Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

2. Геоложка изученост

Проведените комплексни геоложки изследвания включват средномащабно геоложко картиране и търсене на полезни изкопаеми, търсещо-оценъчни работи, регионални геофизични, металогенни, картосъставителски и други научноизследователски работи.

Първите сведения за кристалинните шисти и палеогенските седименти от района се намират в трудовете на Г. Бончев (1905, 1906, 1919, 1921, 1923).

По-късно Берегов (1938) поделя седиментите от Ивайловградско на три хоризонта: глинест, песъчлив и варовит. По фаунистични данни първите два са отнесени към приабона, а варовитият– към олигоцена.

Базисната геоложка информация за района се съдържа в съответните доклади от първите геоложки картировки, проведени в периода 1955–1960 г. Първоначално се извършва кондиционно геоложко картиране с търсене на полезни изкопаеми в М 1:100 000 (Карагюлева и др., 1956ф – югоизточния ъгъл на к. л. Ивайловград; Недялкова и др., 1957ф), а по-късно в М 1:25 000 (Боянов и др., 1961ф). С тези картировки се поставя началото на системните геоложки изследвания на големи площи, като се разработват и допълват първите стратиграфски и тектонски схеми за региона. При разчленяването на метаморфните и палеогенските смесени вулканогенно-седиментни разрези са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи и са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици.

Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи работи са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи, с почти пълна библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1978ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

В следващите няколко десетилетия в Родопите се извършват основните регионални и специализирани геоложки изследвания, които за дълъг период остават доминиращи за региона и са залегнали в основата на издадените по-късно геоложки карти в М 1:100 000 (Боянов и др. 1980ф; Кожухаров и др. 1991, 1992).

По проблемите на метаморфните скали в обобщен вид се очертават две различни становища относно стратиграфията, строежа, възрастта и тектонската еволюция на региона.

Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984, 1988; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежът на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), среден (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта не е категорично доказана и е дискусионна. По-късно Кожухаров (1987а,b; 1990, 1991) и Kozhuharov (1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990) или като голям комплексен навлак (Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. Гочев (1980), Р. Иванов (1980, 1984, 1988), Dabovski et al. (1991).

Офиолитовите скали от Източните Родопи са разгледани от някои автори като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово мащабни зони на срязване (Кожухарова, 1984 а,b; Kolcheva, Eskenazy, 1988; Б. Йорданов и др., 1995ф).

Разнообразните магматични прояви, свързани с метаморфните комплекси, са изследвани от Кожухарова, Кожухаров (1978), Кожухарова (1984а,b; 1985), Кожухарова и др. (1988), Peycheva, Guadt (1995).

В края на 80-те години на миналия век в Централни и Източни Родопи са проведени регионални геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 2000; Ж. Иванов и др., 1990ф; Macheva, Kolcheva, 1992), които съществено промениха представите за геоложкия строеж и тектонското развитие на региона.

Метаморфно-структурната еволюция на метаморфните комплекси от региона е разгледана и обобщена от Кожухарова в: Кожухаров и др. (1995).

Нискокристалинните скали и проявите на диафтореза в югоизточната част на Източните Родопи са описани противоречиво и нееднозначно. Първоначално те са приемани за диабаз-филитоиден комплекс с ранно-палеозойска възраст (Боянов и др., 1961ф, 1963; Р. Иванов, 1961), като динамометаморфни продукти (Каназирски, 1967) или Кулиджикска (Власинска) супергрупа с венд-долнокамбрийска възраст (Кожухаров, Кожухарова, 1984). По-късно е доказана мезозойската възраст на скалите (Боянов, Липман, 1973; Липман, Боянов, 1976; Boyanov, Trifonova, 1978; Tikhomirova et al., 1988; Zagorcev et al., 1989), които са разчленени на две групи със съответните свити (Боянов, Русева, 1984; Boyanov, Russeva, 1989; Боянов и др., 1990).

