Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Свободиновска вулкано-седиментна група

Изтегляне 3.92 Mb.

страница	21/44
Дата	27.01.2024
Размер	3.92 Mb.
	#120117
Тип	Задача

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 44

4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE 3 )
4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE 3 -Ol 1 )

4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група

Като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група – n.n.)” е възприета за пръв път от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и Георгиев и др. (1995ф).
Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига.
Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на строго определени регионално или локално засебени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).
С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава ù са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия ù и разнороден строеж.

4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE₃)

Седиментите на новоотделената единица са именувани на с. Лисичарка – Крумовградско. Официалното въвеждане на единицата е направено в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Крумовград (Йорданов и др., 2008). Типовият разрез се разполага непосредствено северно от селото. Като допълнителен разрез се посочва този непосредствено източно от х. „Арда” (к. л. Комунига – 1: 50 000).
Скалите на Лисичарската свита са описвани като „долна пачка на първи среднокисел вулканизъм” (Горанов, 1960) или като самостоятелен подхоризонт – „олистостромна пачка” (Боянов, Маврудчиев, 1961). Според Минчев и др. (1964ф) някои от олистостромните тела имат елементите на „див флиш”. Р. Иванов (1972) приема част от тях като коренни разкрития на висококристалинния фундамент. Боянов и др. (1995) разглеждат скалите на единицата като „олистостромна пачка от задругата на първи среднокисел вулканизъм”.
Като „Чамдеренска олистострома” в пределите на к.л. Ардино е описана за пръв път от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф). Голяма част от обема на същата Кацков и др. (1966ф) схващат като „агломератови туфи от ІV хоризонт на приабона”.
В географско отношение свитата се разпростира от района на с. Русалско (к.л. Комунига) до района на с. Чал (Крумовградско), изцяло и единствено привързана към най-долните нива от седиментогенния пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Материалите на свитата заемат ССЗ отдели на Боровишкия грабен, прехвърляйки на север рамките на картния лист.
Поради неиздържаната пространствено рифогенеза на явяващият се по същество бариерен приабонски риф западно от с. Боровица единицата се разполага едновременно върху материалите на конгломерато-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга.
Долната граница с постилащите скали се схваща като регресивна и – в резултат от рязкото отдръпване на басейна и склоновия характер на седиментация – с трудно доловимо (скрито) несъгласие. То се изразява най-вече с „географски дискорданс” по отношение на места заливовидния контур на границата спрямо азимутално идентичните елементи на залягане в конгломерато-пясъчниковата задруга. Възможно обяснение са слабите и твърде близки наклони (10–20° на ИЮИ), както и тектонската редукция на част от пълнежа на постилащата единица.
В района на относително близо разположения спомагателен разрез при х. „Арда” свитата се разполага трансгресивно директно върху кристалинния цокъл.
Бърз литоложки преход, маркиран по сравнително рязкото изчистване на грубокластичния компонент във високите отдели на единицата, бележи горната граница с отгоре лежащата Пъдарска свита. Взаимоотношения на кратък латерален преход между двете могат да се наблюдават между моста и големия разклон на север в околностите на с. Боровица.
В регионален план най-често прилаганото определение за характера на пълнежа е „олистостромен”. В действителност, често той има произход, свързан с обрушване и свличане на прилежащия борд и смесен, но преобладаващо екстракластичен характер. По същество скалите представляват базален брекчоконгломерат, отъждествяващ се с т.нар. груб „проксимален флиш” в основата на флишкото корито. За повечето афльорименти извън района е характерна хаотичната матрикс-поддържана текстура.
В Боровишкия грабен са присъщи някои особености в пълнежа на единицата, специфични изключително и само тук. От една страна налице са основните дефиниращи белези – високо, на места изключително преобладаващо съдържание на късовата компонента с брекчоконгломератен характер. Размерът на късовете варира от гравиен до блоков (1,2–1,5 m³). Количеството спрямо матрикса е крайно неравномерно, като в някои случаи достига 80–90% от скалата. Като цяло обработката е слаба или напълно липсва. Съставът на късовете включва цялата гама метаморфни скали от цокъла; късове от непосредствената подложка (редки, но показателни варовикови необработени късове от опасващия риф), както и изключително изобилие от най-разнообразни по размери късове от среднокисели вулканити с ниска и средна степен на обработка. Именно количеството на последните е една от споменатите специфики. Съставът, относително отчетливата стратификация на матрикса и някои текстурни белези, присъщи само тук, са другият основен отличителен белег, с когото този тип седиментация се отличава от класическите характеристики за олистостромно тяло.
Матриксът е изграден от преобладаващо дебелослоести тъмносиви на цвят туфити с редки латитови лапили, туфозни пясъчници, пясъчници и по-рядко алевролити с варовито-глинеста или глинеста спойка.
Макар и не повсеместно в някои от пясъчниковите пластове се наблюдава отчетлива градационна, а в някои случаи и обратна градационна слоестост. Още по-изолирани са случаите, когато двата вида слоестост присъстват в този ред в рамките на един пласт (пътя за с. Долно Прахово).
Наличието на изключително груба и необработена кластика от висококристалинния фундамент внася допълнителен елемент на „див флиш” (Йорданов в: Саров и др., 2002). Във вертикална посока хаотичната седиментация доминира.
Посочените различия с класическите дефиниращи белези на Лисичарска свита считаме като основание за възможното бъдещо засебяване на описаните в картния лист скали като самостоятелен член.
Освен че указват за синхронна вулканска дейност, твърде активна още от момента на троговото заложение, струпванията на вулкански късове са белег на специфична палеогеографска обстановка и наличие на завихрящи се придънни течения в – или (матрикс-поддържани) дебритни потоци към първично оформения заливовиден контур на басейна. Тези късове са с характер на проксимална епикластика за разлика от лапилите и по-рядко бомбите от състава на туфитния матрикс.
Изложеното по-горе представя сложна съвкупност от процеси, в която, освен всичко, присъстват убедителни данни за налагаща се флишоидна (тефро-турбидитна) седиментация.
Дебелината на свитата се изменя в границите 0–300 m.
Свитата е с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961). Минчев и др. (1964ф) определят фауна от мергелите и варовитите нива в разреза северно от с. Даскалово. Възрастта беше потвърдена от Д. Синьовски по много богата нанопланктонна асоциация, характеризираща се с изобилие на представителите на род Reticulofenestra (пробата е взета извън пределите на картния лист). Присъствието на Ischmolithus recurvus Deflandre и Reticulofenestra oamaruensis Stradner, които се появяват в средата на приабона, и Pemma papillatum Martini, която изчезва в края на приабона, ограничава стратиграфския интервал в рамките на късния приабон.

