Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

5.3.1. Подходи при тектонското райониране на палеогенската покривка

При тектонското райониране, отразено на геоложката карта и обяснителната записка към нея, е възприет терминологичен подход, по-различен от използвания в по-рано издадените карти и обяснителни записки. Терминът „структурна зона” (респ. „подзона”), употребяван в традиционния си по-широк обем, тук е заменен с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”. Промяната е мотивирана от по-тесния смисъл, който понястоящем (при тектонското райониране на Алпийските и Карпатските терени) се влага в термина „зона”, касаещ регионални структури с определен по-висок ранг.

Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост. Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо структурите от трети ред. От своя страна те са с тектонски и/или вулкано-тектонски характер. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж. В рамките на второразрядните структури се осъществяват разноетапни разнородни деформации. Крайният им ефект се отразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития. Във второразрядните структури с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни части. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с една или комбинация от две и повече треторазрядни

Фиг. 24. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източнородопското комплексно понижение (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист)

Абревиатурни обозначения:

ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплексна структура със СМП – Св. Маринско понижение; ВПП – Високополянско понижение (северна дистална зона на Нановишкия вулкан) и НП – Ненковско понижение (западна дистална зона на Нановишкия вулкан); ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ХМП – Харманлийско понижение; АКБВ – Ареа на късния базичен вулканизъм; ПТЗ – Планинецка тензионна зона; ГТЗ – Галенитска тензионна зона; ЗТЗ – Загражденска тензионна зона; ТВТС – Татаревска вулкано-тектонска структура; ХП – Хайкънско понижение; ЗВТС – Звезделска вулкано-тектонска структура; ГИП – Горскоизворско понижение; ИРР – Източнородопски риф
структури.

Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структури извън горепосочения йерархичен ред. Терминът „зона” се запазва поради традиционно наложилата се употреба, т. е. въвеждането им като такива в българската геоложка литература.

Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R₁ – ларамийски; R₂ – илирски (късноеоценски); R₃ – пиренейски (ранноолигоценски) и R₄ – неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури (фиг. 11). Схемата не отразява локално проявени размиви, осушавания или трансгресии, свързани напр. с калдерното развитие на Боровишкия, Сушицкия и Нановишкия вулкан.

Характерно за целия периметър на първоразрядната структура е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Обвръзката на етапността с гънковите и гънково-блокови генерации е показана на табл. 3. Етапността в структурообразуването се осъществява по механизма „емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов, 1999а).

Залагането на второразрядните структури с характер на комплексни депресии в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (фиг. 11). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с „трансзонален” характер.

Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Кърджали и Искра.