Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3260Б 2188Г 1592g 1315 П-69
- Боровишкия вулкански комплекс
- Абревиатурни обозначения на еиниците, изграждащи Гарвановския вулкански комплекс : Kt
Табл. 3. Съдържание на елементи-следи (ppm) в скали от Боровишкия вулкански комплекс
Вулкански подкомплекси и единици към състава на Боровишкия вулкански комплекс: Тримогилски вулкански подкомплекс – Tm; Йончевски трахириолити – Y; калдерни дайки – Cd; туфозна задруга – Т; Брястовски вулкански подкомплекс (Bs): ултракалиеви латити –Uk, кварцлатити (куполи) – К, Горнобрястовска интрузия – GBr, Сърнишка интрузия – Sr, Градищенски риолити – Gr; Драгойновски вулкански подкомплекс – Dr; 
Фиг. 6 . TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Боровишкия вулкански комплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 3) 
Фиг. 7. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Боровишкия вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 6) 
Фиг. 8. Харкеров тип диаграми за вулкански скали от Боровишкия вулкански комплекс (обозначения като при табл. 3) алкалиите с повишаване на силиция. При базичните до среднокиели вулканити (Бански базалти, Сусамски латити, Пещерински латити и Катърджикски латити) се наблюдава тенденция на повишаване на алкалиите с повишаване на силиция. Всички скали от Гарвановския вулкански комплекс попадат в полето на висококалиевите вулканити (фиг. 16). 
Фиг. 9. Многоелементна спайдърграма, нормализирана към хондрит (по Thompson et al., 1984) за скали от Боровишкия вулкански комплекс (абривиатурни обозначения като при табл. 3) Фиг. 10. Хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Боровишкия вулкански комплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974) Фиг. 11. Дискриминантна диаграма Ti-Zr (Pearcе, Cann, 1973); C – калциевоалкален базалт 
Фиг. 12. Многоелементна спайдърграма, нормализирана към ORG (по Pearce et al., 1984) за скали от Боровишкия вулкански комплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 3) Фиг. 13. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Боровишкия вулкански комплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974) Фиг. 14. Дискриминационна диаграма Rb – (Y+Nb) по Pearce et al. (1984) за скали от Боровишкия вулкански комплекс На харкеров тип диаграми са представени зависимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2 (фиг. 17). В повечето случаи ясно се открояват две различни тенденции (трендове) на химическото развитие. В единия тренд попадат киселите вулканити от Татаревския подкомплекс, а в другия базичните до среднокисели вулканити от Банските андезитобазалти, Сусамските, Пещеринските и Катърджикските латити, както и трахидацитовите дайки от Татаревски вулкански подкомплекс. Спрямо Al2O3 и при двата тренда се наблюдава закономерно намаляване на съдържанията с понижаване на SiO2, но трендовете са изместени кулисообразно един на друг. При TiO2 и Fe2O3 tot скалите от Гарвановския вулкански комплекс попадат в относително единен тренд на понижаване на съдържанията с повишаване на SiO2. Сходна закономерност се наблюдава и при CaO и MgO, но при базичните до среднокисели вулканити (Бански андезитобазалти, Пещерински латити, Катърджикски латити) и трахидацитовите дайки от Татаревкия вулкански подкомплекс тази тенденция е по-силно изразена отколкото при кисели вулканити от Татаревския вулкански подкомплекс. Съдържанията на Na2O за базичните до среднокисели вулканити се повишават с повишаване на SiO2, докато при киселите вулканити от Татаревския вулкански подкомплекс се наблюдава обратната закономерност. При К2О се наблюдава закономерно увеличаване на съдържанията с повишаване на SiO2 за базичните до среднокисели вулканити, докато при киселите вулканити от Татаревския вулкански подкомплекс се наблюдава относително постоянни стойности. От така изложените данни може да се заключи, че Банските андезитобазалти, Сусамските и Пещерските латити, и трахидацитовите калдерни дайки (Татаревски вулкански подкомплекс) от една страна, и киселите вулканити от Татаревския вулкански подкомплекс, от друга, имат различен ход на еволюция. Това най-вероятно е свързано с диференциацията на магмите в отделни, относително изолирани корови огнища, разположени на различна дълбочина или от една силно разслоена зонална магмена камера с относително независими зони. Интересна е динамиката в изменението на съдържанията на К2О при базичните до среднокисели вулканити от комплекса, което вероятно се дължи на флуидния фактор. Най-ниски са съдържанията при Банските андезитобазалти, като при Сусамските латити са по-високи. След образуването на скалите от Татаревския вулкански покомплекс съдържанията на К2О в по-къснообразуваните Пещерински латити намаляват. Най-високи съдържания на К2О се наблюдават при Катърджикските латити. Тези изменения, флуидният фактор, както и взаимоотношенията между двете огнища вероятно са главните причини при катализиране на отделните вулканските изригвания. Не се изключват и процеси на смесване, които засега не са установени. Спайдърграмите за елементите-следи от базичните до среднокисели вулканити от Гарвановския вулкански подкомплекс (фиг. 18) имат типична форма за калциевоалкалните базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Слабо изразените негативни Eu аномалии (фиг. 19) Табл. 4. Данни за главните оксиди (wt%) и елементи-следи (ppm) за скали от Гарвановския вулкански комплекс
Източник:
Абревиатурни обозначения на еиниците, изграждащи Гарвановския вулкански комплекс: Kt – Катърджикски латити; P – Пещерски латити; Татаревски вулкански подкомплекс (Td – трахидацити, калдерни дайки; Т – кисели вулканити) ; S – Сусамски латити; B Бански андезитобазалти  
Фиг. 16. SiO2 към K2O диаграма (Le Maitre et al., 1989) за скали от Гарвановския вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 15) Фиг. 15. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Гарвановския вулкански комплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 4) 
Фиг. 17. Харкеров тип диаграми за вулкански скали от Гарвановския вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 15) 
Фиг. 22
Фиг. 20. Многоелементна спайдърграма, нормализирана към ORG (по Pearce et al., 1984) за скали от Татаревския вулкански подкомплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 4) Фиг. 21. Хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Татаревския вулкански подкомплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974) Фиг. 22. Дискриминационна диаграма Rb – (Y+Nb) по Pearce et al. (1984) за скали от Татаревския вулкански подкомплекс предполагат, че скалите са имали фракционно кристализирал плагиоклаз, или че са били в равновесие с плагиоклазсъдържащ плитко разположен мантиен източник. Спайдърграмите за кисели скали от Татаревския вулкански подкомплекс (фиг. 20) показват силно набогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Впечатление правят необикновено високите положителни аномалии на Rb и Th и отрицателната аномалия на Ba. Наблюдават се относително плитки негативни Eu аномалии, които индикират, че фракционирането на плагиоклази играе средна роля при магматичната диференциация. На диаграмата (Y+Nb)/Rb (Фиг. 22) киселите пирокластити от Татаревския вулкански подкомплекс попадат в полето на синколизионните гранити. Температурата на кристализация на риолитите при Хасковските минерални бани е в рамките на 714–750 °C (Yanev, 1998). Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.41 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
