Представени са от незначителни проявления на желязо и хром.
Желязото е свързано с железоносни хоризонти, чиято минерализация е обособена в прослойки от железоносни кварцити, установени при селата Планинец и Чучулига. Изграждат будинирани броеницовидни лещи, неиздържани по посока, наклон и съдържание на полезния компонент. Имат еднообразен минерален състав: кварц (до 70%), амфибол, гранат и рудни минерали – магнетит и хематит. Съдържанието на желязо е между 4–9%, рядко повече.
Никел е установен в три проявления – при селата Чал, Сборино и Брусевци. Минерализацията е свързана с различни по големина ултрабазични тела, включени в състава на различни метаморфни литотектонски единици – Крумовишката, Белоречката и Мандришката.
Проявленията на черни метали са без промишлено значение.
Те са концентрирани в находища, проявления и индикации на Попско-Белополското и Маджаровското рудно поле. Основните промишлени орудявания са полиметалните и злато-полиметалните.
Попско-Белополското рудно поле е вместено всред метаморфитите на Белоречката и Крумовишката литотектонска единица и терциерни магматити. Минерализацията е вложена в жилни снопове със субмеридионална и северозападна посока. Установени са следните стадии на минерализация: кварц-пирит-халкопиритов, кварц-сулфиден, кварц-халцедон-сулфосолен (главен носител на златото), карбонатен и стадий на късните сулфиди. Главни рудни минерали са сфалерит, галенит, халкопирит, пирит, злато и тенантит. Процесът на минерализация е многостадиен, от среднотемпературен жилен тип.
Маджаровското рудно поле включва около 20 находища и проявления, съдържащи полиметални, злато-полиметални и златни орудявания. Геоложкият строеж на полето обхваща палеогенски магмени скали в централните части, вулканогенно-седиментни във вътрешната периферия и метаморфни скали от цокъла. Основните структури на рудоотлагането са със субмеридионална посока. Те вместват рудните жили, които заедно с дайките, образуват рудомагматични снопове. Установени са около 120 промишлени жили с дължина до 3 km, средна дебелина 1,2 m и с предполагаема дълбочина до 1500 m. Минералообразувателният процес е многостадиен. Основен носител на орудяването е кварц-сулфидният стадий.
Доказани са около 50 супергенни минерали – самородни елементи, сулфиди, оксиди и хидрооксиди, силикати, фосфати, сулфати и карбонати. Рудното поле се характеризира и с добро развитие на хидротермалните средно- до нискотемпературни метасоматити: пропилити, вторични кварцити, кварц-серицити и кварц-адуларити.
Въз основа на данните за геоложкият строеж, хидротермалните изменения на скалите и рудната минерализация Ноков, Малинов (1993) отнасят Маджаровското рудно поле към адулар-серицитовия тип епитермални находища.
От 1960 г. до 1992 г. в ДМП „Маджарово” е добиван оловен, цинков, меден и пиритен концентрат. След 1997 г. експлоатацията е преустановена и находищата са консервирани. Антимонит („Марешница”) е установен в началото на 80-те години. Рудната минерализация е представена от антимонит (до 0,03%), оловно-антимонови сулфосоли, по-рядко пирит и е вместена в интензивно окременени варовици. Орудяването е неиздържано в дълбочина и няма промишлена стойност.
