Конкретни изследвания на условиятя на метаморфизъм в рамките на к. л. Николово не са правени. Представените тук условия са определени на базата на изследванията на Овчарова (2005) за южните части на единицата. Основните изменения в скалите на цялата единица са станали в рамките на амфиболитов фациес без мигматизация. За метагранитите Овчарова (2005) определя условията на метаморфизъм по състава на биотитите, като температурните условия варират от 550 до 510°С.
Направените изчисления за Р-Т условията в гнайсошисти и метагранити от Боровишката единица показват също регресивен ход на метаморфизма, подобно на хода в Ардинската и Старцевската единици, но при по-ниски пикови температури, в полето на ставролит-кианитовата зона (Т 590–645°С) до преобладаващо в полето на гранатовата зона (Т 550–470°С). Налягането варира от 6–9 kbar до 4–2 kbar за по-ниско температурните интервали, следвайки ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка.
Изледванията върху характера и възрастта на протолитите на метагранитите (Овчарова, 2005) показват, че те са продукт на вулканско-дъгов магматизъм с единични точки, насочващи към пост-колизионните гранити. Времето на генериране, внедряване и кристализация на гранитна магма се определя на около 150 Ma. Петрографските данни характеризират пластична деформация за кварца и биотита и крехко-пластична деформация за фелдшпатите.
Времето на термалния пик в метагранитите, определено по новообразуваните монацити, е 53 Ma.
Кърджалийската литотектонска единица се разполага в тектонска суперпозиция спрямо Боровишката единица. Като литотектонска единица е отделена от Саров и др. (2004). Една част от нея е описвана като Кърджалийски комплекс от В. Георгиев и др. (1997ф). На геоложката карта в М 1:100 000 включените в единицата разкрития са отнесени от Кожухаров и др. (1989) към Рупчоска група на Родопската надгрупа (докамбрий).
Като цяло единицата е изградена от милонитизирани и диафторизирани биотитови гнайси, хлоритови шисти, кварцити, дребнозърнести мрамори, метабазити и ултрабазити, засегнати от процесите на наложен зеленошистен метаморфизъм. Основните и разрези се наблюдват извън пределите на картния лист в дълбокия дол между селата Опълченци и Петлино, по пътя Опълченци – Воловарци и Кърджали – Ардино и стената на яз. Кърджали. Петрографските изследвания на скалите от посочените места определят една част от скалите като ретроградно променени в зоната на милонитизация в зеленошистен фациес. Този факт се обяснява с развитието на милонитната зона върху скалите на Боровишката и Кърджалийската единица.
Долната граница на единицата представлява милонитна зона, свързана с изявата на Кържалийската зона на срязване (Саров и др., 2004). На к. л. Николово срязването е с крехко-пластичен характер. То е продължение на зоната от к. л. Кърджали, установена в участъка Каменарци – Звъника, където има отседен характер.
Горната граница се поставя в основата на несъгласно залягащите върху нея палеогенски седименти и вулканити на Свободиновската група. Част от границата е късно разседно нарушение, минаващо западно от с. Снежанка
