5.2.3.1.Североизточнородопското понижение (СИРП) Отъждествява се с пространството, рамкирано по границата на Ранилисткото понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската и Боровишката вулкано-тектонска структура.
СИРП има генерално СЗ–ЮИ направление (~130º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ то е тектонски ограничено по разломи, оформящи Тополовския клин. Югоизточният му фланг се маркира по центриклинално оформена зона, отново тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче или зоната на Авренския разлом (к. л. Крумовград – М 1:50 000). Второразрядната структура не бива да бъде съпоставяна със „Североизточнородопско понижение” (Боянов и др., 1995) и само отчасти отговаря на т. нар. Североизточнородопска зона (Boyanov, Goranov, 2001).
В обхвата на понижението се отделят четири части – северозападна, централна, югоизточна и източна. В рамките на картния лист са застъпени площи от най-източната и СИ периферия от централната и източна част на СИРП.
Централна част.Като цяло тя е сравнително симетрична (25 х 27 km). За нея е характерен относително най-висок стил на нагънатост, следящ генералната ориентация и свързан с етапа на троговото заложение (R23). Самата тя може да се подели на три паралелни участъка, маркирани по СИ и ЮЗ клонове на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, както и един разделителен (централен), оформен по разположението на Габровската и Солищенската структура. Централният участък включва и напречно разположен между указаните структури ръкав, свързващ двата паралелни клона на вулкано-седиментния трог между селата Каблешково и Пчеларово (к. л. Николово – 1:50 000).
Северозападната граница на централната част се маркира по външния, най-често тектонски обусловен контур на разпространение на продуктите от докалдерния и син-посткалдерен етап от развитието на наложената Боровишка вулкано-тектонска структура (северозападна част). Като най-общо югоизточно разположена ограничителна линия се възприема коляновидно прегънатото трасе на Кърджалийския разлом, който я отделя от североизточната част на Момчилградското понижение и западната периферия на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура.
В пределите на картния лист в пространството на централната част попадат две треторазрядни единици – Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградският вулкано-седиментен трог, както и част от трансзоналната Кърджалийска депресия.
Обособяването на централната част е в известен смисъл условно поради основното разпространение (продължение на изток) на части от посочените две треторазрядни единици в периметъра на Звинишката кръгова структура (ЗКС). Тези части са обособени като източна част на СИРП. Треторазрядните единици, общи за двете части, се характеризират по-долу.
