Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1. Геоложко картиране и картосъставяне
- 2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания
2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТСполучливото съчетание между проведените в областта традиционни регионални геоложки изследвания (геоложко картиране), геолого-проучвателни, геофизични, металогенни и други специализирани работи обосновават високата и равностойна степен на геоложката изученост. Първите по-съществени изследвания върху отделни аспекти от геоложкия строеж на района са извършени от няколко автора, които в поредица от трудове представят своите схващания относно възрастта и стратиграфското разчленяване на палеогенския разрез от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943; Илиева-Вергилова, 1953), орудяванията и минерализациите около Спахиево (Чала и Иреджедере), Хасковските минерални бани и с. Татарево (Г. Бончев, 1925), неоефузиите по поречието на р. Арда (Гълъбов 1937). Някои от трудовете са придружени с геоложки карти в М 1:126 000 (S. Boncheff, 1896 – Хасковско) и М 1:100 000 (Л. Антонов, 1943 – Безово-Драгойневския дял на Източните Родопи). Основният обем от геоложки дейности са извършени през втората половина на XX век – геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки, геофизични и металогенни изследвания. 2.1. Геоложко картиране и картосъставянеТази дейност се извършва на два етапа, разделени от 40 годишен период. Първият етап обхваща периода от 1955 до 1968 г., когато са проведени първите кондиционни геоложки картировки в М 1:100 000 (Р. Иванов и др., 1956ф – западната половина; Костадинов и др., 1957ф – непосредствено на изток от площта) и в М 1:25 000 (Боянов и др., 1958ф – западната половина; Боянов и др., 1963ф – северозападната част; Динков и др., 1968ф – югоизточната част). С тези геологокартировъчни работи се поставя началото на системните геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да извършат комплексни изследвания с регионално значение (стратиграфски и тектонски схеми). При разчленяването на палеогенските вулкано-седиментни разрези са прилагани различни варианти на комбинирани литохроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици. През 1963 г. Минчев и др. (1964ф, 1964) провеждат ревизионни геолого-картировъчни работи в М 1:25 000 за изясняване на въгленосната перспективност на палеогенските седименти между Кърджали и Хасково. Авторите предлагат нова стратиграфска схема за приабона, като са отделени шест хоризонта, обединени в две задруги – континентална и морска. Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000–1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф). Между двата етапа на геоложкото картиране в Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени актуализирани геоложки карти на части от Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Р. Иванов, 1972; Боянов и др., 1990, 1995 – к. л. Искра); схематична геоложка карта на Боровишкото понижение в М 1:50 000 (Янев и др., 1988ф; Желев и др., 1989ф – ДСО „Редки метали”); Геоложка карта на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф). Паралелно с тези регионални картосъставителски работи са проведени редица тематични специализирани изследвания в различни части от Боровишкото понижение, като са съставени геоложки карти в М 1:25 000 (Р. Иванов, 1972ф; Манева, 1975; Д. Димитров, 1987ф; В. Георгиев и др., 1991ф; Марчев, 1985; Янев, 1990). През втория етап (1995-2006) за обновяване и актуализиране на наличния картен материал и изясняването на редица дискусионни въпроси в областта се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (В. Георгиев и др., 1995ф – западната половина; Саров и др., 2000ф – източната половина; Саров и др., 2002ф) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф). При новото геоложко картиране при стратиграфирането на метаморфните комплекси авторите Саров и др., 2006ф прилагат литотектонския принцип. Ограничените разкрития на метаморфните скали на к. л. Сусам са обединени в Тракийската литотектонска единица. На геоложката карта в М 1:100 000 – к. л. Искра и в други публикации тези скали са обособени в официални литостратиграфски единици и са отнесени към Клокотнишката (Боянов и др., 1990; Кожухаров и др., 1968; Kozhukharov, Savov, 1972), Устремската и Стремската свита (Catalov, 1961; Кожухаров и др., 1968; Чаталов и др., 1985). По-късно метаседиментите от Клокотнишката свита са приобщени от Герджиков (1999) към Палеокастремската свита на Тополовградската група (Чаталов, 1985). За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени вулкански комплекси, а за стратифицираните седименти са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици. 2.2. Регионални и специализирани геоложки изследванияСлед провеждане на първите кондиционни картировки интересът към сложно устроените смесени палеогенски комплекси от Боровишкото понижение значително нараства. Всред многобройните публикации и тематични разработки са налице множество обобщителни работи