4.5.1.1. Алувиални наслаги – на надзаливни тераси (aQp)
Наслагите се установяват се североизточно от с. Жълти бряг, където изграждат първа надзаливна тераса на р. Бързей. Изградени са от различни по форма и степен на заобленост чакъли и валуни, с грубопесъчлив матрикс. Над тях следват разнозърнести пясъци до глинести пясъци, опочвени в горната част. Дебелината достига до 4–5 m.
4.5.2. Холоцен
4.5.2.1. Алувиални наслаги – руслови и заливни тераси (aQh)
Алувиалните наслаги изграждат заливните тераси на р. Перперек в долното и течение, р. Селска, р. Бързей, р. Карандере и по-големите им притоци.
Наслагите са представени от пясъци и глинести пясъци, които преобладават, и дребнокъсови добре заоблени чакъли с разнообразен състав. Пясъците са разнозърнести, на места с лещи и прослойки от глини или примес от чакъли. Имат груба хоризонтална слоестост. Русловият фациес е чакълно-валунен, с незначително количество грубопесъчлив матрикс. Към горното течение на реките преобладава чакълно-валунната фракция. Чакълите и валуните са различно заоблени, а петрографският им състав зависи от подхранващата област. Преобладават тези от кварц, вулканити, брекчоконгломерати, пясъчници и много рядко от метаморфни скали.
Дебелината достига до 8–10 m.
5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ
5.1. Развитие на представите
Разглежданата площ заема междинното пространство между Източните Родопи и Сакар. В резултат на това, този район е разглеждан като типична автохтонна Родопска структура (Яранов, 1960; Боянов и др., 1965; 1984). Ж. Иванов (1998) и Герджиков (1999) отнасят същия район към Сакарската тектонска единица. Според тях тя има автохтонен характер и ранноалпийска възраст на структурите. Районът около Харманли, Книжовник, Тънково и Стамболово се разглежда като част от Изворовския купол. Ядрената му част е изградена от равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити, разглеждани от тях като алпийски синтектонски гранити, метаморфозирани през алпийско време.
Според нас допалеогенският фундамент в района като цяло (дотриаско-юрската подложка и триаско-юрската последователност) е участвал в ранноалпийската компресионна навлачна постройка на Родопите. Аналогични по възраст материали като част от тази навлачна пластина се откриват в скалите на Мандришката литотектонска единица в Източните Родопи, независимо от установените фациални и литоложки разлики в триаско-юрските метаседименти и вулканити. В началото на късната креда единната дотогава навлачна пластина е срязана от Маришката отседна зона и Сакарската част от пластината е придвижена дясноотседно в сегашното ù положение.
Представите за развитието на процесите, оформили съвременния строежен план на Родопите, както и тясната позиционна и темпорално-генетична връзка между залагането на Източнородопската комплексна депресия и късноалпийските структури от други части на региона, генерирани във фундамента, са коментирани в Обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Крумовград, Кърджали, Златоград и др.
Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейтектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, частично представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук поясът е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.