Нови данни за мезозойските скали, Чучулигенските и Розинските гранити от областта се съдържат в публикациите на N. Bonev, Stampfli (2003), S. Staykov, Mavrudchiev (1997), Marchev et al. (2006).

В началото на 90-те години на миналия век се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, като е съставена и отпечатана полистна Геоложка карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи – к. л. Ивайловград, к. л. Крумовград – Кожухаров и др., 1991, 1992). Геоложкият строеж на областта е разгледан подробно в обяснителната записка на к. л. Ивайловград (Кожухаров и др., 1995). С публикуването на картата се очертават редица дискусионни и неизяснени въпроси, свързани със стратиграфията, възрастта, строежа и алпийското развитие на Източнородопската област. В тази връзка, както и за обновяване на картния материал, след 30 годишно прекъсване се провежда ново геоложко картиране в М 1:25 000, което включва изцяло к. л. К-35-89-А (Б. Йорданов и др., 1995; Саров и др. 2002ф). За изготвяне на настоящата карта през 2005 г. се извършва ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф). В метаморфните терени авторите прилагат литотектонския принцип на подялба, като в обема на единиците са включени големи тела от метаморфозирани и деформирани гранити. Същите автори в значителна степен детайлизират и коригират стратиграфската подялба и разпространението на палеогенските скали.

Паралелно с геоложкото картиране, през последното десетилетие в метаморфните терени от Централните и Източните Родопи се извършват регионални геоложки, петроложки, геохроноложки и други специализирани изследвания, които в различна степен допълват с нови данни компресионно-екстензионния геоложки модел на развитие на Родопите (Z. Ivanov, 2000; Ricou et al., 1998).

Основните процеси (метаморфни изменения, корова екстензия и изнасяне на мигматизирани ядра, деформации и др.), строежни особености, генезис и етапи на развитие на метаморфните комплекси са разгледани последователно, съобразно геохроноложки данни, от множество автори (Peytcheva, Guadt, 1995; Пейчева и др., 1996; Пейчева, 1997; Peytcheva et al., 1998; Ж. Иванов, 1998; Мачева, 1998; Саров и др., 1999; N. Bonev, 1999, 2001, 2002a,b; 2006; Sarov, Gergjikov, 2001; Герджиков, Саров, 2002; Саров и др., 2004; Овчарова, 2005; N. Bonev et al., 2006a, 2006b).

Палеогенските седименти и вулканогенно-седиментни скали от Ивайловградско имат ограничено и второстепенно значение. Представени са от редуциран набор от неофициални литостратиграфски единици. Те са изучени и характеризирани при геоложкото картиране (Карагюлева и др., 1956ф; Недялкова и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф, 1961ф), Б. Йорданов и др., 1995ф, Саров и др., 2002ф, 2006ф), както и в някои регионални и специализирани работи (Горанов 1960; Р. Иванов, 1960, R. Ivanov, Kopp, 1969; Вапцаров, 1970; Ламбева, Тончев, 1988; Goranov, Atanasov, 1989; Горанов в: Кожухаров и др., 1995; Боянов, Горанов, 1997ф; Харковска и др., 2005).

Регионални геофизични проучвания в М 1:50 000 са извършени на цялата площ (без граничната зона): гравиметрични (Р. Иванова и др., 1982ф) и аерогеофизични (Дайски и др., 1990ф – гамаспектрометрични и магнитометрични).

Дълбочинният строеж в участъка Ивайловград-Попско е интерпретиран от Велев (1996) и Павлова (1999ф) по сеизмични данни.

Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001), Yordanov (2002), N. Bonev (2006), N. Bonev et al. (2006а).

Металогенните особености и полезните изкопаеми от областта са били предмет на изследване през всичките етапи от проведените геологопроучвателни работи. Най-съществените от тях са извършени в нах. „Камилски дол”, а резултатите са обобщени в няколко тематични разработки (Велинов и др., 1986ф; Мънков, 1987; Драгов и др., 1987; Кунов и др., 1993ф) и геоложки доклади (Б. Йорданов и др., 1995ф; Д. Петров и др., 1998ф).