Пълна историческа справка за тази първоразрядна структура и Горнотракийската депресия в частност се прави от Боянов в: Боянов и др. (1993). В обхвата на к. л. Искра – М 1:50 000 попадат части от треторазрядното Пловдивско понижение. Като треторазрядна единица извъннеговите рамки тук се обособява т. нар. Драгойновско понижение.
5.2.4.1. Горнотракийска депресия
Редица въпроси, свързани със строежа, геологията и неогенските седименти на Горнотракийската депресия, са разработени от Брънкин (1962), Панов (1962), Брънкин, Станчева (1965), Каменов, Панов (1976), Т. Ненов и др. (1986ф), и др.
Горнотракийската депресия е структура, наложена върху южната периферия на Средногорската зона (Ж. Иванов, 1998). Тя е ориентирана субекваториално и следи в общи линии старите („средногорски”) направления. На юг депресията опира в Родопския масив посредством Маришката отседна зона (дълбочинния разлом на Маришкия шев – Е. Бончев, 1946), като в малка степен е заграбила и приобщила към себе си и части от масива. От север се отделя от Средногорската зона чрез разседи.
В хода на тектонската еволюция в югоизточната част на Горнотракийската депресия се образуват млади наложени понижения, запълнени с неогенски седименти, проучени, описани и номинирани от Коюмджиева, Драгоманов (1979), Драгоманов и др. (1981, 1984). В изследваната площ попадат части от Драгойновското и Пловдивското понижение.
Драгойновско понижение.Подобно на свитите, изпълващи Маришкото или Бряговско-Вълчеполското (Бряговско) понижение и считани за едновъзрастни или корелати (Боянов и др., 1992), алувиално-езерните (или блатно-езерни – Коюмджиева, Драгоманов, 1979) седименти на Драгойновска свита са засебени в собствения си ареал на разпространение – Драгойновско понижение (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Седиментите на свитата, респ. понижението, са с основно разпространение на север от изследваната площ (к. л. Чирпан, М 1:100 000), отчасти в обхвата и преимуществено южно от Маришката зона. Според повечето автори (Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов и др., 1980ф) изпълващите го материали се отнасят към Горнотракийската депресия, като според Панов (1962) те са разпространени само в Пловдивското понижение.
Драгойновското понижение е със статут на наложена структура, припокриваща и опасваща от север северозападната част на Североизточнородопското понижение. На територията на к. л. Искра заема пространството между селата Драгойново и Брягово (североизточния ъгъл на картния лист), с дължина 5 km и ширина 1,5 km. Оформено е на неотектонския R41 етап като наложено спрямо подстилащото го Хайкънско понижение и припокриващо северната периферия на Драгойненския вулкан. Според нас, поради междинната си позиция тази структура би могло да се определи като периферна, към периметъра на Горнотракийската депресия, но по-локална, по-ранна и самостоятелна спрямо наложеното обширно Пловдивско понижение.
Пловдивско понижение. Понижението представлява наложена негативна структура, елемент от изток – югоизточната част на Горнотракийската депресия. Подробни данни относно характера, строежа и развитието на тази структура има в работите на Брънкин (1962), Брънкин, Станчева (1965), Вапцаров (1962, 1964), Т. Ненов и др. (1986ф), и др. В централните и северни части на изследваната площ попадат фрагменти от южната периферия на понижението, наложени върху Изворското подуване, Изворската гранитоидна интрузия, части от Крумовградско и Припекско съставни понижения от ранното развитие на областта, както и седименти от състава на теригенния комплекс (Ранилистко понижение) и Свободиновска вулкано-седиментна група от северозападния фланг на трога, докалдерни вулканити от периферията на Боровишката вулкано-тектонска структура, Бряговския вулкански комплекс (Хайкънско понижение) и Драгойновска свита (Драгойновско понижение).
Пловдивското понижение е изпълнено от седиментите на неогенската песъчливо-глинестата задруга, плиоцен-плейстоценски и кватернерните наслаги. Дебелината на запълващите го скали варира от 1–50 m и достига 250 m.
