Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3.1. Песъчливо-глинеста задруга ( 1 N 1 )
- 4.4.1. Алувиални наслаги ( a N 2 Q 1 )
- 4.5.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси ( a Qp)
- 4.5.2.1. Алувиално-пролувиални наслаги ( a - pr Qh)
- 4.5.2.2. Алувиални наслаги ( a Qh)
4.2. ПАЛЕОГЕН – НЕОГЕН4.2.1. Драгойновска свита (DOl2-N1)Свитата е въведена от Коюмджиева, Драгоманов (1979). Типовият разрез се разполага при с. Драгойново (к. л. Искра – М 1:50 000). Отложенията на свитата заемат съвсем ограничена площ в северозападния ъгъл на картния лист, южно от яз. Езерово. В изследваната площ долната граница не е разкрита на повърхността. Седиментите се покриват с размив от плиоцен-плейстоценски и кватернерни алувиални наслаги. Единицата е представена от неравномерно редуване на пясъчници, глини и песъчливи глини, както и конгломерати. На места, извън района на проучване, са описвани и тънки прослойки от сиви или сиво-зелени туфи (Коюмджиева, Драгоманов, 1979). Сред седиментите присъстват късове от добре запазени и силно окременени останки от дървета. В състава на свитата преобладават пясъчниците. Те са жълтеникави, преобладаващо грубослоести, дребно- до едрозърнести. Често в тях се наблюдава коса слоестост. На места преминават до дребночакълни конгломерати. Конгломератите са полигенни, с късове от метаморфни скали, както и преобладаващо среднокисели вулканити. Глините са сиво-зелени до жълто-зелени, с масивна текстура. Боянов и др. (1963ф) ги характеризират като бентонитови. Дебелината на единицата в рамките на картния лист достига 80 m. Според Коюмджиева, Драгоманов (1979) свитата се е образувала в алувиално-езерна обстановка. Това се потвърждава и от по-късни изследвания (Нафтали и др., 1994ф). Допуска се, че Драгойновска свита е синхронно формирана с отложенията на Маришката свита (Каменов, Панов, 1976) в Тракийската депресия и на Вълчеполска свита (Горанов, 1960; Горанов и др., 1992) в Източнородопското комплексно понижение. В предишни изследвания възрастта на свитата е възприемана като ранноплиоценска (Боянов и др., 1960ф; Вапцаров, 1962) или вероятна миоценска (Динков и др., 1968ф). Въз основа на спорово-поленови данни Коюмджиева, Драгоманов (1979) определят късноолигоценска-ранномиоценска възраст. 4.3. НЕОГЕН4.3.1. Песъчливо-глинеста задруга (1N1)Песъчливо-глинестата задруга е отделена като неофициална литостратиграфска единица от Саров и др. (2000ф). Седиментите на задругата са включвани в състава на Ахматовската свита – втори макроцикъл (Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Драгоманов и др., 1981, 1984). Задругата се разкрива в североизточната част на площта при с. Сусам, южно от с. Татарево, в околностите на с. Гарваново и северно от яз. Гарваново. Долната граница на единицата е неравна, размивна спрямо скалите на Свободиновската вулкано-седиментна група, вулканити от докалдерния етап на Боровишкия и Гарвановския вулкански комплекс, както и рупелските рифови варовици и конгломерати. Горната граница с плиоцен-плейстоценските наслаги има аналогичен характер. Песъчливо-глинестата задруга е изградена от пресноводни езерни и алувиални утайки – пясъци, пясъчници, глини, песъчливи глини и чакъли. Преобладават средно- до грубозърнестите неспоени пясъци и слабоспоени пясъчници с характерна коса слоестост. Те са полимиктови, със зърна от кварц, фелдшпат, слюда, ръбати и заоблени скални късчета от по-старите скали. Неравномерно се прослояват от тънкослойни ивици и лещи от гравий, дребно- до среднокъсови чакъли, глинести пясъци и песъчливи глини. Седиментите са пресноводни – езерни и алувиални. Дебелина на задругата се изменя в широки граници – от няколко метра до 100–150 m. Възрастта на единицата е меотска, доказана с пикермийска гръбначна фауна (И. Николов, 1985).
4.4. Неоген – кватернерОтделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено за първи път от Саров и др. (2000ф, 2002ф) въз основа на литостратиграфски и биостратиграфски данни. По литоложки и генетични особености наслагите са алувиални. 4.4.1. Алувиални наслаги (aN2Q1)Алувиалните наслаги покриват с неравна ерозионна граница пъстра подложка, изградена от вулкано-седиментни скали, вулканити и седиментите на песъчливо-глинестата задруга. Горната им граница с холоценските наслаги също е ерозионна, неравна. В основата наслагите са представени от несортирани или грубосортирани, добре заоблени чакъли и валуни. В късовия състав преобладават ожелезненият кварц, кварцити, риолити, риолитови туфи, пясъчници, хидротермално променени скали. Нагоре в разреза и в източна посока чакълите постепенно издребняват, като се увеличава количеството на разнозърнестите червенооцветени пясъци до глинести пясъци. Към планинските склонове се налага блоково-валунната фракция. Дебелината се изменя от 10–20 m до 60 m (по сондажни данни). Възрастта на алувиалните наслаги е доказана с останки от сухоземна бозайна фауна (И. Николов, 1985), намерени на изток в околностите на Хасково. 4.5. КВАТЕРНЕРКватернерните наслаги, разкриващи се в площта, се поделят по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални и алувилно-пролувиални с плейстоценска и холоценска възраст. 4.5.1. Плейстоцен4.5.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)Алувиалните наслаги изграждат надзливните тераси на р. Величка, р. Хасковска, р. Банска и р. Калъклийско дере. Изградени са от чакълно-валунни материали с гравиен до песъчливо-гравиен матрикс. Късовете са много добре заоблени. Съставът им зависи от подхранващата област. Дебелината на наслагите варира от 1 m до 4 m, а в долината на р. Величка достига до 8 m.
4.5.2. Холоцен4.5.2.1. Алувиално-пролувиални наслаги (a-prQh)Тези наслаги имат сравнително голямо площно развитие в околностите на селата Спахиево и Колец. Представени са от несортирани късове с валунни и блокови размери, ръбести, полуръбести или слабо заоблени, с полимиктов състав. Матриксът е гравийно-чакълен, песъчлив или глинесто-песъчлив, неравномерно разпределен. Дебелината е до 8–10 m, на места и повече. 4.5.2.2. Алувиални наслаги (aQh)Алувиалните наслаги изграждат руслата и заливните тераси на р. Величка, р. Хасковска, р. Банска и по-големите им притоци. Представени са от едрокъсови, добре сортирани чакъли с полимиктов състав. Нагоре в разреза чакълите издребняват. Матриксът им е изграден от грубозърнести пясъци. Постепенно се налагат пясъците с гравий и чакъли, глинестите пясъци и песъчливите глини. Дебелината на алувиалните наслаги варира от 2,5–3 m до 6 m.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.41 Mb. Сподели с приятели:
|