Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф, 1999b). Новото наименование (с. Леново е споменато още при първоначалната дефиниция), се прилага за първи път при настоящите изследвания. Това мащабно съоръжение се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат (Е. Бончев, 1973).
Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм в неговите рамки. Вън от неговия периметър много рядко присъстват вулкански прояви от етапа на залагане. Той е с асиметрично сечение и неправилна в план, подчертано удължена в СЗ–ЮИ посока (~135º) форма. В най-общи линии заема пространството между с. Леново (к. л. Искра – М 1:50 000) и Крумовград (околностите на селата Пелин, Перуника и Чал. Дължината му между указаните селища е около 74 km.
По време на етапа на залагане в рамките на трога се оформят два клона – североизточен и югозападен, свързани помежду си с напречно разположен ръкав. Пълно описание на структурата се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.
В проучената площ е застъпена част от североизточния клон. Тя включва продължението на изток (т. е. източната част на СИРП), маркирано по седиментите на Пъдарската свита между селата Черешица и Долно Съдиево (к. л. Славяново – М 1:50 000). Дължината на този отрязък е 23 km с нехарактерна, косо разположена спрямо генералното удължение на трога субекваториална ориентация. Същата обаче съвпада с И–З ориентация на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура, като заема почти изцяло южната половина на Звинишката кръгова структура (западна част на ЗИКС) и продуцира приабонския Поповецки линейно-гнездови вулкан с аналогична ориентация. Ширината на повърхността в рамките на наложената ЗИКС е около 6 km.
Поповецки линеен вулкан. Под това наименование се регистрира новоотделена вулканска структура, макар че линейно-гнездовата подредба на среднокисели приабонски тела е едно от основанията за обособяването и определянето на магмопроводящия характер на Звинишката кръгова структура на ранните (приабон-ранноолигоценски) етапи от нейното развитие (Йорданов, 1996ф; Йорданов – в: Саров и др., 2002ф).
Поповецкият вулкан от линейно-гнездови тип обединява известен брой неголеми, неправилни, изометрични или удължени паралелно на разпространението секущи или послойни (последните упоменати от В. Георгиев и др., 1997ф) тела. Те са разположени броеницоподобно по субекваториално изтеглена линия в южните отдели на ЗКС (южно от ядрените части на структурата), северно и паралелно на удължението на Силенския линеен вулкан. Западният фланг се разполага на около 1 km СЗ от с. Страхил войвода, а източният – на около 1 km ССЗ от с. Воденци. Дължината на тази зона е приблизително 4,5 km.
Скалите на вулкана просичат или се вместват всред седименти на Пъдарската свита и следват ориентацията на троговото разклонение в източната част на СИРП. Съставът и разположението им са предпоставки за възприетата късноеоценска възраст.