4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE₃-Ol₁)

За първи път и под това име единицата е описана от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Именувана е на с. Пъдарци, Кърджалийско, с типова местност около указаното село. Официализирането ù, съпроводено с подробен исторически преглед, е извършено в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008).
Холостратотипът се разполага на 1 km ЗСЗ от селото (к. л. Комунига).
На територията на картния лист единицата е определяна като „четвърти хоризонт на приабона – туфогенно-седиментогенен” (Кацков и др., 1966ф) или „туфитно-туфозна задруга” (Йорданов в: Саров и др., 1999ф).
Свитата е основен градивен елемент от седиментния пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и е издържана по цялото му простирание. В пределите на к.л. Ардино тя изгражда сравнително тясна, постепенно изцеждаща се в южна посока ивица, разположена в централните и западни участъци на Боровишкия грабен.
Долната граница със скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга е рязка и по същество регресивна, без отчетливи данни за несъгласие. Границата с постилащата я в северна посока Лисичарска свита се маркира по рязкото изчезване на грубокластичната компонента, определящо нормални взаимоотношения на бърз литоложки преход. Северно от моста на Голяма река са регистрирани латерални преходи между двете единици.
Горната граница със скалите от туфозната пачка на туфо-туфитната задруга (Зимовински вулкански комплекс) представлява вертикално зацепване с туфите на първия експлозивен импулс и нормална рязка литоложка с основния обем кисела пирокластика. От запад нормално върху седиментите на свитата и под горната туфозна пачка клиновидно се изцежда карбонатно-туфитно-туфозната пачка.
В рамките на картния лист свитата е изградена почти изцяло от монотонни, дебело-грубослоести тъмносиви до сиво-зелени туфозни пясъчници и туфити със среден състав. В незакономерна алтернация с тях Кацков и др. (1966ф) описват пепелни среднокисели (андезитови) туфи, туфозни мергели и туфозни варовици.
Наличието на среднокисела пирокластика всред седиментния разрез на свитата показва и взаимоотношения на латерално зацепване с ранните етапи от активацията на (най-вероятно) разположения в близост от север Войновски (Георгиев и др., 1999ф) вулкански комплекс. Поради факта, че средни по състав и от различни центрове туфи алтернират в почти всички части от разреза на свитата, продукти на този комплекс не са отразени на картата.
Наличието на среднокисела пирокластика в междинната пачка, зацепваща се с киселите пирокластити на Зимовинския комплекс пък, е указание за, макар и кратко, синхронно действие на „първи среднокисел” и „първи кисел вулканизъм”, отделени от предишни автори.
В изследваната площ в резултат на специфичните палеогеографски условия, както и въобще на присъщата за единицата латерална изменчивост, не са представени в обичайния си вид някои от основните белези на свитата от типовото ù развитие – ритмичен характер, изменчив състав на флишоподобната алтернация, и пр. Тефроидният масивен турбидитен тип е подчертано преобладаващ.
Дебелината на Пъдарска свита в рамките на к. л. Ардино е непостоянна, изменяща се в границите на 25–150 m.
Приабонската възраст на свитата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1966ф). Допуска се и предполагаема приабон-ранноолигоценска възраст за горните части на единицата на базата на взаимоотношенията с киселата пирокластика от Зимовинския комплекс. Сигурни данни за времето на ранните етапи от неговата изява обаче липсват.