Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 4.95 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
| Звезделски вулкан. Тази треторазрядна вулкано-тектонска единица представлява мащабна палеовулканска структура, от която в площта на к. л. Джебел попадат почти изцяло централните и част от южните и западни периферни участъци. „Андезитобазалтова ефузия от хоризонт на ІІІ среднокисел вулканизъм” (Р. Иванов, 1960), част от „Стръмниридска вулкано-куполна структура” (Вапцаров, 1983), „Звезделска магмена структура” (напр. В. Георгиев и др., 1998ф), „Звезделска калдера” (Вапцаров, 1987) като част от Звезделския вулкански район (В. Георгиев и др., 1998ф), „Звезделски вулкански масив” (Harkovska et al., 1994) или „Звезделска вулкано-тектонска структура” (калдера – Йорданов, 1999б) – това са част от нейните определения. Съществуват схващания относно нейния магматогенен кръгов характер или вулканска постройка от централен тип с белези, характеризиращи я като типичен стратовулкан (Янев, 1981; Вапцаров, 1983; Nedialkov, Pe-Piper, 1998; Yanev et al., 1998). Според Raicheva, Marchev (2006) наличието на множество дайки, някои от които се считат за подхранващи канали на лавови потоци (Московски и др., 1990; Harkovska et al., 1998), определя по-скоро щитовидния тип на структурата.
Звезделският палеовулкан е причислявана към т. нар. Джебел-Звезделска зона (Кожухаров и др., 1995), Звездел-Крумовградска зона или „Звездел-Крумовградската вулкано-тектонска структура” (Boyanov, Goranov, 1997ф; 2001). Строежът на вулкана е относително прост. В периферните проксимални участъци в основата му са отложени две напълно сходни по състав туфитно-туфозни пачки с епикластити. Същите представляват издържани маркантни нива, разделени от т. нар. долна ефузия от базични до среднокисели вулканити – лавов покров с приблизително постоянна дебелина. Следва главната – т. нар. горна ефузия, която продуцира основно нееднократно, импулсно наслагващи се лавови покрови, изключително рядко съпътствани от слаби експлозии с локално развити пирокластични пачки (Йорданов и др., 2008d). В проксималните периферни части на структурата най-вече от север и юг са набелязани голям брой съхранени стълбове на подхранващи канали, сечащи както само долния, така и горния ефузивен покров. В дисталната периферия на вулкана пръстенообразно са развити множество субвулкански секущи и силообразни тела. В централните участъци се разполага „центриращият” вулканския апарат Звезделски плутон – хипоабисална интрузия, изградена от дребнозърнести кварцмонцогабра, монцогабродиорити, монцодиорити до граносиенити (Nedialkov, Pe-Piper, 1998). Новоустановеният строеж на непосредствената подложка спрямо централните участъци на вулкана, както и тектонските взаимоотношения между двете зони подкрепят тезата на Вапцаров (1983, 1987) за калдерния характер на Звезделския вулкан. Самият характер на калдерата не е уточнен в детайли. Вапцаров (1983) допуска, че калдерното пропадане предшества оформянето на вътрешнокалдерна, по-късна „вулкано-конусна постройка – Звезделския стратовулкан (s.s.)”. За подобно развитие свидетелства най-вероятно хипоабисалното ниво на внедряване на Звезделската интрузия. За „Звездел-Пчелоядското сводово издигане със силно субмеридионално удължение и като структура, свързна с магматичното огнище в ядрените части на Звездел-Галенитското рудно поле” съобщават Гергелчев и др. (1977). Тези данни не изключват едно по-късно резургентно издигане с последвало повторно частично пропадане, което се индикира от взаимоотношенията с вулканитите от Хубавелския участък. Самата конфигурация на централната (прикалдерна) част на вулкана е до голяма степен идеализирана. Сигурни в това отношение са субекваториалният разлом при с. Ветрен, запълнен от дебела повече от 20 m дайка; дъговидните силно хидротермално променени зони от района на с. Метличка и Билка, разломите от източната и СИ периферия на структурта. Към литодемичния пакет