4.1.5.5. Йончевски трахириолити
Като основна неслоеста литостратиграфска единица се въвежда в обяснителната записка към к. л. Искра – М 1:50000, където се номинира по топонимът с. Йончево.
Единицата обединява две литоложки съвкупности, изграждащи отделни секущи тела (вулкански куполи). Едната, представена от фелзитови и сферолитови трахириолити, придружени с перлити, е доминираща. Другата, представена само от един купол, е от същите скали, но обогатени с порфири. Непосредствени взаимоотношения между двете съвкупности не се наблюдават, но по някои генетични съображения може да се счита, че втората съвкупност е по-млада.
Фелзитови и сферолитови трахириолити и перлити (1YτρOl1). Тези вулканити са отнасяни към „долната ефузия на дацититe, риодацитите, риолитите и техните пирокластити” (Боянов, Маврудчиев, 1961), към „хоризонта”, съответно „задругата” на ІІ кисел вулканизъм (Р. Иванов, 1960; Янев и др., 1983; Геоложката карта в М 1:100 000, к.л. Искра), към риолитовата свита (Р. Иванов, 1972), към ІІ-ІІІ кисел вулканизъм (Lilov et al., 1987; Янев, 1990), а от В. Георгиев, Милованов (2006b) – към Паничковския трахириодацитов комплекс
Йончевските трахириолити съставят клъстер (група) от десетки куполи на изтискване и криптокуполи (Yanev et al., 1986), разпръснати на площ от 70 km2 между Сърнишкия калдерен разлом от изток и селата Паничково и Йончево на запад (на картен лист Искра – М 1:50000). Всеки един от тях представлява отделен моногенен вулкански център, а рядко образуват и малки куполни вулкани, съставени от много близко разположени срастнали куполи. Те са денудирани на различно ниво, включително и неково. Не се наблюдава образуващата се на повърхността около куполите „мантийна” брекча, която е била или еродирана, или по-вероятно в повечето случаи телата да са застинали близо до повърхността като криптокуполи. Размерите им варират от няколко десетки метри до 1 km в диаметър.
Предполага се (Yanev et al., 2005; Dhont et al., 2008), че куполите са използвали като проводящи канали разломи със СИ посока, представляващи част от една система тип „конска опашка”. Тя е възникнала вследствие на отседни движения по Сърнишкия калдерен разлом. При по-късните движения по тази система куполите са денивелирани, като сега се разкриват на хипсометрични нива с разлика 300 m.
Куполите често имат зонален строеж (Yanev et al., 1986), съставени от централно, кристализирало трахириолитово ядро, преходна перлит-трахириолитова зона и перлитна периферия, понякога с перлитни брекчи на контакта с вместващите скали. В някои тела перлитите образуват само малки сърповидни или лещообразни тела, като изчезват на дълбочина няколко десетки метри. Съотношението перлити/риолити достига до 1:1 в тела с изцяло перлитна периферия. При тях централното ядро е богато на малки вакуоли.
Трахириолитите са високосилициеви по състав, на цвят розови до сиви (в дълбочина), рядко с изразени плоскостни структури. Те са изградени от порфирни минерали (10–15%) и сферолитова или фелзитова основна маса. Порфирите (Yanev, 1998) са от кородиран кварц, зонален санидин и плагиоклаз, малко биотит и амфибол (Мg-хорнбленда до еденит). Акцесорни са магнетитът, апатитът, цирконът и титанитът. Зоналността на санидина е обусловена от обогатяване на периферията на кристалите с ортоклазова и/или целзианова молекула. Плагиоклазите са с олигоклазова (или анортоклазова) перифирия и андезинови ядра. Понякога са с разядени (тип „пчелна пита”) лабрадорови ядра, указващо за смесване с по-базична магма. Основната маса съдържа микролити от плагиоклаз, биотит и санидин до анортоклаз.
Перлитите са бледозелени до кафяви, указание за окислителна, т.е. субаерална обстановка на застиване (Yanev, 1987), масивни, без изразени плоскостни структури. Изградени са от същите порфирни минерали, но със стъклена основна маса с микрослоеве на течение, с или без перлитово напукване. Преходната зона (Yanev, 1987) е с дебелина няколко метра, изградена от изолирани (диаметър до 1 сm) или сраснали риолитови сферолити всред перлитна основна маса. Количеството на сферолитите намалява към перлитната периферия до пълното им изчезване и обратно – увеличава се към кристализиралото ядро до пълно изчезване на стъклото между тях.
Куполите са засегнати в различна степен от хидротермална промяна. В отделните зони се развиват различни минерали (Yanev et al., 1986, 1993; Райнов, Янев, 1991). Основната маса и фелдшпатите на трахириолитите от централното ядро са заместени от глини (каолинит, смектити) и кварц ± серицит, а амфиболът – от кварц. В преходната зона стъклото е заместено напълно от кварц, адулар (в някои куполи – албит), К-морденит и богат на желязо илит. Перлитите са заместени частично (напълно в близост с контакта с вместващите скали) от Са-К клиноптилолит, опал-СТ, смесенослоест илит-монтморилонит и малко морденит. При пълната промяна перлитите имат вид на риолити с розов или бледозелен цвят. Срещат се и перлити със сив цвят, напълно заместени от кварц и адулар.
K-Ar датировка на трахириолитовите куполи е повлияна от аргилизацията и варира от 33,5 до 31,5 Ма (валови проби – Lilov et al., 1987), оставайки в интервала на рупела. По геоложки съображения и взаимоотношения те са разглеждани като последен продукт от еволюцията на киселия магматизъм на Боровишката калдера (Янев, 1990).
Сподели с приятели: |
