7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) изследваната площ попада в зоната с интензитет VII степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,6 до 5,0, а в долината на р. Арда – до 5,1 – 5,5. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. В югоизточната част на площта, в околностите на с. Щерна е регистрирано двукратно проявено земетресение на 02.08. и 09.08.1939 г. с магнитуд 1,00 и дълбочина на хипоцентъра 2 km. Западно от с. Галище е регистрирано земетресение на 19.03.1951 г. с магнитуд 4,30 и дълбочина на хипоцентъра 20 кm. С интензивност ІV степен е земетресението с епицентър в Ардино, свързано с голямо земетресение в Турция. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са от порядъка на –1 mm/a. За периода 1930 – 1985 г. те са от –0,5 mm/a в североизточните части до +0,5 mm/a – в югозападните.
Свлачища. В изследваната площ свлачищата са малки, плитки, делапсивен тип, рядко с добре изразен свлачищен откос. Някои от тях са реактивирани в резултат на проливните сезонни валежи и повишаване нивото на подпочвените води. Такова е свлачището при с. Дрянка, активирано през 1998 г. Дължината на свлачищното тяло е 175 m, а обемът на свлечените маси е 1500 m3. Застрашени са жилищни и стопански сгради. Съвременни плитки свлачища се наблюдават около с. Падина и с. Жълтика. В периодите на интензивни валежи се активират свлачищните процеси по ерозионните склонове, вследствие на което се прекъсват напълно или частично горските пътища в района на с. Сливка и южно от Ардино.
Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно затрупване на пътни съоръжения, преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Образуването им е в зависимост от пукнатинната и разломна тектоника, разкритията на скали с различни физикомеханични свойства и климатичните особености. По-големи срутища се установяват северно от с. Църквица, в стръмните долинни склонове на р. Дамица и в подножието на вр. Аладак. Срутените блокове са с големина до няколко кубически метра.
Наводнения. Към явленията с внезапно действие се отнасят наводненията и свързаните с тях разрушителни ефекти – подкопаване на брегове, засилване интензитета на гравитационните процеси, разрушаване на комуникационните съоръжения, сгради и др. В долината на р. Арда при с. Вехтино през м. ноември 1961 г. в резултат на снежно-дъждовни прииждания водният обем е достигнал екстремните стойности от 2015 dm3/s/km2. В това отношение изграждащата се каскада “Горна Арда” в този район крие голяма потенциална опасност. Катастрофални наводнения, причинени от поройни продължителни валежи, са ставали през 1990, 1996, 2000 и 2005 г.
Обрушване в подземни изработки. Рисковите процеси се свързват с внезапно обрушване и локални слягвания вследствие намаляването устойчивостта на скалите, понижаването на хидростатичния напор, наличието на разломни зони, динамичното въздействие и др. Потенциално опасни са множеството подземни галерии (нах. Еньовче) в района на с. Еньовче.
