Ареал на късния базичен вулканизъм. Под наименованието „ареа на финалния базичен вулканизъм” структурата е обособена за първи път от Йорданов в: Саров и др. (2002ф). Ареалът обхваща пространството на развитие на разсеяни или групирани олигоценски базични тела с мантиен произход, описани за първи път от Маврудчиев (1964). Подробната им разностранна характеристика се дава от Marchev et al. (1998). Авторите обвързват генезиса им със субдукцията, магматично фракциониране в горната мантия и корова контаминация.
Структурната дефиниция произтича от „отворената”, не строго ограничена площ на разпространение, както и от относителната липса на закономерност в разпределението на телата, отнесени към съответния комплекс.
Ареалът (структурната зона) е със субекваториално направление и обхваща пространството от западно от с. Егрек (к. л. Крумовград и Егрек – М 1:50 000) до източно от с. Орешино (к. л. Мандрица – М 1:50 000) с обща дължина 45 km. Телата при с. Орешино са феноандезитови по състав и не се вписват в определящите характеристики на комплекса, поради което отнасянето им към неговата принадлежност е условно.
Ширината на зоната на българска територия е около 20 km, а с новоустановеното тяло при Маджарово тя нараства до 30–35 km. Изградена е преобладаващо от дайки, ориентирани ортогонално или в СЗ–ЮИ и СИ–ЮЗ посока, внедрени по тензионни пукнатини или разломи с аналогично направление (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1998). Описвани са още диатреми, некове и щоковидни субвулкански тела.
В регионален план телата на комплекса на късния базичен вулканизъм се разполагат предимно в ядрените участъци и по-рядко по периферията на Кесебирската и Белоречката подутина. В изследваната територия две неголеми тела от Планинецкия тип базалти се разполагат в долината на Соколарска река (южната периферия на картния лист), пространствено привързани и просичащи голямото риолитово тяло западно от с. Планинец. Аналогични са взаимоотношенията и с новоустановените тела от двата комплекса над стената на хвостохранилището при Маджарово. Тези взаимоотношения са в съответствие със становището на Marchev et al. (1997), които приемат, че Родопските алкални базалти от зоната са „тясно свързани с най-младия фелзитов риолитов вулканизъм в Източните Родопи”. По наличието на ксенолити от мантийни перидотити, кумулати и метаморфни скали от фундамента в алкалните базалти и лампрофировите дайки Marchev et al. (2006) предполагат, че в ареала на разпространението си телата маркират пластинообразни ултрабазични или базични плутони, внедрени на границата между кората и горната мантия. Според тях същите са разположени под метаморфните ядрени комплекси на Белоречката и Кесебирската подутина.
