Песъчливо-глинестата задруга е отделена като неофициална литостратиграфска единица от Саров и др. (2000ф). Седиментите на задругата са включвани в състава на Ахматовската свита – втори макроцикъл (Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Драгоманов и др., 1981, 1984).
Единицата се разкрива в района на с. Корен в североизточната част на картния лист.
Долната граница на задругата е неравна, размивна с метаморфитите на Тракийската литотектонска единица. Горната граница с плиоцен-плейстоценските наслаги има същия характер. Там където седиментите се разкриват на повърхността, в горната си част са обогатени с карбонатно вещество – наблюдават се ядки, конкреции, повлекла и тънки до 0,15–0,20 m лещи и пластове от прахообразни карбонати.
Седиментите са континентални, алувиални утайки – пясъци, слабоспоени пясъчници и глини. Гравийните и дребночакълните седименти имат подчинено участие.
Неспоените пясъци и слабоспоените пясъчници са сиви, светлосиви, сиво-зелени, сиво-жълти, белезникави, разнозърнести. На места се наблюдава коса слоестост. Те са полимиктови, със зърна от кварц, фелдшпат, слюда, ръбати и заоблени скални късчета от по-старите скали. Често преминават в песъчливи глини и глинести пясъчници. Спойката им е рахла, глинеста.
Глините и глинестите алеврити образуват различно дебели пластове. Цветът им е сив, тъмносив, сиво-зелен, жълто-зелен, кафеникав.
Гравийните, дребно и среднокъсови чакълни седименти образуват тънки пластове и лещи всред пясъците, пясъчниците и глините. Те са рахли, с песъчлив матрикс, слабоспоени, с добре заоблени късове от метаморфни скали, вулкано-седиментни скали и кварц.
Дебелината на описаните седименти се изменя в широки граници в зависимост от неравната подложка, но не превишава 50 m.
Възрастта е меотска, доказана с бозайна фауна (И. Николов, 1985).
4.4. Неоген–кватернер
Отделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено за първи път от Саров и др. (2000ф) въз основа на литостратиграфски и биостратиграфски данни. По литоложки и генетични особености те са алувиални и алувиално-пролувиални.
4.4.1. Алувиални наслаги (aN2-Q1)
Алувиалните наслаги с плиоценско-плейстоценска възраст имат по-голямо площно разпространение в северната част на площта, в района на селата Жълти бряг, Корен и Малък извор. Разкриват се и по левия склон на р. Бързей, между с. Татково и с. Царева поляна, при с. Долно Войводино и с. Орлово.
Наслагите покриват с размивна, неравна граница неогенските и палеогенските седименти и метагранитите. Горната им граница с алувиалните наслаги с плейстоценска възраст има същия характер.
В основата плиоценско-плейстоценските наслаги са изградени от несортирани до грубосортирани разнокъсови много добре заоблени полимиктови чакъли и разнозърнести ръждивокафяви пясъци. Преобладават късовете от ожелезнен кварц, количеството на които достига до 80%. Между селата Горно Войводино и Долно Войводино наслагите са представени от разнозърнести пясъци и слабоспоени пясъчници с коса слоестост и жълтеникаворъждив цвят. На места се прослояват от неиздържани лещи и прослойки от дребно- до среднокъсови чакъли, гравий и глинести пясъци до песъчливи глини. Нагоре следват от дребно- до среднокъсови чакъли и разнозърнести пясъци.
Източно от с. Мандра и с. Орлово, както и южно от с. Книжовник се разкрива основният чакълен хоризонт. Чакълите са много добре заоблени, с различна големина, предимно от ожелезнен кварц. Матриксът им е от разнозърнести, кафяворъждиви до ръждиво-червени пясъци и глинести пясъци, количеството на които се увеличава в горната част на разреза.
Дебелината на плиоцен-плейстоценските наслаги се изменя от 5–7 m до 15–30 m.
При с. Мандра в тези наслаги е намерена гръбначна сухоземна фауна – Anancus arvernensis G r. et J o b. (И. Николов, 1985).
4.4.2. Алувиално-пролувиални наслаги (a-prN2-Q1)
Алувиално–пролувиалните наслаги се разкриват в района на с. Силен. Покриват с неравна ерозионна граница седиментите на Вълчеполската свита.
Наслагите са изградени са от грубокъсови чакъли и по-рядко валуни с глинесто-песъчлив матрикс. Късовете са с разнообразен състав, но преобладават тези от кварц. В източна посока чакълите постепенно издребняват и се увеличава количеството на песъчливо-глинестия компонент.
Дебелината достига до 10 m.
