5.2.1. Съподчиненост на структурите и критерии при тектонското райониране
Подходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата за съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източните Родопи (фиг. 12).
При тектонското райониране, отразено на геоложката карта и обяснителната записка към нея, е възприет терминологичен подход, по-различен от използвания в по-рано издадените карти и обяснителни записки. Терминът „структурна зона” (респ. „подзона”), употребяван в традиционния си по-широк обем, тук е заменен с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”. Промяната е мотивирана от по-тесния смисъл, който понястоящем (при тектонското райониране на Алпийките и Карпатските терени) се влага в термина „зона”, касаещ регионални структури с определен по-висок ранг.
Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост.
Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо структурите от трети ред. От своя страна те са с тектонски и/или вулкано-тектонски характер. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж.
В рамките на второразрядните структури се осъществяват разноетапни разнородни деформации. Крайният им ефект се отразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития.
Във второразрядните структури с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни части. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с една или комбинация от две и повече треторазрядни структури. Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структури извън горепосочения йерархичен ред. Терминът „зона” се запазва поради традиционно наложилата се употреба, т. е. въвеждането им като такива в българската геоложка литература. Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R1 – ларамийски; R2 – илирски (късноеоценски); R3 – пиренейски (ранноолигоценски) и R4 – неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури (фиг. 12).
Фиг. 12. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източнородопското комплексно понижение (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист)
