Други гънкови структури. Към тези структури се отнасят локално проявените подводно-свлачищни гънки, гънки на ерозионно разтоваране и приразломни гънки (Йорданов в: Саров и др., 1997ф).
Подводно-свлачищни (конседиментационни) гънки F21 (табл. 4) са установени всред тънкоритмичната алтернация на песъчливо-мергелно-алевролитова пачка на флишоидната задруга (карбонатно-теригенен комплекс) по р. Циганско дере. Гънките са с дециметрови до метрови размери, цилиндрични или от типа „куфарна дръжка”. Постилат се и се покриват от субхризонтално наслоени скали на пачката със S0 80/20º при Lb 70/5–10º.
Гънките на ерозионно разтоварване (F7– табл. 4) са описани за първи път от Йорданов (1996ф). Като техен представител в изследвания район се приема т. нар. Мъгленска антиклинала, оформяща билото източно от стената на яз. Бенковски. Антиклиналата е от брахиструктурен тип или полуизометрична с размери от порядъка на 200 х 300 m, със субекваториално изтеглен шарнир. Ядрото е изградено от плавно повиващи на север и юг пластични рифогенни варовици, изцедени към еродираното пространство, първично заето от кисели туфи на Стоманския вулкан. Същите оформят плавно затъващите под ъгъл 10–15º на север и юг крила на структурата.
Към приразломните гънки е отнесено голямото плавно синформно огъване по пачката на дебелослоестите пясъчници от флишоидната задруга, оформено в южното крило на Яминския разлом по източния бряг на дола северно от с. Веслец.
Блокови структури. В рамките на изследваната територия са застъпени централните и североизточни участъци на Къпиновския грабен, както и по-голямата – източна част на Дранговския блок.
Къпиновски грабен. Тази структура е широко известна в литературата като „Кирковско-Къпиновски грабен”, но с обособяването на Кирковската грабен-брахисинклинала (Йорданов в: Саров и др., 1997ф) като негово естествено продължение на СИ, двете структури би следвало да бъдат разграничавани.
Като цяло грабенът представлява и най-вероятно унаследява заложена до R23-етапа тясна, изтеглена в СИ–ЮЗ посока (55º) първично обусловена и дълбоко врязана каньонообразна структура, разположена между Кесебирската подутина и Дранговския фрагмент. Дължината му от държавната граница с Гърция (к. л. Дрангово – М 1:50 000) до околностите на селата Гюрген и Чакаларово е около 7,6 кm. Ширината в най-отворените участъци достига 500–700 m, а на места не превишава 150–200 m. Пълнежът на структурата е почти изключително от най-ниско разположените в разреза на карбонатно-теригенния приабон-долноолигоценски комплекс силно уплътнени седименти на брекчозната задруга. Дебелината на пълнежа на ЮЗ значително намалява.
Структурата е ограничена от два субпаралелни разлома, като северозападният притежава белезите на десен отсед с комбиниран или разседен характер. Отделни, често издържани в пространството участъци от него са трансформирани на един по-късен етап в ЮИ вергентни възседи, по които метаморфити на Крумовишката литотектонска единица от ЮИ периферия на Дранговския блок са надхлъзнати върху приабонските седименти на карбонатно-теригенния комплекс. Възседните движения по указаната линия са установени от Кацков и др. (1965ф). Съдейки по незначителната редукция на грабена, те са нискоамплитудни, най-често с наклони в границите 45–65º. Югоизточната ограничителна тектонска линия е с разседен характер, но в непосредствена близост са локално установени по-късни отседни харнишови повърхнини, указващи най-вероятно за отседни движения, отново нискоамплитудни.
Според Боянов (в: Кожухаров и др., 1995) залагането на структурата се свързва с конседиментационни разломявания, а предвид това, че пълнежът на грабена е възприеман с принадлежност към Крумовградска група, се налага изводът за неговото най-ранно заложение. Саров (2005 – устни данни) предлага идеята за грабен, свързан с регионална отседна flower-структура тип „лале” и търси потвърждение в установените при настоящите изследвания отседни движения като късно крехко възобновено доразвитие на споменатите структури. Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) обвързва формирането на структурата с ранните етапи на дезинтеграция на Дранговския блок (R23) и неговото издигане и взаимодействие със съседните кристалинни мегаблокове, довели до формирането на опасващите го Каялобска и Кирковска грабен-синклинала (R31 пиренейски подетап). С R33 пиренейския подетап се обвързва залагането на Сушицката комплексна вулкано-тектонска структура (к. л. Дрангово – М 1:50 000), а калдерните пропадания и нови етапи на емерзия в блока преобразуват разсед-отседните повърхнини в ЮИ вергентни възседи и локални навличания. Още по-късни разсядания допълнително усложняват споменатите взаимоотношения.
Дранговски блок. Структурата е отделена от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). В строежа ù участват метаморфити на Крумовишката, Боровишката, Кърджалийската литотектонска единица и аплитоидни гранити. Блоковото оформяне вероятно започва още с началните етапи от залагането на първоразрядната комплексна депресия (R1). Съществена роля играят разломите, свързани с R13 – пиренейски подетап (Могилянската разломна зона на к. л. Дрангово – М 1:50 000 и Джеровският разлом), а окончателната дезинтеграция от югозапад се свързва с финалните етапи от развитието на Кушленската калдера (Горскоизворски калдерен разлом) западно от изследваната площ.
