Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите, в Ибреджека и др.
По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на единицата с ранга на група придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Харманли.
Най-характерен белег на Ивановската група е интимната асоциация на преобладаващо груботеригенни, но различни по окраска, състав и генезис скали.
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.
4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)
Под това име единицата е означена за първи път от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) по името на с. Подрумче, Крумовградско. Въвеждането ù като официална единица е направено в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Крумовград (Йорданов и др., 2008). Типовият разрез се разполага южно от мах. Дъскари (към с. Голямо Каменяне).
Седиментите на тази единица, известна и с добилото популярност наименование „червена моласа”, са описвани като „свита на конгломерато-брекчите” (Р. Иванов и др., 1956ф), както и основно с термина „хоризонт” – (Горанов, 1960; Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф). В Goranov, Atanasov (1992) и в по-късните геоложки доклади и публикации се налага наименованието „брекчоконгломератна задруга”. Към същата различни автори често причисляват части от Крумовградската група или скали, разполагащи се по-високо в палеогенския разрез.
Материалите на единицата са застъпени само в североизточните части на картния лист. Седиментите заемат сравнително ограничени площи около селата Хромица, Кобиляне, Боровица и Брезен. В структурно отношение участват в пълнежа на некореспондиращите понастоящем Хромишко и Кобилянско реликтово понижение. Главният им обем изпълва основата на Боровишкия грабен.
Седиментите на свитата се разполагат с размивна граница върху кристалинния фундамент (с. Хромица), а в Кобилянското понижение – и върху неподелените седименти на Крумовградската група. В този периметър тя се покрива с размивна граница или трансгресивно и дискордантно от материалите на Подковската свита.
В рамките на Боровишкия грабен границите на Подрумченската свита с кристалинния фундамент са тектонски. В един сравнително къс интервал западно от с. Боровица границата с конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс е също тектонска, но в разреза по шосето между селата Брезен и Боровица, както и по пътя от упоменатото село за с. Долно Прахово горната ù граница има характер на вертикален преходен интервал със зацепвания между двете единици.
Свитата е изградена предимно от хаотични, несортирани, слабо споени до рахли полимиктови разнокъсови червенооцветени брекчоконгломерати, на места заместващи се или прослояващи се незакономерно от конгломерати и грубозърнести пясъчници. Преобладаващата едрочакълна фракция често включва по-едри късове, а на места преминава в едровалунна до блокова, със силно вариращи размери. Степента на обработка е от нулева до полуобработени и рядко добре обработени късове. Последните са най-често с дребночакълни размери и представляват незначителна част от общия обем. Кластичният компонент е пряко зависещ от състава на метаморфната подложка. Представен е от равномернокристалинни и порфиробластични ортогнайси (метагранити), ивичести и по-рядко масивни амфиболити, мигматити, кварц; по-рядко мрамори, серпентинити (с. Кобиляне), и пр. Характерно за късовете е наличието на червеникава желязоокисна глазура. Матриксът е представен от виолетово оцветени грубозърнести полимиктови пясъчници, често без ясно доловимо наслояване. Разпределен е твърде неравномерно, като в някои участъци почти липсва, а в други (с. Брезен) изгражда несвойствени, сравнително дебели и издържани пачки.
Дебелината на свитата варира от 0 до 80 m в Кобилянското понижение и около 100–160 m в Боровишкия грабен.
В преобладаващата си част това са елувиално дезинтегрирани и делувиално-пролувиално преотложени материали с белези на латеритоподобна изветрителна кора, формирана в субаридна обстановка.
Като цяло сигурни данни за възрастта липсват. Възприетата късноеоценска възраст е на база на стратиграфската позиция и взаимоотношенията ù с директно покриващи я доказани приабонски седименти, както и на новоустановените взаимоотношения с продуктите от най-ранните етапи от активизацията на Лозенския вулкан (Йорданов и др. – картен лист Харманли – М 1: 50 000). Интересен факт е, че в сходни скали от т.нар. базален комплекс в сондаж R-1 (Свиленград) Kojumdjieva, Dikova (1980) съобщават за наличие на зацепващи се пачки, съдържащи морска фауна с късноеоценска възраст.
