За първи път се разглежда като единица с посочения ранг от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2005ф). Наименован е на с. Нановица, Кърджалийско.
Комплексът е изграден от вулкански скали с изключително разнообразен състав, химизъм и сложни взаимоотношения, резултат от (често синхронно) действие на множество вулкански центрове, маркиращи концентрични, полукръгово (дъговидно) разположени второразрядни зони. Отделените общо 7 вулкански подкомплекса обединяват продуктите на тяхната поетапна или паралелна активизация.
Подробно описание на скалите и вулканизма, свързани с този комплекс, е изложено в обяснителните записки към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Кърджали и к. л. Студен кладенец.
В пределите на картния лист се разкриват единствено пирокластити от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
4.1.9.1. Чифлишки вулкански подкомплекс (CfOl1)
Наименованието е въведено от Йорданов (в: Йорданов, 1996ф – към Георгиев и др., 1996ф) по името на с. Чифлик, Кърджалийско.
В пределите на картния лист се разкриват единствено кисели пирокластити от състава на варовиково-пирокластичната задруга.
За първи път с указания ранг единицата се разглежда в настоящия текст.
Скалите на задругата са описвани като „серия на слоистите туфи” от Яковлев и др. (1954ф). Като „хоризонти”, отнесени към различни кисели и среднокисели олигоценски изяви, присъстват в подялбите на Горанов (1960), Р. Иванов (1960) и др. Като „Перперешки риолитов комплекс“ (извън пределите на изследваната площ) се разглежда от Георгиев и др. (1996ф) и в по-късните доклади на колектива. В рамките на картния лист скалите са отнесени към „първи хоризонт на олигоцена – слоисти кисели туфи” и „четвърти хоризонт на олигоцена – масивни кисели туфи” (Кацков и др., 1966ф).
На Геоложката карта на България М: 100 000 (к. л. Кърджали) пирокластитите са отнасяни към „задруга на втори кисел вулканизъм – пачка на риолитови и риодацитови кисели туфи и туфити”.
Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори пачки пирокластични последователности и биостромни тела, отнесени понастоящем към състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Материалите на задругата заемат относително голям дял от обхвата на първоразрядното комплексно понижение. В пределите на картния лист те са разпространени в района южно от с. Жълтика, вр. Бозлукая, южно от с. Мишевско и южно от с. Търновци, като запълват Плазищенското понижение.
Единицата заляга с размив върху метаморфната подложка, седименти и пирокластити от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга и нормално върху туфозните седименти на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Процепват се от риолитови и трахириолитови тела от Устренския вулкански подкомплекс.
В рамките на картния лист задругата е изградена от разнообразни, преобладаващо бели и розовеещи масивни, по-рядко наслоени кисели туфи, като всред тях се установяват пачки, препълнени с алотигенни късове, изнесени по експлозивен път от подложката.
Южно от с. Мишевско се разкриват бели и кафеникави масивни порести пепелни до грубопепелни кисели туфи и ксенотуфи. Структурата е кристаловитрокластична. Витрокластите са бели, розовеещи, с големина до 1,5 cm. Формата им е неправилна или удължена. Девитрифицирани са до микрозърнест и влакнест агрегат, вероятно от кварц и К-фелдшпат. Кристалокластите са представени от кварц, плагиоклази, К-фелдшпат, клинопироксени и биотит. Ювенилните литокласти са от единични късове от сферолитови риолити. Ксенолитокластите (понякога в значително количество) са представени от гнайси, амфиболити, мрамори и кварц.
В района южно от с. Жълтика и вр. Бозлукая се разкриват сходни материали, разполагащи се върху бели пепелни до грубопепелни кисели кристаловитрокластични туфи с по-слоест изглед. С подобни характеристики са и туфите, разкриващи се южно от с. Търновци.
В пределите на картния лист пирокластитите са слабо зеолитизирани.
Максималната дебелина в района южно от с. Жълтика и вр. Бозлукая е 180 m, докато южно от с. Мишевско тя не превишава 40 m.
Туфите са отложени във воден басейн и са продукт главно на пирокластични потоци. Ние считаме, че техните центрове са свързани с киселата вулканска активност от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Други автори (Янев, 1980; Yanev, 1995; Moskovski et al., 1990, 2005) изказват мнението, че те са продукт на Боровишката калдера (outflow фациес).
Има множество K-Ar датировки за скали от подкомплекса, вариращи в рамките на 29,1 и 33 Ма (Фиг. 3). По данни от Ar-Ar датировки (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма), Седлари (32 Ма – к. л. Кърджали – М 1: 50 000) и с. Карамфил (31,82 Ма - к. л. Крумовград – М 1: 50 000), възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).
