Боровишка зона на срязване. Боровишката отседна зона на срязване (Sarov, Gerjikov, 2001) започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци (извън картния лист). Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени. Чисто екстензионните движения са по-късни и имат характер на разлом на отделяне с пластичен характер. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. В обхвата на картния лист зоната на срязване се проследява между селата Кобилино и Боровица като полегато затъваща на североизток пластична милонитна зона, отделяща Старцевската от залягащата върху нея Боровишка литотектонска единица.
5.2.1.2. Подутини
В обхвата на картен лист Ардино попада част от номинираната от Ж. Иванов (1998) Централнородопска подутина. В тази част фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток, изток и югоизток със средни наклони от 20 до 40°, като ясно очертава източната периферия на подутината.
Ядрото на структурата е изградено от мигматизирани в различна степен скали, обособени в Ардинска и Старцевска литотектонска единица. Двете единици са отделени от високотемпературната екстензионна зона на срязване Канарата (Саров и др., 2004), по която се е осъществило поетапно изнасяне на ядрените части на подутината. По данни на Peytcheva et al. (2004) това е станало преди 35 Ma. Периферната част на подутината е изградена от скалите на Боровишката единица. Срязванията по Боровишката зона отделят мигматитовия разрез на ядрото от залягащия върху него разрез в амфиболитов фациес без мигматизация. Като цяло този разрез е изграден от пластично деформирани порфирокластични метагранити, внедрени в рамка от биотитови гнайси, амфиболити, мрамори и ултрабазити. Времето на изнасянето на тази част от структурата се фиксира от последните движения по Боровишката зона, които са приключили до внедряването на Припекския недеформиран гранит с възраст 52,8–53 Ma (Овчарова, 2005). В сравнение с вътрешните ядрени части на структурата изнасянето на периферията е станало 18 Ma години по-рано при значително по-ниска температура.
