Вместваща среда на металните полезни изкопаеми са метаморфните скални разновидности на Ардинската и Старцевската литотектонска единица. Характерно за тях е пространствената привързаност към регионалните зони на срязване –„ Канарата” – североизточно продължение на Старцевската, и Боровишката зона. Последната е условната граница между Източни и Западни Родопи.
6.1.1. Черни метали
Представени са с незначителни проявления на желязо (с. Светулка), хром и никел (Ардинско), манган (с. Еньовче), и др. Свързани са с нива на железноносни кварцити и ултрабазични тела. Метаморфогенното хром-никел-магнетитовото орудяване е привързано към контактите на ултрабазичните тела с мраморите от метаморфните единици. Разграничени са два минерални типа: магнетитово-магнезиално-силикатен и магнетитово-кварц-карбонатен. Главен руден минерал е хром-никелсъдържащия магнетит.
6.1.2. Цветни метали
Хидротермално–плутогенните находища, проявления и индикации на цветни метали (кварц-галенит-сфалеритова или кварц-полиметална формация) са концентрирани в металогенни обекти, представени от: източната периферия на Давидковското рудно поле; Ардинско рудно поле; Бялизворско рудно поле, както и рудоносни площи – Гълъбовска, Горнопраховска и Контилска.
Давидковско рудно поле. Разкрива се източният фланг на полето, формирано отсевероизточните (Давидковски), Щипченьовски и Дряновски рудни блокове. Всеки от тях се характеризира с определена специфичност (Нафтали и др., 1990). Главен носител на руда е кварц-сулфидния стадий. Приоритет имат ИСИ рудовместващи структури и местата им на спрягане със север-северозападните. Най-добре е изучено находище „Щипченьово”.
Ардинско рудно поле. Заема най-североизточния сектор на Старцевската зона на срязване, разкъсана от скарново-рудни жили със субекваториална посока.
Начало на изучаването на орудяванията в Ардинско се поставя през 1953 г. През 1956–1965 започва разработването и експлоатацията.
Орудяването е компактно, с масивна до връслечна текстура. Основен носител на метал е галенит-сфалеритовата минерална парагенеза. а наличието на самородно сребро и злато се свързва с последната (Бонев, 1991). Хидротермалните изменения са хлоритизация, епидотизация, серицитизация, окварцяване. Богатото, но в ограничен мащаб метасоматично орудяване се дължи на благоприятно съчетаване на структурни, литоложки и физикохимични фактори.
Бял изворско рудно поле. Като самостоятелна металогенна единица е отделено от Нафтали и др. (1990) въз основа на признаци, предпоставки и закономерности в разпределението на орудяванията в този район. В рудното поле по-известни находища и проявления са Мусево-Паспал, Стоянов мост, Бял извор, Диамандово и Еньовче (+Ag). Първите търсещо-оценъчни работи започват през 50-те години на миналия век и продължават с прекъсвания до 1990 г.
Единственото промишлено и най-добре изучено находище е „Еньовче”. Експлоатацията му е започнала през 1959 г. В края на 70-те години са проучени и експлоатирани мангановите рудни тела, като се започва проучване и добив още на жилни оловно-цинкови и метасоматични орудявания. В отделни участъци са установени и промишлени съдържания на мед и сребро.
За основната в рудното поле оловно-цинкова минерализация са обобщени следните минерални парагенези: кварц-пиритова, кварц-пирит-халкопиритова, кварц-пирит-арсенопиритова, кварцова и халцедонова.
На този етап общата оценка е слаба перспективност с разпокъсаност, малки по размери и с невисоки съдържания рудни тела. Подобна е оценката и за самостоятелни злато-сребърни орудявания.
Гълъбовска рудна площ. По-известните проявления са Орлов камък, Друма, Кошарището, Могилата, Мариново. Те засебяват разнопосочни кварцови жили и зони на хидротермална промяна с неиздържани параметри. Основни рудни минерали са сфалерит и халкопирит, а второстепенни пирит и галенит. Установени са на места завишени съдържания на мед и бисмут (Мариново); мед, злато и сребро (Кошарището); сребро (Могилата) .
Oстаналите индикации в района са привързани към къси, неиздържани на повърхността субекваториални структури. Хидротермалната им промяна има малка дебелина и е с променлив характер на къси разстояния. Преобладава кварцов пълнеж с впръслеци от сулфиди.
Праховска рудна зона. Установена е от Кацков и др. (1966ф). Хидротермално променените зони (5 бр.) имат широко площно разпространение. Сред тях са развити орудени кварцови жили. Минералната им парагенеза е съставена от пирит, сфалерит, халкопирит, арсенопирит, графит и кварц. В отделни участъци е установено и злато. Генералната посока на зоните е СЗ.
Направена е оценка за горните нива на орудяването, а като цяло перспективите на тази площ не са изяснени.
Контилска рудна площ. Тази зона обхваща няколко кварц-полиметални проявления, разположени в преходната граница между Източни и Западни Родопи. Хидротермално променените зони и кварцови жили съдържат полиметална минерализация с ниски стойности. Те са многократно тектонски обработени и значително засегнати от окислителните процеси. Посоката им е СЗ, като в участъците, спрегнати с по-маломощни СИ жили, са установени завишени съдържания на мед, сребро и злато.
