Тези разломни структури са изявени в неотектонския етап на развитие, но някои от тях са и със старо заложение, проявени в палеогенския структурен етап.
Тополовски разлом. Структурата се разполага непосредствено южно от едноименното село. Тя е със субекваториално направление и дължина в рамкитe на картния лист 2,5 km. Понастоящем в западния си фланг тя има характер на разсед с пропаднал северен блок, ограничаващ издигнати в южния блок скали на висококристалинния фундамент и Тополовската интрузия. В източна посока, съдейки по взаимоотношенията на конгломератно-пясъчниковата задруга със скалите на Новаковския вулкански подкомплекс, вероятно придобива ножичен характер и обратен знак. В тази зона по различно време са се осъществили многократни разноамплитудни движения с променлив характер. Преди всичко тя е представлявала възможно тектонски предестиниран северен палеоборд на рязко удълбочаващата се в южна посока приабонска депресия като част от Ранилисткото понижение, в която са се отложили дебели теригенни седименти на конгломератно-пясъчниковата задруга.
Същата зона впоследствие вероятно маркира пространството на колапса по ЮЗ борд на североизточния клон от фланга на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и подобно на Габровската и Солищенската структура (к. л. Николово – М 1:50 000) по нея е осъществено издигане от юг. Заедно с късните крехки разломявания по Новаково-Пилашевска разломна зона от района на с. Новаково, на неотектонския етап тя ограничава от юг Тополовския структурен клин. Във всички случаи интерес представлява и внедрената в тази лабилна част на кората Тополовската палеогенска интрузия.
Липовско-Мечковецка разломна зона. Зоната ограничава от изток периметъра на Тополовския клин. Състои се от три спрегнати разлома с разседен характер – Липовски, Мечкенски и Леновски разлом. Разломите са покрити от съвременни алувиални наслаги и не се маркират на повърхността. Установени са по сондажни данни при хидрогеоложките проучвания на Добрева, Д. Йорданов (1989ф), но идея за наличието им предлага още Р. Иванов (1972 – т. нар. Леновска флексура). Генералната посока на зоната е около 15º, при дължина около 12 km и максимална ширина в зоната на Мечкенския разлом 2 km. Същият е със ССЗ–ЮЮИ направление (155º), косо разположени между Липовската и Леновската структура. Липовският разсед ограничава от ЮИ т. нар. Изворовско подуване (сондаж С-16-Л – с. Леново) и определя рязко потъване на фундамента в същото направление. Амплитудата на пропадане надхвърля 250 m. Амплитудата на стъпаловидното пропадане на изток в зоната на съчленение между Липовския и Мечкенския разлом е от порядъка на 50–100 m. Бряговски разлом. Това еновоустановена структура, разположена южно от с. Брягово. Тя е със субмеридионална посока и дължина около 1 km. Представлява малоамплитуден (до 50 m) разсед с пропаднал западен блок. Движението е осъществено на неотектонския етап, след отлагането на неогенската песъчливо-глинеста задруга. 6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ Разнообразието на полезни изкопаеми е генетично свързано със сложната геолого-тектонска обстановка, предопределена от развитието на палеоценски интрузии, палеогенските вулкански комплекси и структури. Установените минерагенни обекти са изучени в различна степен на детайлност. За тяхното охарактеризиране са използвани обобщителните материали на Л. Нафтали и др. (1994ф).
