Планинецка тензионна зона. Зоната е дефинирана за първи път от Р. Иванов (1960) и подобно на Галенитската – в обвръзка с т. нар. екструзия на фелзитовите риолити от „хоризонта на III кисел вулканизъм”.
Зоната е с генерално ЗСЗ–ИЮИ направление (125–130°), дължина 22 km и непостоянна ширина, достигаща 6 km в изток-югоизточния си фланг. Следи се между селата Морянци и Раненци (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) до района на с. Планинец (к. л. Маджарово – М 1:50 000).
Зоната включва серия линейно подредени, преобладаващо удължени по простиранието, но и косо разположени лещовидни или дайкоподобни тела, както и понякога значителни по размери екструзиви с неправилна форма. По-големи тела са установени в района на с. Сладкодум и селата Планинец и Старинско (к. л. Маджарово – М 1:50 000). Контактите са обикновенно равни и резки, отговарящи на механизма на внедряване по отворени тензионни пукнатини. Съсредоточени са основно по северната периферия на Белоречката подутина, като разположението на някои от тях „обточва” бедрените части на антиформата, което предполага известен структурен контрол. Такава е ситуацията и на к. л. Черничево – големият екструзив от района на вр. Св. Георги с продължение на север в околностите на с. Планинско, както и косо ориентираните с посока 60° линейни канали при вр. Кючуктепе, в северната периферия на картния лист. В отделни локалитети в риолитите се наблюдава субхоризонатлна флуидалност и напречна призматична отделност, което е указание за наличие на къси лавови потоци, но е възможно да се касае за ерозионен срез в панцерните части на куполни структури. Преобладава мнението, че телата по зоната са с изцяло субвулкански характер, но ситуацията, особено в СЗ, ù фланг не е в потвърждение на това схващане.
Доказателства за екструзивния тип на някои от телата са установената при настоящите изследвания пирокластика, съдържаща ювенилни лапилни риолитови късове и просичаща се от канали, вместващи тела с идентичен състав, както и перлитите, свързани с тях. Същите изграждат дори самостоятелни тела със сходна морфология (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000).
