Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и В. Георгиев, Милованов (2006b), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластки риодацитов комплекс”. Тук се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен, Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните изграждат групирани линейно подредени и удължени куполи и некове, продуцирали, според нас, твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.
Комплексът е наименован на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1:50 000).
В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задруга на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ù различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008е).
В регионален план скалите на комплекса изпълват Кърджалийската депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други, неустановени центрове. Втората възможност, отчитайки подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас условна позиция на тази задруга извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на долния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка.
Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска (?) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник М 1:50 000). Тези датировки не съответстват на наблюдаваните в разкритията геоложки взаимоотношения. Поради факта, че скалите на комплекса се подстилат от приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали, се приема рупелска възраст.
В пределите на картния лист от обема на Зимовинския вулкански комплекс се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.
