Геоложкото картиране се извършва на два етапа, разделени от 30 годишен период.
Първият етап обхваща периода от 1956 до 1966 г., когато цялата площ на к. л. Искра е покрита от геоложки картировки – в М 1:100 000 (Р. Иванов и др., 1956ф – южната половина) и М 1:25 000 (Боянов и др., 1959ф – югозападната част; Боянов и др., 1960ф – югоизточната част; Боянов и др., 1963ф – североизточната част; Динков и др., 1966ф – северозападната част). С тези геологокартировъчни работи се поставя началото на системните геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да обобщят основните геоложки закономерности в съответните геоложки карти, стратиграфски и тектонски схеми. При разчленяването на сложните палеогенски разрези и неогенски седименти са прилагани разнообразни варианти на комбинирани литохроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици. Събраната геоложка информация е базисна за района и е послужила за основа на следващите регионални и специализирани геоложки изследвания.
Картировките и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).
Между двата етапа на геоложкото картиране в различните части на Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени: Геоложка карта на Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф); Геоложка карта на Боровишкото понижение в М 1:100 000 (Р. Иванов, 1972); Схематична геоложка карта на на Боровишкото понижение в М 1:50 000 (Янев и др., 1988ф, Желев и др., 1989ф); Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра (Боянов и др., 1990, 1995); Геоложки карти на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф).
През втория етап (1995–2006) за обновяване на наличните геоложки карти и изясняването на редица дискусионни въпроси в региона се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (Нафтали и др., 1994ф – цялата площ; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ).
При разчленяването на метаморфните комплекси Саров и др. (2006ф) прилагат литотектонския принцип. Ограничените разкрития на метаморфните скали на к. л. Искра са обединени и отнесени към Тракийската литотектонска единица
За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени вулкански комплекси (Нафтали и др., 1994ф; Йорданов в: Саров и др., 2006ф), а за стратифицираните седименти е използван литостратиграфския принцип.
