Този тип структури, предшестващи формирането на второразрядните, са отделени за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф; Йорданов, 1999b). Към тях се отнасят Крумовградското и Припекското понижение, чиито дефиниции са допълнени с характеристики за обхватност („панизточнородопски”) и сложност („съставни”, фрагментарни депресии).
На територията на картния лист са застъпени само части от Припекското понижение.
Припекско понижение. В рамките на първоразрядната структура понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо подстилащото – Крумовградско понижение (фиг. 12), по отношение на което се явява наложено. Маркира се по развитието на запълващите го материали на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на етапа R21. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред. Като структура от указания типв пределите на изследваната площ попадат части от западната периферия на Лозенското понижение.
Лозенско понижение. Структурата е дефинирана за първи път от Боянов и др. (1958ф) и е сравнително подробно описана в Боянов и др. (1992). Според авторите тя е полуизометрична и се очертава по центриклиналното разположение на палеоцен-еоценските (Крумовградска група) и приабонски отложения (брекчоконгломератна и въгленосно-песъчлива задруга). Към понижението е отнасян и Лозенския вулкан или т. нар. задруга на Лозенския кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992). Боянов, Горанов (1997ф) го включват към единна „Лозенско-Ибреджекска зона”.
При настоящата подялба Лозенското понижение се очертава само по разпространението на Ивановска група в- и северно от Ибреджекския хорст. То представлява най-голямата по площ и дебелина на изпълващите го седименти съставна структура в обхвата на Припекското понижение. В частното понижение, за разлика от останалия ареал на разпространение на групата, се осъществява сравнително разнотипна седиментация. Дължината на структурата е 24 km при максимална ширина 18 km.
На територията на к. л. Книжовник западният контур на разпространение на Подрумченската свита в рамките на Ибреджекския хорст от района на с. Долно Ботево е първично обусловен (Йорданов в: Саров и др., 2002ф), т. е. тук се очертават западните граници на Лозенското понижение от етапа на неговото заложение (R21). На север в околностите на с. Малък извор тази рамка се маркира по скалите на Бисерската и Подрумченската свита, разположени директно върху кристалинния фундамент. На R22 – ранноилирския подетап западните части на структурата стават поприще на морска седиментация, осъществена в най-източните окрайни зони на наложеното Ранилистко понижение. Фрагменти от него са съхранени и в източна посока (Лозенски вулкан – к. л. Славяново – М 1:50 000).
