Проломни участъци с повишена опасност от склонови процеси. Това са проломните участъци в долината на р. Арда – Горномаджаровският, Долномаджаровският и Камилдолският пролом и дълбоко всечените десни притоци. Характеризират се с отвесни склонове и тесни легла, където се развиват множество процеси с рисков характер – свлачища, срутища, сипеи, кално-каменни потоци и др.
Скални венци и откоси. В района се наблюдават пространствено издържани скални венци, в подножието на които възникват склонови деформации. Характерни са за Маджаровската площ, около вр. Менекенските камъни, вр. Асара и др. Скалните венци са оформени предимно в периферията на вулканските разливи и покрови, под които се разкриват слабоустойчиви вулканогенно-седиментни скали. Тази среда рязко стимулира проявата на гравитационните процеси.
Сипеи. Разпространени са в северните периферни части на Маджаровската площ, към долината на р. Арда. Наблюдават се като непрекъснат шлейф в района на вр. Менекенските камъни (В. Георгиев и др., 1999ф). Представляват натрупвания от отломъчен материал в основата на високи скални откоси и стръмни склонове, изградени от твърди, но напукани вулканити. Те могат да се активизират от обилните валежи, ерозионното и техногенно въздействие. Характерна за сипеите е сравнително високата мобилност на повърхностния слой (до 1m/a).
Ерозия. Върху степента на проява на ерозионните процеси влияе комплекс от фактори: морфометричните и морфодинамичните показатели на релефа, литоложката основа, почвената и растителната покривка, хидроклиматичните условия и антропогенната дейност. Площната ерозия се проявява в обезлесените терени с наклони до 3º, изградени от гранити и метаморфити. Тя е проявена много интензивно южно от с. Странджево, където еродираната площ заема 3 km2. Рискът от площната ерозия се свързва с агротехническото и противоерозионно строителство и организацията на обработка на стопански усвоените площи. Линейната ерозия е характерна за стръмните долинни склонове и терени с наклон над 8°. Образуват се ровини, предимно в горните части на склоновете в южната част на площта. В средните и долни части на склона те преминават в оврази с различна дълбочина, ширина и дължина. Отрицателното въздействие на ерозионните процеси се изразява с разрушаване на почвения слой, засипване и унищожаване на плодородни земи, разрушаване на пътища и активизиране на гравитационните процеси.
Затлачване на язовири. Явлението се обуславя от интензивното развитие на ерозионните и акумулативни процеси и сезонните валежи, при които реките прииждат и увеличават значително мътността си и плаващия твърд отток. В прибрежните части се отлагат предимно фини глинести материали, които на места достигат значителна дебелина. Затлачването засяга в най-голяма степен яз. Ивайловград, като причинява намаляването на полезния му обем и срока на експлоатация.
Изветряне. Този процес е бавен и е в пряка зависимост от физикогеографските условия и литоложките особености на скалите. На интензивно изветряне са подложени билните части на рида Сърта, изградени от магматични и метаморфни скали в района около селата Чучулига, Попско, Черни рид, Горноселци и др. Образува се грусовидна или песъчлива изветрителна покривка с дебелина до 2 m, която е подложена на интензивна площна ерозия и образуване на ерозионни бразди в периодите на интензивни валежи. Докато по билните заравнености изветрянето няма голям неблагоприятен ефект, то по склоновете намалява устойчивостта на скалите и активизира разрушителните процеси като ерозия, свлачища и срутища.
Техногенни почви и индустриални отпадъци. Те пряко създават малък геоложки риск, но спомагат за възникване и активизиране на други вредни процеси и явления. С тежестта си техногенните отпадъци ускоряват диагенезата на почвите под тях, замърсяват въздуха и подпочвените води. Районът е силно замърсен от дейността на мини Маджарово, независимо от това, че в момента се провежда рекултивация. Потенциална опасност от замърсяването на въздуха с прах и отровни вещества представляват фините утайки по бреговете на хвостохранилището.
Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите, подземните и повърхностните води. Съществува риск от замърсяване на обширни площи в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. Опасност представляват малките нерегулирани сметища и бунища в близост до населените места. В тях се съхраняват трудно разлагащи се отпадъци, токсични вещества и др., които се нуждаят от специално третиране. Освен това те са и постоянен източник на зараза.
Кариери и баластриери. При разработването на кариерите се нарушава естественото равновесие на склона и може да се предизвика засилване на ерозионните и гравитационните процеси. Нарушава се и естественият режим на подземните води, което води до промяна на дебита на изворите. По-големи са кариерите за строителни материали южно от с. Черни рид и западно от с. Попско. При изземването на инертните материали се унищожава плодородната земя от заливната тераса, изменя се в кратки срокове установеното русло, активизира се дънната и странична ерозия. Такова въздействие оказва балистриерата по левия бряг на р. Арда, североизточно от Маджарово.
