Ареа на късния базичен вулканизъм. Под това название обособяваме пространството на развитие на разсеяни или групирани олигоценски базични тела с мантиен произход, описани от Маврудчиев (1964). Подробната им разностранна характеристика се дава от Marchev et al. (1998). Авторите обвързват генезиса им със субдукцията, магматично фракциониране в горната мантия и корова контаминация.
Структурната зона е със субекваториално направление и обхваща пространството от западно от с. Егрек (к. л. Крумовград и Егрек – М 1:50 000) до източно от с. Орешино (к. л. Мандрица – М 1:50 000) с обща дължина 45 km. Ширината ù на българска територия е около 20 km, а с новоустановеното тяло при Маджарово тя нараства до 30–35 km. Изградена е преобладаващо от дайки, ориентирани ортогонално или в СЗ–ЮИ и СИ–ЮЗ посока, внедрени по тензионни пукнатини или разломи с аналогично направление (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1998). Описвани са още диатреми, некове и субвулкански тела.
В площта на картния лист освен телата ИСИ от с. Конници и дайките ЮЗ от с. Багрилци скалите на комплекса са описвани в понижените части СИ от вр. Коджаеле и южно от с. Стражец.
Marchev et al. (1997) приемат, че Родопските алкални базалти от зоната са „тясно свързани с най-младия фелзитов риолитов вулканизъм в Източните Родопи”.
Към тази група разломи отнасяме разломи, които разместват метаморфния фундамент и покриващите го палеогенски седименти и вулканити. В рамките на картния лист се очертават два разломни снопа – Авренски и Белоречки.
Авренски разлом. Тази структура е описана като Авренски разлом от Р. Иванов (1961) и Боянов и др. (1963). По-късно е характеризирана като Авренска разломна зона от Боянов, Кожухаров (1971). Ж. Иванов (1998) описва същата зона под името Авренско-Белополски разлом на отделяне. Възможно е в определен етап от развитието си този разлом да е имал характер на разлом на отделяне, но в късните си прояви той сече и палеогенските седименти. Зоната на разлома се маркира от ултракатаклазити и тектонска глина. В картния лист се проследява между селата Черничево, Калайджиево, Багрилци и Добърско. Разломната плоскост потъва на запад с различни наклони (60– 80°) в участъка Черничево – Калайджиево – Багрилци и по-полегати наклони между селата Багрилци и Добърско. Наблюденията по разломните плоскости показват ляво отсед-разседни движения. Освен крехките срязвания са установени данни и за пластични срязвания по отседна зона със същата посока. Такива участъци се наблюдават западно от с. Синигер. Съществуването на пластични зони на срязване с отседен характер показва продължително развитие във времето с унаследяване на срязвания в различните етапи от развитието на зоната.
