Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 0.91 Mb.

страница	8/11
Дата	09.01.2018
Размер	0.91 Mb.
	#42730
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Фиг. 3 . Схема на полезните изкопаеми

1 – метални полезни изкопаеми: 1а– цветни метали; 1б – благородни метали; 2 – неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали; 3 – строителни материали

6.1. Метални полезни изкопаеми

6.1.1. Черни метали

Орудявания със съдържания на желязо се свързват с железоносните кварцити (Кожухаров и др., 1978ф), развити в пъстрия разрез на Белоречката литотектонска единица северозападно и северно от с. Ламбух, както и западно и югоизточно от с. Камилски дол. Те формират пластообразни тела с дебелина около 4 m и дължина до десетина мeтра. Максималните съдържания на магнетита не превишават 30%.

С незначителни размери са и разкриващите се тела и лещи със съдържание на пиротин, халкопирит, молибденит и сфалерит.

В голяма част от метаморфозираните ултрабазити, отнесени към състава на Мандришката литотектонска единица, са установени впръслеци от хромит

и магнетит. Проявленията нямат практическо значение.

6.1.2. Цветни и благородни метали

Рудогенният облик на района се определя основно от кварц-злато-полиметалната рудна формация на Източнородопския руден район, развита в обхвата на Белоречката литотектонска единица. Представена е от находищата и проявленията при селата Камилски дол, Ламбух, Хухла и Покрован. Около с. Камилски дол са разположени известните участъци Караиваница, Хрий дере, Сада бунар, Соук бунар, Кариерата, Големият дол. Те са концентрирани в разкриващите се запад–северозападни, северозападни и меридионални разломни структури със секущ и послоен характер. Последните са развити предимно в горната и средната част на разреза. Минерализацията в тях е с ивичест или масивен строеж. По състав е златосъдържащи пирит-пиротин-халкопиритови и галенит-сфалеритови орудявания. В част от амфиболитите и амфиболовите шисти се наблюдава впръслечно-гнездова, жилна и по-рядко ивичеста минерализация. Дебелината на орудените зони варира от 30–40 сm до 3–5 m, рядко до 15–20 m.

Освен главните полиметални рудни минерали са установени сулфидни и сулфосолни бисмутови минерали, сулфотелуриди и сулфоселениди на бисмута и оловни селениди (Мънков, 1987). За два от участъците (Хрий дере и Соук бунар) минерализациите са характеризирани като златно-телуро-селено-бисмутови.

Установено е наличието на хипергенно и хипогенно самородно злато (Мънков, 1987).

Хипергенното злато е съсредоточено в зоната на окисление сред силно лимонитизираните и послойно развити кварц-халкопирит-пирит-пиротинови и хематит-магнетитовите агрегати. Златото оформя фини нишки и жилки. То е високопробно, със съдържания на сребро от 5 до 6,4%.

Хипогенното злато присъствува в пиритизираните послойни и стръмни зони в масивните пластовидни и жилни халкопирит-пирит-пиротинови, кварц-халкопирит-пирит-пиротинови и кварц-арсенопирит-галенит-сфалеритовите орудявания. Златото също е високопробно, като съдържанията на сребро намаляват към повърхността. Среброто е равномерно разпределено в златото, което е типоморфен белег за прояви на високотемпературни хидротермални процеси. Златото е в положителна корелационна връзка с бисмута, медта, арсена, среброто, селена и телура. Съдържанията му варират в границите от 0,3 g/t до 28 g/t, рядко повече. За някои от участъците са изчислени прогнозни ресурси (Бонев, Донева, 1992ф).

6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали

Азбест. Западно от с. Камилски дол сред амфиболови гнайси, амфиболити и метаморфозирани ултрабазитови тела се разкрива находище с различни по-големина жили от антофилит-талковата формация (Божинов, Желязкова-Панайотова, 1979). Разнообразният минерален състав е представен от антофилит-азбест, талк, хлорит, „руден прах”, актинолит, тремолит и карбонати в малки количества. Като елементи примеси са установени никел, кобалт, хром, мед, цинк. Проследените по-големи жили са разработени кариерно по протежение на азбестовите зони.

Мусковит. Северно от с. Камилски дол, в района на Каратепе като част от обширно пегматитово поле е установено находище на мусковит. Пегматитите в находището представляват послойни и сечащи жили със средна дебелина 7,5 m и дължина 50–100 m. Изградени са от средно- до едрозърнест кварц-мусковит-олигоклазов пегматит. На места мусковитът е развит в ивици с дебелина до 15 сm или около кварцови ядки с добре оформен едрокристален промишлен мусковит. Основните срещани акцесорни минерали са амфибол, биотит, гранат, епидот, апатит, циркон, пирит и др. Находището е проучено и разработено за добив на мусковит. Експлоатацията му е преустановена (И. Иванов в: Трашлиев–ред., 1989).

6.3. Строителни материали

В обхвата на картният лист за строителни материали се използват почти всички здрави скали. Разработват се предимно мрамори и гнайси. Известни са кариерите при с. Камилски дол, с. Ламбух и Ивайловград – в местностите Големия Голяш, Петко баир, Белия камък. В зависимост от качеството (окраска, текстура, примеси, блокова напуканост, цепителност) и количество (дебелина на пластовете) е извършена икономическа и практическа оценка на суровините – от приложението им в грубото строителство до добив на декоративни скално-облицовъчни материали (Йорданов, 1995ф, Саров и др., 2002ф).

Кариери за пясък и чакъл са разработени в терасата на р. Арда в близост до с. Славеево.

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ

Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси и явления с внезапно или периодично активирано действие, процеси и явления с непрекъснато действие и процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление (Бручев и др., 1994).

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11