Основните златни и златно-сребърни минерализации са тясно свързани с жилните находища с полиметални орудявания в рудните полета. Като начало на систематичното търсене и оценка на благородни метали в района се счита 1984 г. На преоценка са подложени всички рудни жили, съдържащи злато. По някои находища (с. Горно поле, с. Габерово, Харманкая и др.) са доказани запаси С1+С2.
Главните златоносни стадии са кварц-хлорит-хематитовият и кварц-барит-халцедоновият с антимонови сулфосоли (Попско-Белополското рудно поле). Минералните концентратори на злато са: Бориславец и Кочаш (в североизточната част на Маджаровското рудно поле). Те са свързани с кварцови метасоматити, развити по туфозни варовици. В Бряговец (западно от рудното поле в обхвата на Мандришката единица) се разкрива зона от напълно хидротермално промененена метаморфна скала. Същата е милонитизирана и окварцена, променена в кварц-серицит-каолинитов фациес. При Шиштепе, в централните части на Маджаровското рудно поле, всред среднокиселите вулканити се разкриват вторични кварцити, изградени от кварц, серицит, диаспор, дунит, алунит. Отлагането на златото се свързва с наложените кварц-адуларови метасоматити. При Горноселци в жилни образувания със северозападна посока са установени кварцови, кварц-антимонитови, кварц-адуларови жили и зони с хидротермална промяна, в които е доказано съдържание на злато и сребро.
Във всички находища и проявления в обхвата на картния лист съдържанията на благородни метали са силно променливи както по посока на рудните структури, така и в дълбочина.
В северната половина на изследваната площ около с. Бориславци се разкриват проявления на халуазитово-каолинитови глини, свързани с каолинитова изветрителна кора. Същата е образувана при промяна на вулкански и вулканогенно-седиментни скали на Маджаровския вулкански комплекс.
В южната половина, в метаморфния терен са устновени азбест и талк (селата Падало, Съртмахала и др.), мусковит и фелдшпат (с. Пазлъка, Алмалидере и др.), гипс ( с. Горноселци) и др.
