Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Изтегляне 0.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1 000 г. (MSK – 64) по Е. Boncev et al. (1982) площта попада в зоната с интензитет VII степен. Магнитудният диапазон на възможните сеизмични огнищни зони е 4,10–4,5 М. Сътресяемостта е в пряка връзка със земетресенията както на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Вторични земетръсни ефекти са причинени от земетресенията в Турция в зоната на Североанадолската отседна зона. Такова е катастрофалното земетресение, регистрирано на 09.08.1912 г. с епицентър в Мраморно море, усетено в района с интензитет VІІ степен или с магнитуд в интервала 5,0–6,0 М. С интензитет V и VІ степен в района на Ивайловград са усетени земетресенията през 1917 г. и 1953 г. Земетресение с епицентър в самия град с интензитет ІV степен и голяма дълбочина на хипоцентъра е регистрирано на 26.03.1943 г. Съвременните движения (между –1 mm/a и 0 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. За периода 1930–1985 г. скоростта на движенията е между 0 – +0,5 mm/a. Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Благоприятни условия за възникването на свлачищните процеси има в стръмните долинни склонове. Плитки, малки по размери свлачища делапсивен тип са разпространени предимно по долинните склонове. Активността им се влияе от ерозията, подмиващото действие на реките, валежите и техногенната дейност. Проявяват се най-често през дъждовните периоди. Образуват се свлачища, размерите на които рядко надминават 100 m2. Дълбоко, с периодична активизация е свлачището в седиментите на пирокластично-теригенно-карбонатната задруга северозападно от с. Славеево. То има сложна морфология, със стъпаловиден откос с височина 20 m и заблатено свлачищно понижение. Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в преграждане на пътни съоръжения, на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Множество срутища се наблюдават в проломните участъци на р. Арда и в каньоновидните участъци на V-видните речни долини. Преграждане на речните долини при активни склонови процеси. Това явление е свързано с активизирането на гравитационните процеси – свлачища, срутища и кално-каменни потоци. Свлеченият материал заема по-полегатите части на долината, като я прегражда. Създадената по този начин естествена преграда довежда до възникване на временно водохранилище, което след известно време в резултат на филтрацията, хидростатичния натиск и ерозионното действие на течащата вода се разрушава. Потенциално опасни в това отношение са дълбоко врязаните каньоновидни долини и проломни участъци на р. Арда и нейните притоци. Разрушителни наводнения. В посока северозапад – изток-югоизток площта се пресича от една от най-големите и пълноводни реки у нас – р. Арда. В долината на реката е изграден яз. Ивайловград. Особеностите на долинната морфология, валежният режим, размиването на речните брегове, промяната на речното легло, активизирането на гравитационните процеси и отлагането на големи количества наноси правят в това отношение долината на р. Арда потенциално опасна. В предпроломните участъци може да се натрупа огромна водна маса, която е възможно да нахлуе с голяма сила в долинните разширения. 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действиеПроломни участъци с повишена опасност от склонови процеси. Това са проломните участъци в долината на р. Арда и в дълбоко всечените ù притоци. Характеризират се с отвесни склонове и тесни легла, по които се развиват разнообразни процеси с рисков характер – свлачища, срутища, сипеи, кално-каменни потоци и др. Скални венци и откоси. Образуването им е в зависимост от устойчивостта и степента на напуканост на метаморфните скали от фундамента. Привързани са към долинните склонове в проломните участъци на реките, където се създават условия за рязко засилване на склоновите деформации. Образувани са предимно в долината на р. Арда. В тези участъци дължината им достига до 1 000 m, а височината им надвишава 20 m. Ерозия. Върху степента на проява на ерозионните процеси влияе комплекс от фактори: морфометрични и морфодинамични показатели на релефа, литоложката основа, почвената и растителната покривка, хидроклиматичните условия и антропогенната дейност. Отрицателното въздействие на ерозионните процеси се изразява в разрушаване на почвения слой, засипване и унищожаване на плодородни земи, разрушаване на пътища и активизиране на гравитационните процеси. Площната ерозия се проявява в обезлесените терени, изградени от метаморфни и седиментни скали, с наклони до 3º. Засиленият интензитет на площната ерозия е причина за непрекъснатото разрушаване на почвената покривка. Особено внимание заслужава линейната ерозия, проявена в седиментните терени, разломните зони и стръмните долинни склонове, изградени от силно изветрели скали. Образуват се ровини и оврази, активно действащи и със средна степен на активност. Частично или напълно се унищожават почвения слой и стопански усвоените склонови терени. Затлачване на язовири. Явлението се обуславя от развитието на ерозионните и акумулативни процеси, както и интензивните сезонни валежи, при които реките прииждат и увеличават значително мътността си и плаващия твърд отток. В прибрежните части се отлагат предимно фини глинести материали, на места достигащи значителна дебелина. Този процес засяга в най-голяма степен яз. Ивайловград, като причинява намаляването на полезния му обем и срока за експлоатация. Стръмните до отвесни скални откоси, както и запълването му с наносни утайки са фактори, които могат да доведат до намаляване обема на язовира и активизиране на гравитационните процеси. Изветряне. Този процес е бавен и е в пряка зависимост от множество физични, химични, биогенни и климатични процеси, както и от литоложките особености на скалите. На интензивно изветряне са подложени билните части, изградени от метаморфни скали. Образува се песъчлива или песъчливо-глинеста изветрителна покривка с дебелина до 2 m, която е подложена на интензивна площна ерозия и образуване на ерозионни бразди в периодите на интензивни валежи. Докато по билните заравнености изветрянето няма голям неблагоприятен ефект, то по склоновете намалява устойчивостта на скалите и активизира разрушителните процеси като ерозия, свлачища и срутища. Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите, подземните и повърхностните води. Съществува опасност от замърсяване на обширни площи и на подземните води в района, особено в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. Опасност представляват малките нерегулирани сметища и бунища в близост до населените места. Кариери и баластриери. При изземването на инертните материали се унищожава плодородната земя от заливната тераса, изменя се в кратки срокове установеното русло, активизира се дънната и странична ерозия. Нарушава се и естественият режим на подземните води, което води до промяна на дебита на изворите. Такова въздействие оказват баластриерите по десния бряг на р. Арда северно от с. Славеево. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|