на Звезделския вулкан в рамките на изследвания район се включват скалите на части от новодефинираните Чуковско-Сулишка (северна) и Биримирско-Пловска (южна) дъга; Звезделския субвулкански пръстен, както и множество обособени в самостоятелни снопове или безсистемно ориентирани дайки със среднокисел състав. Чуковско-Сулишката дъга (по името на селата Чуково и Сулица, съответно на картни листове Джебел и Крумовград в М 1:50 000) представлява изпъкнал на север, дълъг около 18 km полупръстен, разположен по северната вътрешна периферия на вулкана. Изграден е от групирани, сравнително гъсто и равномерно разположени сателитни подхранващи канали, некове и куполи с изометрична форма. На територията на к. л. Джебел попада неговият западен фланг, маркиран по няколко канала в района между селата Прогрес и Чуково. Западният фланг на Биримирско-Пловската дъга е с ширина около 2,5 km. Разположен е между селата Златилист, Биримирка и основно северно от същото село. Зоната се следи в продължение на 5 km в източна посока, клиновидно стесняваща се до изцеждаща в района на с. Пловка. Най-впечатляващата сателитна структура тук е ветриловидният призматично напукан андезитобазалтов купол с диаметър 250–300 m, изграждащ вр. Асара (СИ от с. Златолист). Звезделският субвулкански пръстен маркира дисталните зони на главната вулканска постройка. Той има неправилна в план елипсоидна, силно удължена в изток–западна посока форма, приблизителна дължина 37 km и ширина около 17 km. Разполага се между с. Шипок (к. л. Златоград в М 1:50 000) до западно от с. Джанка (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) и с. Павлина (к. л. Крумовград – М 1:50 000). Изграден е предимно от разообразни по размери неправилни секущи тела, но много чест елемент са класическите силове при селата Делвино, Дюлица и др. Определяща роля за разпространението му в южна и северна посока имат съответно кристалинните бордове (напр. в района на с. Делвино) и Момчилград-Джанковската магмоконтролираща крипторуптура (извън изследваната площ). Дайковите скали са групирани в три основни снопа. Два от тях – Багрянско-Пазарският (Йорданов и др., 2008d) и т. нар. тук Светленски („Звезделски” по Георгиев и др., 1998ф) са субпаралелни, а третият – Самокитковски, е косо до напречно ориентиран спрямо първите два. Багрянско-Пазарският дайков сноп е разположен между селата Багрянка (к. л. Кърджали – М 1:50 000) и Пазарци (к. л. Крумовград, М 1:50 000). Структурата е със ЗСЗ–ИЮИ (~150°) направление, дължина 12 km и максимална ширина 2,5 km, миндаловидно изцеждаща към фланговете. В североизточния ъгъл на к. л Джебел са обхванати централните части на снопа, следящи се между селата Хубавелка и Веселина. Подробно описание за типа, механизма на залагане (кулисообразно ешелонизирано преотваряне) на дайките от СЗ му фланг в околностите на с. Багрянка са представени в Стоянов, Харковска (1993). Светленският дайков сноп има посока 100–110º, дължина около 6 km и ширина в границите 1–1,5 km. Разположен е между с. Разделна до източно от с. Нане. Единична дайка с аналогична ориетация е набелязана южно от с. Пчелояд. Някои от дайките се следят по протежение на 2–3 km. Дебелината им в повечето случаи не превишава 1–3 m, но макар и неиздържана по простирание, дайката в центъра на с. Билка достига ширина 100 m. Привързаността и трендът на снопа са сходни с ориентацията и разположението на телата и дайките от Пчелоядската подзона на Галенитската тензионна зона. Системни изследвания относно тектонския режим на формирането на тези структури са извършени от Карякин, Гергелчев (1972). Самокитенският ветриловиден сноп има генерално субмеридионално направление, дължина около3 km и максимална ширина 1,5 km. Разположен е в южната периферия на вулкана между ЮИ от с. Златилист до СЗ от с. Самокитка. Снопът е косо ориентиран по отношение на Свелинския сноп и радиално спрямо централните прикалдерни участъци на вулкана. Изтегляне 4.95 Mb. Сподели с приятели:
|