с по-регионален характер, които пряко или косвено засягат геоложкия строеж на района: Карагюлева (1957); Р. Иванов (1960, 1963, 1964); Горанов (1960); Вапцаров (1962, 1964); А. Атанасов и др. (1963); R. Ivanov, Kopp (1969); Г. Атанасов и др., 1970ф, G. Atanasov, Goranov (1975, 1984); Харковска и др. (1976); Янев, Бахнева (1980); Боянов и др. (1980ф); Янев и др. (1983); Марчев и др. (1985); Harkovska et al. (1992); Yanev et al. (1989); Горанов и др. (1992); Marchev et al. (2005) и др. През втората половина на XX век паралелно с регионалните и обобщителни геоложки изследвания в Боровишката калдера се извършват множество геологоструктурни, вулканоложки, стратиграфски, петроложки, геохимични, радиометрични, дистанционни, геофизични, металогенни, геологопроучвателни и други специализирани изследвания, които в значителна степен допринасят за изясняване на геоложкия строеж на района. Първите конкретни изследователски работи в областта са свързани с палеогенския магматизъм (Боянов, Маврудчиев, 1961, 1971), вторичните кварцити от с. Спахиево (Рашков, 1961), Сърнишкия интрузив (Маврудчиев, Ботев, 1966; Радонова, 1972) и др. Най-интензивните и комплексни геологопроучвателни работи в Спахиевското рудно поле са извършени в периода 1968–1971 г. от многочислен и многоведомствен колектив с ръководител Р. Иванов. Актуализирани са с нови теренни данни предходните геоложки картировки и е изготвена геоложка карта на Боровишкото понижение в два варианта – М 1:100 000 и М 1:50 000 (Р. Иванов, 1972). В отделни участъци от Спахиевското рудно поле са съставени множество геоложки карти в 1:25 000 и М 1:10 000. При изследванията си Р. Иванов (1972) характеризира и номинира Боровишката вулкано-тектонска депресия, като отделя три структурни комплекса (докалдерен, калдерен и следкалдерен), Сърнишка калдера, разломните зони от южната и северната част на депресията, Сърнишката кулиса и др. Авторът подчертава значението на вулкано-тектонските структури за локализиране на орудяванията. По-късно при документирането на дълбокия структурен сондаж (ССС-1 Спахиево) авторите (Р. Иванов и др., 1987) отделят в дълбочина една непозната „Горнотракийска метаморфна серия”, която в документацията на сондажа е наречена „Спахиевски гнайсово-амфиболитов комплекс”. В периода от 1973 до 2006 г. излизат поредица от публикации за отделни части от Боровишката калдера и Спахиевското рудно поле с различна тематика: структурно-рудоложка (Манева, Маляков, 1974; Манева, 1973, 1975, 1988; В. Георгиев, Милованов, 1989; Д. Йосифов и др., 1990), петроложки изследвания на шошонитовата серия и др. вулканити (Марчев, 1981, 1985; Марчев и др., 1985), минераложки изследвания на вторичните кварцити (Кунов, 1986, 1991, 1994а,b), комплексни изследвания главно на киселия вулканизъм (Янев и др., 1983, 1988ф, 1989; Янев, 1990; Yanev, 1995; Yanev, Pecskay, 1997; Пантева, 1996; Харковска и др., 1997; Singer, Marchev, 2000; Marchev et al., 2004; Yanev et al., 2005, 2006 и др.), литостратиграфски и структурни изследвания (Боянов и др., 1990, 1995; Боянов, Горанов, 1994, 1997ф; В. Георгиев, Милованов, 2006a,b). При изучаването на сложните смесени палеогенски разрези в района на селата Гарваново и Татарево Харковска и др. (1997) установяват наличието на вулканомиктови пясъчници и конгломерати, които маркират периодите на разрушаване на вулканските апарати. В тази връзка, както и в други райони (Харковска и др., 1976; Moskovski et al., 1993; Harkovska et al., 1994; Yanev, 1995) авторите считат, че използваната традиционна хроностратиграфия (в смисъла на Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Боянов и др., 1990, 1995) има определени недостатъци и е неприложима за райони с подобен геоложки строеж. Обобщена характеристика на палеогенския вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствената му активност, геодинамичното значение и геотектонски модели предлагат Янев, Бахнева (1980), Боянов, Д. Йосифов (1986), Harkovska et al. (1989), Dabovski et al. (1991), Yanev (1995), Marchev et al. (1994), В. Георгиев, 2007a, b. Неогенските седименти от Хасковското понижение са разгледани от Коюмджиева, Драгоманов (1979), Драгоманов и др. (1984), Шиляфова, Горанов (в: Боянов и др., 1995). Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001), Герджиков, Саров (2002), N. Bonev et al. (2006). Регионални геофизични проучвания са проведени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (И. Иванов, 1974ф; Р. Иванова, 1979ф; Р. Иванова, Динкова, 1979ф) и аерофизични- гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:50 000 (В. Николов, 1980ф; Дайски и др., 1990ф, 1991ф). Комплексни интерпретации на геофизичните данни са извършени от Д. Йосифов и др. (1990) и Цветков, Никова (2003). Дистанционни изследвания на Спахиевското рудно поле са проведени от Стойчев (1988ф), като са дешифрирани космически снимки, фотопланове и височинни АФС. Съставена е фотоструктурна карта в М 1:25 000. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.41 Mb. Сподели с приятели:
|