоести, с масивна текстура. Структурата им е псамитова до алевропсамитова. Спойката е от базален тип, равномерно разпределена. В полимиктовия теригенен състав преобладават кварцовите зърна и в по-малка степен фелдшпати, фемични минерали, апатит, късчета от кварцити и преотложени организмови останки. В глинестите разновидности Йорданов и др. (1995ф) описват непредставителни рибни останки, определящи най-общо олигоценска възраст.

При настоящите проучвания в дола ЗСЗ от с. Славеево всред пясъчниците бяха установени тънки прослои, изградени от редуване на фини ламини с дебелина от 0,1 mm до 4–5 mm. Видът на по-дебелите от тях е на типични аргилити, като в някои случаи се установява незначително карбонатно съдържание.

Дебелината на задругата достига 150 m.

Установената при настоящето проучване богата нанофосилна асоциация северно от с. Свирачи (к. л. Мандрица в М 1:50 000), определена от Д. Синьовски, съдържа важни стратиграфски репери. Таксоните Reticulofenestra umbilica Levin, Reticulofenestra hillae Bukry & Percival, характерни за горния приабон и Ericsonia subdisticha Roth & Hay, която се появява малко преди края на еоцена и става изобилна в долната част на олигоцена, ограничават хроностратиграфското развитие на задругата в сравнително кратък диапазон около границата приабон–рупел.

4.1.6. Планинецки вулкански комплекс

За първи път се споменава като „Планинецки комплекс” от Милованов (в: Саров и др., 2000ф) за скали, продукт на Лозенския вулкан (к. л. Славяново – М 1:50 000). Като „Планинецки риолитов комплекс” се въвежда от В. Георгиев, Милованов (2006). Наименуван е на с. Планинец (к. л. Маджарово – М 1:50 000).

Р. Иванов (1960) включва тези скали към „екструзията на фелзитовите риолити” от „хоризонт на III кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) риолитовите тела са отнасяни към „дайков тензионен комплекс” (Горанов и др., 1995).

Единицата е представена предимно от риолити и свързаните с тях пирокластити. Риолитите изграждат линейно удължени, неправилни или изометрични тела, подредени в зона със ЗСЗ–ИЮИ направление или т. нар. Планинецка тензионна зона (Р. Иванов, 1960).

По взаимоотношенията им със скали от другите единици и изотопни датировки на риолити от комплекса, възрастта условно се приема за рупел-хатска.

В регионален план Планинецкият вулкански комплекс е поделен на две единици: една слоеста – пирокластична задруга и друга, обединяваща секущите риолитови тела. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от втората единица.
Кисели вулканити (PlρOl_1-2). В пределите на картния лист риолити от единицата се установяват за първи път от А. Павлов (устни данни).

Риолитите изграждат малко линейно изтеглено тяло с посока 140º, разположено южно от вр. Могилата и яз. Ивайловград. Тялото просича седиментите на Крумовградската група.

Скалите са жълтеникави, сиво-бели до ръждивокафяви вследствие на ожелезняване. Текстурата им е масивна. Структурата е порфирна, ивичеста, флуидална. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз (андезин-олигоклаз), санидин и биотит. Основната маса е микрозърнеста, микрофелзитова. В близост и по периферията на тялото съвсем ограничено развитие имат бели, финопепелни кисели туфи.

K-Ar датировки за скали от Планинецкия вулкански подкомплекс са в рамките на 27–27,5 Ма (Lilov et al., 1987). Ar-Ar датировки на сходни скали дават значително по-ранна възраст – 31,82 Ма (Marchev et al., 2004) и дори 32,88 Ма (Marchev et al. в: Bonev et al., 2006). Тези факти, както и взаимоотношенията със скали от другите единици, дават основанието (макар и с известна доза условност) възрастта им да се приеме като рупел–хатска.