Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 0.91 Mb.

страница	5/11
Дата	09.01.2018
Размер	0.91 Mb.
	#42730
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

4.3. НЕОГЕН–КВАТЕРНЕР
4.3.2. Алувиални наслаги ( а N 2 -Q 1 )

4.2. ПАЛЕОГЕН–НЕОГЕН

4.2.1. Вълчеполска свита

Вълчеполската свита е ясно обособена по литоложки състав, стратиграфска позиция и ареал на развитие литостратиграфска единица. В генетично отношение тя се схваща като типична моласа и дори този термин традиционно е включван в името ù и като литостратиграфска единица, първоначално неофициална (Карагюлева и др., 1956ф; Горанов, 1960; Боянов и др., 1961ф), а впоследствие и с топонимно прилагателно – Вълчеполска, в името (Тодоров, Стефанов, 1972; Ламбева, Тончев, 1988; Боянов и др., 1992). Като „Вълчеполска свита” единицата е означена от Боянов и др. (1980ф), както и в Геоложката карта на България в М 1:500 000 (Чешитев и др., 1989). Като „задруга на Вълчеполската моласа” е обозначена от Горанов и др. (1995) и Кожухаров и др. (1995), а като „Вълчеполска моласова свита” от Горанов и др. (1992).Това име, изчистено от генетичен термин, е прието и при настоящото изследване. По обстойна историческа справка се предлага в Йорданов и др. (2008a).

Вълчеполската свита се характеризира с доминиращото участие на теригенните скали в състава ù – от алевритни до псефитни. Преобладаващи, особено в разкритите части от разреза, са по-едрокластичните скали – пясъци, пясъчници до гравелити и конгломерати. Ограничено развитие имат пелитните скали – глини, аргилити, мергели, както и киселите туфи.

При нашите изследвания на повърхностните разкрития на Вълчеполската свита от целия ù ареал на разпространение по литостратиграфски критерии бяха обособени две пачки – конгломератна (долна) и пясъчниково-конгломератна (горна). Взаимоотношенията между тях са както суперпозиционни, така и на частично латерално съчленяване. В пределите на картен лист Ивайловград развитие на повърхността има само пясъчниково-конгломератната пачка.

В генетично отношение свитата показва белези на типична горна моласа. Скалите ù са отложени в континентална езерно-блатна обстановка с въгленатрупване в района на с. Дъбовец – к. л. Маджарово (Горанов, 1960) или алувиално-пролувиална обстановка (Ламбева, Тончев, 1988). Въглища са открити в близост и в района на с. Вълче поле (к. л. Свиленград – М 1:50 000). Харковска и др. (2005) предполагат морски произход за седиментите на свитата.

Въз основа на стратиграфското положение на единицата, както и по аналогия с подобни седименти от Горнотракийската и Източнотракийската депресия, възрастта ù се приема за късноолигоценска-ранномиоценска (Вапцаров, 1970; Ламбева, Тончев, 1988; Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов, и др., 1992; Боянов, Горанов, 1997ф, Boyanov, Goranov, 2001). Поради липса на нови данни тази възраст е приета и при нашите изследвания.
Пясъчниково-конгломератна пачка (Vp/sOl₂–N₁). Седиментите на пачката заемат малка площ в северозападната част на картния лист. В тектонско отношение те изпълват Бряговско-Вълчеполското понижение.

Единицата покрива с размивна граница несъгласно метаморфити от допалеогенската подложка. Покрива се с размив от пролувиално-делувиално-колувиални плиоцен-плейстоценски наслаги.

Литоложкият състав на картния лист е представен основно от пясъчници с редки прослои от кисели туфи.

Доминиращи са полимиктовите пясъчници с жълтеникавосив до ръждив цвят. В долните нива те са дебелопластови, с хоризонтално–коса и коса слоeстост. Скалите са дребно– до среднозърнести, обикновено слабоспоени. Матриксът им е слабо глинест, глинесто-песъчлив, по-рядко варовито-глинест или туфозен. Текстурата е масивна, а структурата – псамитова. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат и биотит.

Киселите туфи изграждат тънки и неиздържани прослойки и лещи всред пясъчниците. Те са сиви, сиво-бели или жълтеникави и най-вероятно преотложени. В повечето случаи са напълно разложени и глинясали.

Дебелината на пачката достига 100 m.

4.3. НЕОГЕН–КВАТЕРНЕР

Отделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено въз основа на литостратиграфски и морфографски данни. По литоложки и генетични особености се поделят на алувиални и пролувиално-делувиално-колувиални.

4.3.1. Пролувиално-делувиално-колувиални наслаги (pr-d-cN₂-Q₁)

Пролувиално-делувиално-колувиалните наслаги се разкриват в североизточната част на площта. Покриват с неравна ерозионна граница скалите от Белоречката литотектонска единица и седиментите на Вълчеполската свита. В състаа им участват неспоени блокове и валуни, изградени предимно от амфиболити. Матриксът е глинест до песъчливо-глинест, с червеникав цвят. Сред тях се срещат много добре заоблени, предимно кварцови чакъли и валуни. Количеството и степента на заобленост на кварцовите чакъли се увеличава в източна посока. В суходолията са развити срутени блокове с диаметър до няколко метра. Заемат площ от 3 km².

Дебелината им достига до 50 m.

4.3.2. Алувиални наслаги (аN₂-Q₁)

Алувиалните наслаги имат по-голямо площно разпространение източно и юг-югоизточно от Ивайловград, където покриват с неравна размивна граница палеогенските седименти. Горната им граница е ерозионна или се покриват от алувиалните наслаги с плейстоценска възраст. Като изолирани разкрития се установяват по десния долинен склон на р. Арда върху биотитовите шисти на Белоречката литотектонска единица.

В основата наслагите са изградени от добре заоблени и огладени чакъли и валуни от ожелезнен кварц (90–95%), вулкански скали, амфиболити, гнайси, пегматити и ортогнайси. Матриксът е песъчливо-глинест, с червен или ръждивокафяв цвят. Нагоре в разреза количеството на пясъците, глинестите пясъци и песъчливите глини се увеличава. Примесени са с кварцови чакъли с големина до 3–4 cm. При проявените по-късни ерозионни процеси горната част от разреза е разрушена и на места се разкриват базалните чакъли.

Дебелината се изменя от няколко метра до 20 m.

По литостратиграфски и генетични особености възрастта на алувиалните наслаги се приема за плиоцен-плейстоценска.