Костов (1954) изказва мнението, че определени дайки и тела от кисели вулканити от Източнородопския регион очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини.
Галенитска тензионна зона. Зоната е дефинирана от Р. Иванов (1960). Маркира се от множество изолирани едно от друго наземни изометрични или линейни тела и вулкански постройки, образуващи сноп със изток–югоизточно направление (110–120º), следящ се на дължина повече от 50 km при ширина от 3–4 до над 20 km. Отделните линейни тела в повечето случаи имат сходно ИЮИ удължение.
В пределите на к. л. Джебел вулканските тела са представени от киселите продукти на Устренския вулкански подкомплекс, изграждащи Устренския ефузивен масив (Горанов и др., 1960), както и лави и пирокластити на Стоманския (Зливръхски) вулкан от състава на същия подкомплекс. Двете постройки изграждат фланга на обособената тук Устренска, ЗСЗ подзона на Галенитската тензионна зона, съчленяваща се в района на селата Рогозче и Старово с изток–югоизточната – Пчелоядска подзона на обединяващата ги структура. Подзоната включва продуктите на големия Пчелоядски вулкан от линейно-гнездови тип.
Устренска подзона. В пределите на картния лист подзоната включва части от Устренския ефузивен масив и Стоманския вулкан
Устренски ефузивен масив. Данните от настоящето изследване на Източните Родопи определят масива като група куполи (dome-cluster), изграден преобладаващо от неравномерно разположени (групирани или изолирани) екструзивни тела и куполи на изстискване (Горанов и др., 1960; Янев, 1981; Yanev, 1998), главно по периферията на които са оформени често промишлени по размери перлитови зони. Перлити изграждат и самостоятелни малки тела или къси потоци. Не се потвърждава изразеното от Атанасов и др. (1972) становище за преобладаващо покровния, разкъсан впоследствие тип ефузия.
На к. л. Джебел от скалите на вулканската постройка е обхваната по-голямата част от два големи, удължени в изток–западна посока екструзива с размери 1–1,5 х 0,5 km. Телата се разполагат в района на с. Воденичарско и Белов връх (СЗ ъгъл на к. л. Джебел). Основните канали са съсредоточени на к. л. Златоград около селата Устрен, Пловдина и Селянка. За киселите екструзивни тела с разнообразни размери е много характерна вертикалната призматична напуканост. Телата просичат фундамента и целия палеогенски разрез до седиментите на Джебелската свита включително. Високоиздигнатите постройки са предпоставка за развитие по периферията им на значителни по размери колувиално-срутищни езици.
Стомански вулкан. Вулканът е последният от поредицата постройки по протежението на Устренската подзона. Разположен е в ИЮИ ù фланг, в близост до условната граница на съчленение с Пчелоядската подзона на Галенитската тензионна зона. Съществено различие от останалите единични или клъстърен тип вулкани, маркиращи Устренската подзона, е големият обем пирокластика, предшестващ ефузивната (екструзивна) фаза от неговото развитие. Експлозивната фаза продуцира дебела до около 300 m серия от пирокластични потоци и пеплопадни туфи. Основният им обем е съсредоточен южно от вероятния главен канал, маркиран по риолитовия купол, изграждащ Зли връх СЗ от с. Стоманци.Той е с размери 300 х 500 m, слабо изтеглен в СИ посока. Разположен е асиметрично в северните части на постройката, което предполага насочени основно в южна посока ерупции. В план дисталните участъци очертават относително изометрична площ с диаметър около 4–5 km, разположена в южните части на Джебелското понижение.
