Фиг. 25. Схема на полезните изкопаеми
1 Метални полезни изкопаеми: 1а– цветни метали; 1б – цветни и благородни метали; 2 – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива; 5 – скъпоценни и полускъпоценни камъни; 6 – термални води
6.1. Метални полезни изкопаеми 6.1.1. Цветни и благородни метали
Орудяванията са изцяло концентрирани в Спахиевското рудно поле. На картния лист се разкриват неговите северни и централни части на рудното поле. Представени са от кварц-полиметална, кварц-злато-полиметална, молибден-полиметална и уран-полиметална рудни формации. В геоложкият му строеж участват скалните разновидности от ефузивния, субвулканския и хипоабисалния фациес на отделните вулкански комплекси.
Основен фактор за локализацията на тези орудявания е структурно-литоложкият. Главните рудовместващи структури са крехките нарушения (пукнатини и разломи) със североизточна и изток-югоизточна посока (Манева, 1988). Те обособяват раздробени зони, жили и жилоподобни зони, които са най-характерните морфоложки типове в полето. Широко разпространение имат брекчевата и брекчозната текстура на запълване. Среща се впръслечно-гнездова и жилково-впръсната текстура. Линейните щокверки са с ограничено развитие. Хидротермалният процес на рудообразуването е многостадиен и с променливи условия на кристализация. Изведени са следните стадии: кварц-спекуларит-хлоритов, кварц-пиритов, халкопирит-борнит-тетраедритов, кварц-галенит-сфалеритов (продуктивен), карбонатен, епидотов, кварц-калцитов и гипсов. От рудните минерали са установени: галенит, сфалерит, пирит, халкопирит, тенантит, борнит, спекуларит, магнетит, самородно злато, марказит, самородно сребро и др. Нерудните са: кварц, карбонати, калцит, епидот, барит, гипс, хлорит. Главните минерали, които изграждат рудните жили (галенит, сфалерит, пирит) съдържат много примеси: Ag, Bi, Sb, Cd, Ta, Ga, Mo, Co и др. Хидротермалните изменения са засегнали всички скални разновидности в рудното поле. Разграничени са два разновъзрастови типа: площен (среднотемпературен) и околожилен (нискотемпературен). Редът на минералните асоциации е: свежи скали; променени с хлорит и калцит; епидот-хлорит-албитови; серицит-калцит-хлорит-албитови; серицит-хлорит-албитови; серицит-кварцови; дикит-кварцови; алунит-кварцови; диаспор-кварцови и монокварцови.
Известните находища са: Чала, Саже, Брястово, Мезарлъксърт, Габрово и над 30 бр. проявления и индикации. Част от находищата са експлоатирани, а в други (Чала) добивът продължава. Потенциалните възможности на Спахиевското рудно поле не са изчерпани.
6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
Вторични кварцити. Разкриват се като отделни тела в рамките на Спахиевското рудно поле. Разграничени са три фациални типа (Боянов и др., 1960ф): пропилити, диаспорови и алунитови. Като самостоятелна суровина последните са перспективни за някои отрасли на промишлеността (Велинов в: Трашлиев С., 1989–ред.). Във фациесите на вторичните алунитсъдържащи кварцити, алунитът се изменя от 15 до 30 % (Радонова, 1972). Запаси от тази суровина (при Гаджовска и Хайвазова чука) е изчислена на около 2000 хиляди тона по категория С1 със средно съдържание на алунит 26 %. Обърнато е внимание за възможно доказване на други запаси (Кунов и др., 1981): монокварцити (Сусам, Брястово, Сърница-Спахиево), диаспорови кварцити (Сърница-Спахиево, Буково) и алунитови кварцити (Сусам, Брястово, Сърница, Буково). Следи от добив на стипца от тази суровина в долината на р. Величка датират отпреди 2–3 века.
6.3. Твърди горива
Откриващите се въглепроявления са с незначителни размери и без практическо значение. Част от тях са свързани с конгломерато-пясъчниковият комплекс в района на яз. Тракиец, а друга, източно от с. Гарваново – с неизяснена принадлежност.
6.4. Строителни материали
Кариери за варовици с различна големина са разкрити източно от с. Гълъбец всред долните нива на Зимовинския вулкански комплекс (1ZmOl1, 2ZmOl1). Като строителна суровина са ползвани дребнопорфирните латити, разкриващи се при яз. Тракиец и кота Голяма Кайладжа (североизточно от с. Сираково). Западно и югозападно от с. Клокотница са разработвани кариери за мрамор, част от който е използван за облицовъчни цели.
6.5. Цветни камъни
Материал за ювелирни изделия е добиван от разкритията на халцедон и халцедон-ахатовите образувания в среднокиселите вулканити западно от с. Караманци. Източно от с. Минерални бани сред неогена многократно са откривани остатъци с различни размери от силифицирани дървета с добри качества.
В североизточната част на Спахиевското рудно поле, в подземна разработка в разломена и променена зона е открит тюркоаз под формата на зърна и прожилки с небесносин цвят (Кунов и др., 1978).
Термалната вода открита при с. Минерални бани, Хасковско спада към смесен тип – силитно-карбонитно-теритен с азотен газов състав. Водопроявлението е от естествен източник (самоизлив) и прокарани сондажи. Общият му дебит е 35 l/sеc, минерализацията е 1,7 g/l, а температурата при изтичане – 590. Водата изцяло се използва за балнеолечебни цели (Маринов и др., 1971).
7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие, процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982), южната част на площта попада в зоната с интензитет VIIІ степен, а северната – с интензитет ІХ степен. Магнитудните диапазони на възможните сеизмични огнищни зони се изменят от 6,6–7,0 M на юг до 7,1–7,5 M на север. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. С голяма сеизмична активност е северната част, където на площ от около 200 km2 са регистрирани 9 земетресения. Някои от тях са с висок магнитуд и са предизвикали значителни изменения в съвременния релеф. Земетресения с магнитуд над 5,0 са регистрирани по десния бряг на р. Хасковска, на около 2 km югоизточно от с. Въгларово. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения са до – 1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от – 0,5 mm/a до – 1 mm/a.
Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното внезапно възникване и развитие, което често има катастрофални последици. Активизацията им се свързва с интензивните сезонни валежи и повишаване на нивото на подпочвените води. Поради специфичния геоложки строеж и предимно равнинния и равнинно-хълмист релеф нямат голямо разпространение. В повечето случаи са плитки, с височина на свлачищния откос около 2–3 m. Активни свлачища, изразяващи се в свличане на делувиалната покривка, се наблюдават при с. Въгларово.
Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в преграждане на речните долини в проломните участъци, в резултат на което се нарушава режимът на естествения воден отток. Образуването на срутищата е в зависимост от степента на напуканост и различните физикомеханични свойства на вулканитите. Активни срутища се наблюдават южно от с. Сърница и южно от с. Буково в стръмните склонове, изградени от андезитови лави и лавобрекчи.
Сподели с приятели: |
