Гънкови и гънково-блокови структури. В изследваната площ са застъпени Кирковската грабен-брахисинклинала, Момчилградската синклинала, както и Растнишката флексура.
Кирковска грабен-брахисинклинала. Структурата е отделена и описана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Тя представлява естествено североизточно продължение на Къпиновския грабен и по-точно рязкото му уширяване и удълбочаване на СИ в района между селата Чакаларово и Джерово. Тя се определя като BF3 структура (табл. 4), оформена на R31 раннопиренейския подетап чрез редукция на пространството между най-западните части на Кесебирската подутина и ЮИ периферия на Дранговския блок.
В строежа на структурата взимат участие само скалите на карбонатно-теригенния приабон-ранноолигоценски комплекс. Общо взето асиметрично и нееднакво представени са долните му части, изградени от преобладаващо полигенните уплътнени брекчи до конгломератобрекчи на базалната брекчозна задруга и преходната пясъчниково-брекчоконгломератна пачка. Те изграждат сравнително добре оформена югозападна центриклинала при с. Чакаларово. Ядрените участъци се изпълват от флуксотурбидитната седиментация на флишоидната задруга.
Структурата представлява постепенно отваряща се в план, изтеглена в ЮЗ–СИ посока брахигънка с линейно ориентиран (60º), дълъг около 6 km шарнир, приблизително следващ долината на р. Арабаджийска от указаните центриклинални участъци до района непосредствено северно от с. Кирково. Ширината ù се увеличава ветриловидно от около 1 km (ЮИ от с. Джерово) до около 3 km между мах. Априлци и южно от шосето за с. Домище. Тук тя постепенно губи линейния си характер и вследствие на уширеното междублоково пространство придобива неправилна форма. Наклоните в
Табл. 4. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопско комплексно понижение
