Рибнодолски вулкански подкомплекс. Под това име единицата е означена за пръв път от Р. Иванов (1972). Топонимът е с. Рибен дол. Скалите са отнасяни към „долна ефузия на андезитите и латитите от четвъртия хоризонт на приабона” (Боянов, Маврудчиев, 1961).
Рибнодолският вулкански подкомплекс изгражда основната част от обема на Войновския вулкански комплекс, като разпространението на скалите в голяма степен се припокрива с това на комплекса. Съставен е предимно от латитови (рядко до андезитови) лави и лавобрекчи, изграждащи лавови потоци в алтернация с туфи, туфити и епикластити. По-рядко се срещат тела и къси потоци от феноандезитобазалтови лави и лавобрекчи, разположени на различни нива от разреза на единицата. Внедряват се субвулкански тела от едропорфирни латити. Скалите от подкомплекса изграждат отделни, застъпващи се вулкански постройки.
Подкомплексът се поделя на две съставни единици: среднокисели вулканити и среднокисели вулканити – субвулкански фациес (к. л. Николово М 1:50 000).
Възрастта на скалите от Рибнодолския вулкански подкомплекс, определена по К-Аr метод до 37–38 Ма (В. Георгиев и др., 1996ф), както и по взаимоотношенията им със скали от другите единици, е приабонска.
Среднокисели вулканити (1RbλE3). Скалите от единицата изграждат основната част от обема на Рибнодолския вулкански подкомплекс. В западните и южни части от разпространението си се разполагат несъгласно, с размив директно върху метаморфната подложка и седименти на Подрумченската свита, конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Лавовите потоци заграбват късове от подложката. Разполагат се съгласно, в някои случаи с преход върху, прослояват се и просичат седименти и туфити от Свободиновската вулкано-седиментна група. В околностите на с. Женда над най-горните нива на единицата се разполагат скали от Пъдарската свита. Покриват се съгласно, с частичен размив от Бездивенския и Безводенския вулкански подкомплекс. Покриват се с размив от Ангелвойводската свита, туфити и кисели пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс и Чифлишкия вулкански подкомплекс. Просичат се от тела и дайки на Загражденския вулкански комплекс и Тримогилския вулкански подкомплекс.
Единицата обединява среднокиселите лави, лавобрекчи и алтерниращите с тях туфи, туфити и епикластити. В основата на разреза в повечето случаи преобладават туфите, туфитите и епикластитите. Във височина се налага последователност от потоци и покрови от лави и лавобрекчи, алтерниращи с по-тънки нива от скалите, представени в долните части на разреза.
Туфите, туфитите и епикластитите в околностите на с. Рибни дол и североизточно от него изграждат дебели, пространствено издържани последователности на различни нива в разреза на единицата, които се зацепват с лавовите потоци. В други случаи са представени от сравнително тънки пластове и лещи, прослояващи се с тях. Между отделните разновидности се установяват преходи както в латерално, така и във вертикално направление.
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (по: Lilov et al., 1987; Yanev, 1990; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Yanev, Pecskay, 1997; Harkovska et al., 1998; Marchev, Singer, 1999; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005) Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), V. Georgiev et al. (2003), Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975)
Пирокластитите са представени от разнообразни сиви до сиво-зелени пепелни до агломератови и лапилно-блокови среднокисели туфи, често преминаващи от една разновидност в друга. Късовият компонент в скалите е представен от среднокисели вулканити, сходни с лавите от подкомплекса. Поради отлагането им в субаквална обстановка пирокластичният материал в някои случаи е преработен и туфите преминават в туфити и епикластити. Туфитите и епикластитите бележат моменти на временно прекъсване на вулканската активност.
Дебелината на скалите е променлива, като максималната надхвърля 200m.
Лавобрекчите имат сходен състав и петрографски характеристики на късовете и свързващата маса с описаните по-долу лави от единицата. Представени са предимно от латити (рядко до андезити), като локално се определят като феноандезитобазалти. Изграждат поредица от лавови потоци и покрови, всред които се срещат тънки неиздържани (извънмащабни) пластове и лещи от лави и разнообразни туфи и туфити.
Максималната дебелина на скалите надхвърля 400 m.
Латити (до андезити) и лавобрекчите им. Скалите са с латитов (до андезитов) състав, като в отделни локални разкрития се установяват феноандезитобазалти. Преобладават лавите. Скалите изграждат поредица от сложни потоци и покрови, отделни къси потоци и секущи тела. Често лавовите потоци са автокластично брекчирани, както в основата и периферните си части, така и във вътрешността си. Понякога, напр. северно от с. Ненково, се наблюдава добре изразена призматична напуканост. В някои случаи се установява брекчиране на призмите, което показва, че придвижването на лавовите потоци се е осъществявало и в относително затвърдяло състояние.
В преобладаващата си част скалите са представени от сиво-зелени до розово-виолетови дребно- до среднопорфирни латити с масивна текстура и порфирна до гломеропорфирна по плагиоклаза структура. Първични минерали (около 20 % от обема на скалата) са: плагиоклаз (андезин), клинопироксен, биотит, рядко ортопироксен, а акцесорни – апатит и магнетит. Основната маса е преобладаващо с микролитова и микрофелзитова структура. Съставена е от плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, клинопироксенови и рудни зърна и кафеникаво, частично девитрифицирано вулканско стъкло.
В отделни локалитети, северозападно от с. Висока и североизточно от с. Две тополи, на различни нива в разреза на подкомплекса се установяват сиво-черни до тъмнозелени феноандезитобазалти. Вулканитите северозападно от с. Висока са масивни, с порфирна структура. Първичните минерали изграждат около 20% от обема на скалата. Преобладаващи са плагиоклазите, значително променени в серицит, хлорит и глинести минерали. Мафичните минерали са представени от изцяло променени ортопироксен и оливин. Основната маса е с интерсертална и пилотакситова структура. Съставена е от голямо количество плагиоклазови микролити, изометрични рудни минерали, клинопироксени, финопрашести рудни минерали и девитрифицирано вулканско стъкло.
Западно от с. Песнопой се разкриват секущи среднокисели тела, просичащи метаморфити от подложката. Те са отнесени с известна доза условност към подкомплекса, като биха могли да са част от Загражденския вулкански комплекс.
Дебелината на лавовите потоци и покрови варира, като максимално достига 300–400 m.
Сподели с приятели: |
