Като единица с по-нисък ранг и отнесени към състава на Гарвановския вулкански комплекс, описваните скали се разглеждат за първи път в настоящата записка. Наименувана е на с. Татарево. В предишни изследвания тези материали са отнасяни към „задруга на втори кисел вулканизъм” – Геоложка карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) или „Паничковски трахириодацитов комплекс” (В. Георгиев, Милованов, 2006b). Специализирани геоложки и петроложки изследвания върху скалите от Татаревския вулкански подкомплекс правят Пантева (1996) и Харковска и др. (1997).
Скалите от единицата се разкриват от околностите на с. Минерални бани на изток до вр. Хисаря и околностите на с. Гарваново на запад.
Татаревският вулкански подкомплекс се разполага върху ултракалиеви латити от Брястовския вулкански подкомплекс, Банските базалти и Сусамските латити, като в много случаи скалите са пропаднали спрямо тях по калдерни разломи. Процепват се и се покриват от Пещеринските и Катърджикските латити.
Единицата е изградена от кисели вулкански продукти, представени от трахириодацити, трахириолити, перлити, кисели туфи, ксенотуфи, туфозни вулканомиктови конгломерати и пясъчници. По източния калдерен разлом се внедряват дайки от трахидацити.
Татаревският вулкански подкомплекс се поделя на три единици: теригенно-туфозна задруга, кисели вулканити и трахидацити. И трите са развити само в пределите на картния лист.
Теригенно-туфозна задруга (1TOl1). Скалите от задругата се разкриват във вътрешността на Татаревската калдера и извън нея – в околностите на с. Гарваново и яз. Клокотница, както и източно от с. Воден (малко разкритие по стръмния южен склон на Чулфанска река).
Задругата заема долните нива от разреза на подкомплекса. Покрива Сусамските латити и вулканити от Брястовския вулкански подкомплекс. Зацепва се с рупелските рифови варовици. Просича се от трахириодацити, трахириолити и трахидацитови (калдерни) дайки от подкомплекса. Покрива се с размив от Пещеринските латити.
Задругата е изградена от пепелни кисели туфи и ксенотуфи, вулканомиктови брекчоконгломерати и туфозни пясъчници.
Туфите са сиво-бели до жълтеникави, масивни, с променливо съотношение на кристалокластите, витрокластите и литокластите. Кристалокластите са представени от аналогични минерали, каквито се срещат и в лавите от подкомплекса. Литокластите са както ювенилни – трахириодацити и трахириолити, така и ксенолитокласти завлечени (инцидентни) и изнесени по експлозивен път (акцесорни) от червеникави (оксидирани) фенолатити. В отделни нива се наблюдава набогатяване с ксенолитокласти и пирокластитите преминават в ксенотуфи.
В околностите на с. Гарваново всред киселите туфи се наблюдават кафеникаво-жълти акцесорни лапили (пизолити) с концентричен строеж и големина до 1–1,5 cm, които в някои случаи прехождат в безформени, сходни на тях агрегати, надхвърлящи понякога 10 cm. Всред туфите се установяват и отделни нива, набогатени на инцидентни и акцесорни латитови ксенолитокласти с големина до 30 cm. От това може да се заключи, че тези туфи са продукт на хидровулкански (фреатомагматични) ерупции, но са отложени в сухоземни условия.
При яз. Клокотница туфите са бели до зеленикаво-сиви, пепелни, без наличие на ксеноматериал.
Западно от вр. Хисаря Пантева (1996) описва редуване на кластподдържани чакълни до блокови брекчи и брекчоконгломерати с преобладание на латитовите късове и бял туфозен матрикс, и слоести кисели туфи и туфозни пясъчници, съдържащи неравномерно разпределени заоблени латитови късове. В южното подножие на едноименния връх се описват пепелни до грубопепелни пемзови кисели туфи с ксеногенен материал от ръбести до заоблени, гравийни до блокови латитови късове. За преработката на туфите свидетелстват макар и редките късове от самите туфи. Всред тях същият автор описва наличие на неопределима морска фауна.
Дебелината на туфите е променлива, като максималната надхвърля 60 m.
Възрастта, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.
