Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

Изтегляне 4.95 Mb.

страница	62/71
Дата	27.01.2024
Размер	4.95 Mb.
	#120120
Тип	Задача

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 71

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

гънкови (F) и гънково-блокови (BF) структури						деформацио- нен етап
Генетични групи		генерации, индекс	ендогенни (тектогенни)	генерации, индекс	екзогенни
			тип		тип
Постседиментационни		B F₆	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄³
		F₆	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори			R₄²
			Преработка
		F₅	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R₄¹
Син- постседиментационни	синккал- дерни	BF₄	преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания			R₃⁽⁴⁾
	синвулкански			F₄	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R₃²
		F₃ (BF₃)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R₃¹

Син- постседиментационни	синвулкански			F₂³	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R₂⁽⁴⁾
				F₂²	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R₂³
		F₂(BF₂)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F₂¹	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен тационни (по отношение на R₂²)		F₁(BF₁)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови			R₁- R₂²

бедрата са непостоянни, но най-често средностръмни до стръмни в прибордовите (приразломните) зони на ограничителните разседи.

Дълбочината в ядрените участъци e около 400 m, постепенно изтъняваща на ЮЗ.
Момчилградска синклинала. Структурата е описана за първи път и под това наименование от Яковлев и др. (1954ф). Като „синклинорий” или „грабен-синклинала” се разглежда съответно от Е. Бончев (1960) и Шабатов и др. (1965ф).
В първоначалните представи тя е дефинирана най-общо като заключена в пространството между източната периферия на Централнородопската подутина (Мадан-Давидковското подуване) и Източнородопския блок-свод. Тук е очертан нов ЮИ борд, което предполага нова конфигурация и съответни характеристики. Синклиналата представлява малоамплитудна, плавна, отворена асиметрична F₅ гънка (табл. 4) от брахиструктурен тип с обща дължина 45 km и максимална ширина 24 km. Шарнирът ù има ЗЮЗ–ИСИ направление (55–60º). Основното прегъване се трасира най-общо между югозападния центриклинален завършек, оформен по скалите на флишоидната задруга в района западно от с. Мъженци (к. л. Златоград – М 1:50 000) до околностите на с. Островец (к. л. Кърджали – М 1:50 000).
Северозападното крило, заемащо значителна част от територията на к. л. Кърджали (М 1:50 000), е изградено от единиците, изпълващи съответно Кърджалийското и Плазищенското понижение.
В пределите на картния лист югоизточното крило се очертава частично по скалите на мергелно-варовиковата задруга, Лисичарската и Пъдарската свита (Свободиновска вулкано-седиментна група), карбонатно-теригенния комплекс, Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска вулкано-седиментна група), и варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс) от Нановишкия вулкански комплекс.
И в двете крила в основата и откъм кристалинните бордове са развити неравномерно груботеригенните материали на Крумовградската група и Подрумченската свита (Ивановска група).
В ядрените части на структурата, очертани на к. л. Джебел, се разполагат скалите на Джебелската свита, пачките от основата на Звезделския вулкан, варовиковата задруга и пирокластите на Стоманския вулкан. На североизток евентуалното (условно) продължение на Момчилградската синклинала би могло да се търси в Нановишкото грабен-синклинално калдерно понижение, запълнено основно от скалите на Равенския вулкански комплекс (извън картния лист).
Наличието на тектонски граници по някои отрязъци от контура на крилата не е основание за възприемане на „грабен-синклиналното” определение. На нейния фон могат да се набележат множество разноориентирани, по-локално проявени и сравнително къси прегъвания от по-нисък ред, но те не са от естество да придадат „синклинориен” характер на структурата.
Растнишка флексура. Установена е и описана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Структурата, заедно с нейното западно продължение (т. нар. Мъженска флексура), осъществява сравнително локално проявен „преход” между Бенковското понижение, Кърджалийската депресия и Джебелското понижение, осъществен на неотектонския етап. Първичното ù заложение е възможно свързано с разположението на т. нар. Мъженска бариера, предшестваща тектонските събития, свързани със залагането на Кърджалийската депресия (R¹₃).
От запад най-осезателно е флексурното огъване между селата Мъженци и Загорски (к. л. Златоград – М 1:50 000). В източното ù продължение на к. л. Джебел Ю от с. Растник бедрото на флексурата е локално преобърнато до 75° на юг и надхлъзнато на север, с което тя придобива S–виден характер. Люспуването е осъществено по Яминския разлом от системата на Пресешката дислокация – крехко доразвитие на флексурното стъпало. Пропадналият от север блок е значително денивелиран, свеждайки нивото на Мъженската бариера до нивото на туфозната задруга (Стомански вулкан).

Изтегляне 4.95 Mb.

Сподели с приятели: