Гънките с километрови размери се очертават от регионалната фолиация. В рамките на картния лист се установяват северните, периформни участъци на две антиформни структури между селата Белополци, Бубино, Черничино, Пашкул и Сборино и между селата Планинец, Карловско, Горноселци и Кобилино.
Двете антиформи са отделени от разлата синформна структура, която се наблюдава между селата Глумово, Брусино и Карловско
5.2.1.3. Подутини
Съществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста одавна. За района на Източните Родопи, Р. Иванов (1961) описва. Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Яранов (1960); Боянов, Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски струстури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време.
По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира Белоречкото подуване като продукт на късноалпийската корова екстензия, започнала в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). На к. л Маджарово се разкрива северната ù част, изградена от скалите на Белоречката и Крумовишката литотектонски единици (фиг. 22). Подутината се отделя от палеогенското понижение чрез Бряговец-Брусински разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Равнината на разлома потъва полегато (20–30°) на север. Скалите на Мандришката единица, изграждат висящият блок на разлома, върху който е заложено палеогенското понижение.
Времето на формиране на подутината е синхронно на движенията по разлома на отделяне, които се датират по възрастта на синтектонските Чучулигински гранити – 68,94±0, 40 Ma (Marchev et al., 2006).
Към тази група отнасяме разломи, които разместват метаморфния фундамент и покриващите го палеогенски седименти и вулканити.
Авренски разлом. Тази структура е описана като Авренски разлом от Р. Иванов (1961) и Боянов и др. (1963). По-късно е характеризирана като Авренска разломна зона от Боянов, Кожухаров (1971). Ж. Иванов (1998) описва същата зона под името Авренско – Белополски разлом на отделяне. Възможно е в определен етап от развитието си този разлом да е имал характер на разлом на отделяне, но в късните си прояви той сече и палеогенските седименти. Зоната на разлома се маркира от ултракатаклазити и тектонска глина. Следи се между селата Черничево, Калайджиево, Багрилци, Белополци, западно от Бубино. Разломната плоскост потъва на запад с различни наклони 60–80° в участъка Черничево–Калайджиево–Багрилци и по-полегати наклони между селата Багрилци и Добърско. Наблюденията по разломните плоскости показват ляво отсед–разседни движения. Освен крехките срязвания са установени данни и за пластични срязвания по отседна зона със същата посока. Такива участъци се наблюдават западно от с. Синигер. Съществуването на пластични зони на срязване с отседен характер, показва продължително развитие във времето с унаследяване на срязвания в различните етапи от развитието на зоната. Последните движения по разлома са извършени преди внедряването на риолитовите дайки от Планинецкия вулкански комплекс.
