Среднокисели вулканити – субвулкански фациес (3RbλE3).Северно от с. Мартиново се разкрива малко субвулканско тяло, внедрено в туфи и лави от подкомплекса и седименти на брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга.
Субвулканското тяло е изградено от черни до тъмносиво-зелени масивни латити до андезити. Първичните минерали изграждат до 60 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз, санидин, орто- и клинопироксен, и биотит.
Крушовски андезити(KrαOl1). Като „Крушовски подкомплекс” скалите са описани от Р. Иванов (1972). В настоящата записка се прави ревизия на ранга и отчасти на обема на единицата. Наименована е на с. Крушка. Отнесени са към Войновския вулкански комплекс поради териториалната им привързаност. Вероятно представляват продължение на магматичната активност, свързана с комплекса. Разглежданите скали са отделени и характеризирани от Боянов, Маврудчиев (1961). Описвани са от В. Георгиев и др. (1996ф) като „Божакски шошонитов сил”, а на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Крушовските андезити имат ограничено разпространение в югозападния ъгъл на картния лист, в околностите на селата Илиница, Крушка, Божак и на юг по Коджадере към язовир Кърджали.
Вулканитите са вместени (като в някои случаи пресичат) на границата между седиментите на Пъдарската свита, среднокисели туфи и туфити от Войновския вулкански комплекс и туфити и кисели пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс. Изграждат поредица от силоподобни и лаколитоподобни тела. Понякога се наблюдава термична закалка във вулканитите и термично въздействие върху вместващите скали.
Южно от с. Крушка се наблюдава добре изразена субвертикална призматична напуканост, докато в други случаи лавите имат масивен облик. Характерна осбеност са множеството субхоризонтални сплеснати миндали, запълнени с хидротермална минерализация (халцедон, калцит и др.). Южно от с. Крушка се наблюдава субвертикална ориентация на миндалите, по която се маркира един от проводящите канали на телата. Наличието на множество миндали се свързава със застиването им в субвулкански условия в близост до повърхността (Милованов във: В Георгиев и др., 1996ф).
Крушовските андезити са тъмнокафяви до зеленикави, масивни, порести, преобладаващо дребнопорфирни. Структурата им е порфирна. Първичните минерали изграждат 10–25% от обема на скалата. Представени са от плагиоклази (интензивно променени в бяла слюда и жълтозеленикав хлорит-смектитов агрегат), клинопироксени с включения от магнетит и ортопироксен (?). Акцесорните минерали са от призматичен до иглест апатит и магнетит. Основната маса е с хиалопилитова до интерсертална структура. Изградена е от плагиоклазови микролити, редки клинопироксени, хлоритизирани биотитови люспи, рудни минерали и иглест апатит. Скалата е подложена вероятно на по-късна К-фелдшпатизация (но без доказано наличие на адулар), на която се отдава попадането на някои от резултатите от анализите в полето на латита.
Дебелината на телата достига максимално до 50 m, а дължината – до 2 km.
Радиоизотопната датировка по K-Ar метод (33,5 Ма – В. Георгиев и др., 1996ф), както и взаимоотношенията им с другите скали, определя Крушовските андезити като раннорупелски.
