Соколински вулкан. Установен при настоящите изследвания (Йорданов в: Саров и др., 2008d).
Това е сравнително неголяма (2 x 1,5 km) по размери и обем на продуктите си самостоятелна постройка. Геометричният ù център се разполага на 2 km ИЮИ от с. Соколяне (к. л. Кърджали – М 1:50 000). Южните ù части са отнасяни към Момчилградския вулкански комплекс, а северните – към Звезделския комплекс (Георгиев и др., 1998ф).
На територията на к. л Джебел е обхваната малка част от южната периферия на централните (СИ от с. Хубавелка) и южни проксимални участъци, разположени източно от селата Дъбовец, Чуково и Ветрен.
Строежът, както и контурът на структурата, маркиран по разположението и формата на подхранващите канали, определя нейния елиптичен (кръгов) огнищов тип. Вулканът генерира специфична пирокластика, просечена в северна посока (извън картния лист) от многобройни подхранващи концентрично и радиално разположени удължени канали.
Хубавелскиучастък. Този новоотделен периметър от категорията на вулкано-тектонските структури е частично застъпен в североизточния ъгъл на к. л. Джебел. Оконтурен е по разпространението на среднокиселите вулканити от Момчилградския вулкански подкомплекс. Повечето от характеризиращите го белези насочват за самостоятелно развитие и собствен структурен контрол, нехарактерен както за Нановишкия, така и за Звезделския вулкан.
Установената при настоящите изследвания група от линейно подредени и изтеглени в субмеридионална посока диатреми западно от с. Пиавец са подхранващите центрове на лавовите продукти от Момчилградския вулкански подкомплекс в указания участък. Формата и разполажението им в комбинация с разположението на Соколинския вулкан от север ни дава основание да предположим наличието на магмопроводяща крипторуптура със С–Ю удължение.
