Картният лист обхваща част от югоизточния край на Източнородопския руден район. Металните полезни изкопаеми са концентрирани в Черничевско-Тинтявското рудно поле, Розинската и Долноюрушката рудоносна площ.
6.1.1. Черни метали
Установените железни проявления (Ботурче и Жълти чал) са отнесени към метаморфозираните минерализации от джеспелитов тип с ограничено латерално развитие, без промишлен интерес.
В района западно от с. Черничево се разкрива едноименното находище на хромит. Представено е от изток-североизточни стръмнозападащи хромитови лещи сред серпентинизираните ултрабазити от Белоречката литотектонска единица. Освен хромит (до 30%) са описани пентландит (2%), бравоит и вероятно платина.
6.1.2. Цветни метали
В обхвата на Черничевско-Тинтявското рудно поле зонално са развити антимонитови, полиметални и кварц-злато-полиметални орудявания, отнесени към хидротермално-плутогенните рудни формации. Рудното поле е разположено изцяло в метаморфните разновидности на Белоречката литотектонска единица. Рудните жили и зони варират от запад-северозападна до североизточна посока. Дължините са от 300 m до 3500 m (нах.Черничево), а дебелините – в диапазона от 0,5 m до няколко десетки метра (нах. Тинтява). Вместващите скали са интензивно каолинитизирани и серицитизирани, като в тях се вместват жили и лещи от манганокалцит и кварц.
Полиметалното орудяване е концентрирано във вид на прожилки, гнезда и впръслеци. Сулфидната минерализация включва сфалерит, галенит, пирит и халкопирит. Общото съдържание на метали не превишава 3% в сулфидните жили. По една от зоните в находище Тинтява е установено до 300g/t сребро.
Антимонитовото орудяване (нах. Черничево) е разположено в централните части на рудното поле. Представено е от жилки, впръслеци, гнезда и налепи в кварцови жили сред силно брекчирани, окварцени, хлоритизирани, каолинитизирани и серицитизирани скали. Общата дължина на минерализираните интервали достига 200 m при дебелина до 0,7 m и съдържание на антимон 5–6%. Контактите на зоните са неясни и постепенни.
Злато- и сребросъдържащи полиметални орудявания са фиксирани в североизточната част на рудното поле. Те са във вид на проявления и индикации, представени от неиздържани секущи и съгласни на основните структури зони и жили с разнообразен минерален пълнеж и различна посока. Съдържанията на олово, цинк и мед достигат до няколко процента, среброто – до десетки грама, а златото е под промишления руден кларк.
Останалите регистрирани кварц-полиметални проявления, макар и да формират рудоносни площи нямат промишлено значение.
